А мериканският президент Доналд Тръмп започва да информира лидерите на Европейския съюз какво трябва да направят, ако искат да осигурят мир в Украйна. Неговите условия обаче изглежда ще докарат ЕС до лимита на възможностите му, пише „Блумбърг”.
Тръмп стартира мирните преговори в сряда с телефонен разговор с Путин, точно когато неговият министър на отбраната обясняваше на европейските си съюзници, че те трябва да носят голяма част от отговорността за всяко решение.
Цената на това европейските страни да защитят Украйна от нова руска агресия и да засилят армиите си, може да достигне 3,1 трилиона долара през следващото десетилетие, според изчисленията на „Блумбърг”.
Какво казват световните лидери за разговора на Тръмп с Путин и Зеленски
Европейските лидери бяха изненадани от разговора на Тръмп с Путин - голям дипломатически ход, направен без ключовите съюзници на САЩ да бъдат уведомени по какъвто и да е начин.
Драматичното развитие на ситуацията разкрива мащаба на предизвикателството, пред което са изправени европейците и, за което те са до голяма степен неподготвени, посочва „Блумбърг”.
Докато икономиката на Русия работи във военновременен режим, страните-членки на ЕС още обсъждат дали да ограничат покупките на оръжия до европейски доставчици, вместо да работят с британците или да купуват от американците. Някои дори заявяват, че ЕС трябва да инвестира в пътища, а не в артилерия.
Хегсет: Нереалистично е Украйна да си върне границите от 2014 г.
Европейските лидери отдавна се притесняват, че Тръмп може да сключи сделка с Путин, преди те да имат възможност да се включат в преговорите между двамата. За мнозина разговорът им в сряда подчерта тези опасения.
А докато Тръмп говореше с Путин по телефона, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет изложи гледната точка на Вашингтон на среща с колеги от НАТО в Брюксел. Хегсет каза, че идеите Украйна да се присъедини към НАТО или да си върне територията, която е загубила от 2014 г. насам, не са реалистични и че Съединените щати няма да дадат свои войски за бъдещите международни мироопазващи сили на украинска земя.
Хегсет също каза, че вярва, че НАТО ще просперира, когато европейските членки започнат да играят по-значителна роля в алианса и да отговарят за собствената си сигурност.
„Блумбърг” изчислява, че възстановяването на армията на Украйна може да отнеме 10 години и да струва около 175 милиарда долара.
Мироопазващи сили от 40 000 души биха стрували около 30 милиарда долара за същия период, но украинският президент Володимир Зеленски заяви, че са необходими повече войски.
Според „Блумбърг” ЕС ще трябва да увеличи разходите си за отбрана до около 3,5% от брутния си вътрешен продукт, ако иска да противостои на заплахата от Русия без постоянна подкрепа от САЩ. Това ще струва на петте най-големи европейски икономики 2,7 трилиона долара през следващото десетилетие, които вероятно ще бъдат осигурени чрез заеми.
Тръмп: Току що говорих с Путин и Зеленски
Европейският съюз е изправен пред безпрецедентна дилема, опитвайки се да спаси партньорството си с Тръмп по отношение на Украйна, като същевременно се подготвя да отговори на американските мита върху европейските износители.
Берлин, Рим и Париж се противопоставиха на опитите да се конфискуват около 300 милиарда долара замразени активи на руската централна банка и да се използват тези пари, за да се помогне на Украйна. Това означава вземане на труден избор относно разходите за здравеопазване, образование и социални грижи за украинците след постигане на евентуален мир.
„Блумбърг” чертае три сценария за развитие на ситуацията.
Според най-вероятния от тях завзетите от Русия територии ще останат под фактическия контрол на Москва в обозримо бъдеще. Възможни са някои размени на земя, включващи окупираната от украинците част от Курска област.
Украйна ще получи определени гаранции за сигурност. И по-голямата част от преговорите ще се съсредоточат върху това колко силни да бъдат те. Тъй като членството в НАТО изглежда засега не е на дневен ред, всяко обещание, дадено днес, в крайна сметка ще зависи от бъдещите политически лидери.
Ако европейците успеят да се свържат с Белия дом, те ще се опитат да убедят Тръмп да запази подкрепата на САЩ за Киев достатъчно дълго, за да могат страните от ЕС да засилят своите собствени отбранителни способности.
Идеалният сценарий за Киев би бил двустранен ангажимент от САЩ и ЕС да се намесят, ако Москва наруши евентуалното мирно споразумение. Но рискът от пряк конфликт с Русия кара дори някои от най-пламенните поддръжници на Украйна да бъдат предпазливи.
Вместо това партньорите на Киев биха могли да се ангажират с увеличаване на военната подкрепа и повторно налагане или засилване на санкциите срещу Русия. Те биха могли също така да помогнат на Украйна да развие отбранителната си промишленост и да възстанови силите си, за да служат като основен възпиращ фактор за руската агресия.
Ако ЕС успее да изпълни всички тези условия, той би могъл да проправи пътя за европейска интеграция на Украйна, вероятно в рамките на следващите 10 години, като засили източния си фланг и демонстрира нарасналата си способност да влияе на съседните държави.
Най-лошият за Киев сценарий е Тръмп да загуби интерес към бъдещето на Украйна, преди да бъде постигнато споразумение, да прекрати военната и финансовата помощ и да остави европейците да се справят сами с проблема.
Дори ако разговорите на Тръмп с Путин доведат до мирно споразумение, което може да бъде спазено на първо време, то само ще отложи следващата фаза на това, което Путин нарече война между НАТО и Русия.
Мирно споразумение би запазило суверенитета на Украйна и би позволило на страната да започне да се възстановява. Но то би могло също така да затвърди значителните придобивки на Русия - контрол върху голяма част от украинската територия и предотвратяване на членството на Украйна в НАТО.
Балтийските държави, които Путин разглежда като част от руската империя, която иска да възстанови, биха били най-вероятната му следваща цел, добавя към най-лошия сценарий „Блумбърг”.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
