М ного от хората, които са живели в домовете за деца в ГДР все още се борят с последствията от годините на насилие и пренебрегване. Това показва проучване на изследователската мрежа "Свидетелства" под ръководството на Лайпцигския университет, цитирано от DW.
В рамките на проекта изследователите разговарят с 273 души, 93% от които казват, че са били пренебрегвани физически. 95 на сто от тях пък не са били обгрижвани и емоционално. 68 на сто от анкетираните свидетелстват и за физическо насилие, а 54 процента - за сексуални посегателства. "Това са ужасно високи показатели”, казва ръководителката на проучването Хайде Глезмер пред АРД.
Изследването показва още, че 43 процента от живелите в детски домове страдат от пост-травматичен стрес. Един на всеки пет е бил в затвора поне веднъж в живота си, обяснява германската медия. Засегнатите често продължават да се страхуват от държавните институции, властите и лекарите, казва Глезмер пред АРД. Други са отчаяни, когато престоят им в дома вече не може да бъде документиран поради непълни биографии.
Страх от нов престой в дом в напреднала възраст
Чувствата на отчаяние и гняв са често срещани у анкетираните, които обясняват, че не са се чувствали подготвени за живота поради липсата на образователни и социални възможности. Мнозина изпитват страх, че ще се наложи да живеят отново в такъв тип дом, когато достигнат напреднала възраст.
Подавление восстания немецких рабочих Восточного Берлина.
— jarnviоr ✠ (@jarnvior) March 16, 2023
ГДР, июнь 1953-го г. pic.twitter.com/XGQaq29wlp
"Важно е, че все още има свидетели, които да споделят за онова, което им се е случило там”, отбелязва ръководителката на проекта пред АРД. Според изследователската мрежа "Свидетелства” между 1949 и 1990 година около половин милион деца и младежи са изпратени в детски домове и възпитателни центрове за младежи в ГДР. Преживяното от тях в тези институции все още не е проучвано в подробности, обяснява се в доклада, цитиран от АРД.
Нужни са повече усилия
Изследователите от Лайпцигския университет, Медицинския факултет в Берлин, Висшето училище "Алиса Саломон" в Берлин и Университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф призоваха за допълнителни усилия за преодоляване на травмите в "Лайпцигска декларация".
Достъпът до услуги за подкрепа трябва да стане по-лесно достъпен, а властите трябва да осигурят чувствителен подход към травматичните преживявания, пише АРД. Не е възможно обаче изцяло да се реабилитират преживяванията в детските домовете в ГДР, обясняват изследователите.
