Е кип от астрофизици засече радиосигнал, идващ от планета извън Слънчевата система, за първи път в научната история, сочат данни от ново сензационно изследване, пише New York Post.
Откритието е важна стъпка към разбирането на различните видове планети в дълбините на галактиката и към отговора на въпроса къде може да съществува живот.
Reseachers detect a direct radio signal from planet beyond solar system for the first time https://t.co/SFil06pluE pic.twitter.com/4ASXh5IJi7
— New York Post (@nypost) September 26, 2026
Според все още нерецензирания научен труд, екипът от астрофизици от Харвард и Университета на Орегон в Юджийн е установил, че импулсите на сигнала най-вероятно са предизвикани от мощни полярни сияния на планетата Бета Живописец b (Beta Pictoris b).
Полярните сияния възникват, когато високоенергийни частици навлязат в атмосферата на планетата близо до нейните магнитни полюси и се сблъскат с газовите молекули или атоми.
Бета Живописец b е млада и масивна екзопланета – планета, разположена извън нашата Слънчева система – намираща се на около 64 светлинни години от Земята. Така нареченият „газов гигант“ е 12 пъти по-масивен от Юпитер.
Астрономите, водени от Кевин Ортис Себалос – астрофизик от Харвард-Смитсониън, използват радиотелескопната решетка MeerKAT, за да направят откритието. Съоръжението представлява мощен клъстер от 64 взаимосвързани антени, разположени в полупустинята Кару в Южна Африка.
След като изследователите потвърдили, че сигналът идва от самата планета, а не от нейната майчина звезда, те проследили произхода му до специфично аудио-радиоизлъчване.
Scientists detect radio signals from a planet beyond our solar system for the first time in historyhttps://t.co/r9pYO12CDy
— Insider Paper (@TheInsiderPaper) September 24, 2026
Екипът изчислил, че силата на магнитното поле на планетата достига колосалните 1250 гауса – близо 291 пъти по-силно от това на Юпитер, което е едва 4,3 гауса.
Това е и първият случай в историята, в който се измерва магнитното поле на екзопланета. Магнитните полета служат като щит, който предпазва атмосферата на дадена планета от разрушаване.
Учените се надяват да приложат същия метод за изследване и на други гигантски екзопланети.
