А таката във Виена на 2 ноември свързва съдбите на трима души с албански произход: терористът Куйтим Файзулаи, първата жертва Неджип Вренези и служителката на силите за сигурност, която участва в операцията срещу терористите - Дорунтина Мироци. В Албания и Косово събитията от Австрия отекват като лична драма, която се развива от години. И двете държави имат по няколкостотин свои граждани, заминали за Сирия, за да се присъединят към редиците на Ал Кайда или „Ислямска държава“. Те са толкова основен компонент за групировките, че има отделни бригади, командвани и съставени предимно от албанци и косовари. Към една от тези бойни единици опитва да се присъедини неуспешно и Файзулаи.
Виена показа и другата страна на трагичната история – десетките хиляди албанци, които живеят извън страната си, принудени да я напуснат заради лошите условия на живот. Когато Куйтим Фейзулаи започва своята серия от изстрели по минувачи в централните части на Виена, първата му жертва е Наджип Вренези, който излиза от заведение наблизо, за да изпуши цигара. Той е само на 21 години, също от Северна Македония, но живее и учи в Австрия. В полицейските сили, изпратени на място в рамките на минути, е косоварката Дорунтина Мироци, чиито чичо пък е представител на Косово в Германия. И тримата наричат Австрия свой дом, както и тримата мъже, притичали се на първа линия да помогнат на ранените – двама с турски произход и един палестинец. Те изтеглят и дават първа помощ на тежко ранен полицай и жена, станала жертва на безразборната стрелба по време на нападението.
Австрийската столица е само последният град от серията терористични атаки, в които участват хора на „Ислямска държава“ през последните месеци. Групировката пое отговорност, макар и със закъснение, като припозна Куйтим Файзулаи за свой симпатизант и боец. Случаят на албанеца е показателен и доказва теориите, които експертите по сигурност споделят от дълго време. Първо очевидно „Ислямска държава“ не е унищожена и лидерството ѝ успява да достигне до симпатизанти по цял свят. На второ място случаят с Файзулаи е още един пример за тенденцията неуспели да се влеят в редиците на ИД симпатизанти, да извършват нападения в държавите, където живеят. Именно този беше и призивът на командирите на ИД още преди убийството на Абу Бакр ал Багдади – онези, които не могат до достигнат до „територията на халифата“, да чакат за нареждания и да се готвят за акции в страните си. При условие, че само от Балканите има стотици бойци в радикалната групировка, а само във Франция има над 4000 души в списъци на полицията за връзки с екстремисти, ситуацията става още по-опасна. Генерално политиците в Европа не обръщаха внимание от 2019 г. насам, че има притеснителни сигнали за завръщането на ИД. А такива сигнали има особено видимо през последните няколко месеца.
Близо 6 000 километра на изток от Виена, в Кабул, се развиват други трагични събития. Само няколко часа преди нападението в Австрия, афганистанската столица става свидетел на добра организирана двойна терористична атака. Първо рано сутринта експлозия в едната част на града ранява цивилни. Малко по-късно, въоръжени с експлозиви и тежко оръжие нападатели навлизат в кампуса на Университета на Кабул и откриват огън по студенти и служители. Терористите се барикадират в учебното заведение, докато студенти отчаяно бягат от насилието – някои дори скачат от прозорците на учебните зали. Не всички успяват да избягат – 22 души, предимно студенти между 20 и 24-годишна възраст, са убити хладнокръвно. 16 от тях са от един поток, а в социалните мрежи техният преподавател публикува снимки на някои тях. Това нападение се случва само няколко дни след терористичен акт срещу учебен център.
В страна, в която насилието и войната са част от живота, посещението на университета е дори акт на съпротива срещу екстремизма, а младите, които са решили да останат в страната си, са считани за бъдещото поколение политици управници, инженери. Кабулският университет е бил пълен по време на нападението – ранените са над 50. Обсадата на кампуса от силите за сигурност продължава няколко часа, като част от нападателите взривяват експлозиви. Положението е толкова тежко, че на помощ идва бронирана техника на коалиционните сили. В края на деня, малко преди светът да получи първите новини от Виена, Кабул е окървавен в една от най-тежките атаки срещу цивилни от дълго време насам. Отговорност поема „Ислямска държава“, а детайлите около нападенията в Австрия и Афганистан са показателни: извършени са по идентичен начин, от екипи с еднакви облекла, характерни за т.нар. „елитни части“ на ИД, които извършиха атаките в Париж през 2015 г., което предполага предварително планиране и военно обучение.
Трагедията не спира тук, а продължава на близо 7 000 километра югозападно от Кабул - в Мозамбик. Лентата се връща до 5 август, когато въоръжени мъже със знамената на „Ислямска държава“ стартират широкомащабна атака по море и суша върху стратегическото пристанище Мосимбоа да Прая, разположено в северната част на Мозамбик. За по-малко от седмица, те изтласкват правителствените сили и превземат целия град и над 30-хилядното му население. Малко по-късно те контролират и няколко по-малки селища около града и обявяват Мосимбоа да Прая за „столица“ на новата „провинция на халифата“. Намиращите се в района служители на френската петролна компания „Тотал“ намират подслон в осигурена в далечния край на пристанището база, охранявана от наемници и хора на френския Чуждестранен легион. Атаката върху тях е очаквана във всеки един момент. Още няколко дни по-късно джихадисти атакуват известния парк за диви животни „Куре“ на около 70 км. от столицата на Нигер, Ниамей. Убити са 8 души, включително шест френски хуманитарни работници.
Двете атаки в противоположните страни на Африка са сред десетките насилствени събития, които разтърсват континента с все по-видимата експанзия на „Ислямска държава“ и Ал Кайда. По-малко от две години след падането на „халифата“ на ИД в Сирия и Ирак, терористичната група се опитва да се установи в Африка и това ще има широкообхватни последици за региона, който вече е обхванат от бедност, корупцията и Ковид-19. Последиците се усещат вече и в Европа – нещо, за което експертите предупреждават от поне година насам. Така например, в атаките във Франция, случили се на фона на спора за карикатурите на Пророка Мохаммад, са заесени тунизийци и алжирци, които са дошли сравнително скоро на френска територия. Те най-вероятно са получили обучение в лагери на ИД в Субсахарска Африка и през Северна Африка са се прехвърлили във Франция. В района Сахел Франция отдавна има контингент, в който има и българско участие, чиято основна задача е премахването на опасността от Ал Кайда и ИД в помощ на правителствата в Мали, Чад, Нигер и Буркина Фасо. Засега тази операция не успява да се справи с групировките, а в Африка биват изпращани все повече европейски сили. Така например, Португалия засили присъствието си в Мали и Източна Африка.
В момента поне три бунта, подкрепени от Ал Кайда и „Ислямска държава“, се разрастват в широки части от Африка - от пустините на Синай, до езерото Чад и живописните селища на брега на Индийския океан и курортните острови на югоизток. Нарастването на насилието идва на фона на желанието на САЩ да изтеглят силите си от редица райони, в които американската техника и способности се оказаха жизненоважни в битката с джихадистките групи. Белият дом обмисля намаляване на американските военни сили в Африка, въпреки предупрежденията на някои анализатори, че това би било голяма грешка. Насилието в региона е причинило смъртта на 4 825 души през 2019 г. - най-високото ниво от поне десетилетие насам, според данните на специализирания екип ACLED. Към октомври броят на жертвите тази година се е повишил до 5 365, което показва, че 2020 г. е далеч по-смъртоносна. Силите на местните правителство, които убиват цивилни като съпътстваща жертви на антитерористичните операции, изостриха кръвопролитията.
Не по-малко тревожна е тенденцията за европейските интереси и местните правителства джихадисти да нападат по-близо до големите градове в крайбрежни държави, където терористичната дейност е минимална до съвсем скоро. През юни тази година бойци на Ал Кайда атакуваха армейски пост на северната граница на Кот д'Ивоар, убивайки 14 войници при първата голяма атака в страната от четири години. Междувременно два различни филиала на "Ислямска държава" - "Ислямска държава в Западна Африка“ и "Ислямска държава в Сахара“, причиниха смъртта на стотици правителствени войници, като в същото време претендират за фактически контрол над отдалечени райони на Нигер и североизточния щат Борно в Нигерия. От октомври насам ИД извърши и първите си две нападения в Танзания.
Съществуват сигурни доказателства, че джихадистките групи прехвърлят свои сили от Близкия изток и Европа към Африка, и обратно. По контрабандни канали и с помощта на подкупи, а също и заради липсата на силен местен контрол, ИД успява да вкара бойци с опит от Ирак, Афганистан и Сирия в новите си клонове в Източна и Западна Африка. Това означава, че на южната граница на ЕС има все по-голяма активност на организацията и това, че тунизийци, тренирани от организацията, са се прехвърлили от Северна Африка във Франция, за да извършват атаки, трябва да тревожи силите за сигурност в европейските страни.
На последно място, но не по значимост, е фактът, че ИД има все по-широка мрежа в Сирия и Ирак и успява да атакува често и агресивно, въпреки кампанията на Международната коалиция срещу ИД. Американските сили, заедно с кюрдските части извършиха над 30 операции срещу клетки на групировката в Източна Сирия само за месец. В същото време, заради бюрокрация, геополитически дрязги и невъзможност да се отделят сили, кюрдската администрация обяви, че ще пусне задържаните в лагера Ал Хол в Източна Сирия, където заедно с бежанци и разселени от конфликта хора, има стотици членове и симпатизанти на ИД. Ефектът от това решение би имал тежко отражение далеч от Сирия.
Атаката във Виена дойде на фона на атаката в Ница на 29 октомври. Франция изпита на гърба си серия от тежки терористични атаки през последните години, включително експлозия през май 2019 г. в пекарна в Лион, стрелба в Страсбург през декември 2018 г., атака в Каркасон през март 2018 г. и още дузина други. От 2015 г. насам, над 240 френски граждани са загубили живота си при терористични нападения, извършени от бойци и симпатизанти на „Ислямска държава“. Както случаят с нападателя във Виена, така и многобройните примери от Западна Европа показват, че има провал в програмите за дерадикализация. Има проблем и със справянето с терористичните заплахи и част от проблема е, че се подминават глобалните сигнали.
Има данни, че атаките в Афганистан, Танзания и Австрия са били координирани и това е напълно възможно – ИД действат организирано и мащабно. Фактът, че групировката оперира на три различни континента с подобна бързина, на която силите за сигурност не могат да отговорят, е и политически проблем, тъй като правителствата сякаш заспаха спокойно след падането на основните крепости на групировката, оставяйки редица проблеми нерешени. Геополитическите сблъсъци като този между Париж и Анкара се случват в най-неподходящия момент, тъй като е жизненоважно двете държави да обменят информация, страдайки от един и същи враг. В Турция, подобно на Франция, ИД извърши редица атаки от 2015 г. насам, отнели живота на десетки. Макар да имаше коментари, че последните атаки са свързани със спора за изображенията на Пророка Мохамад и „Шарли Ебдо“, експертите по-скоро са на мнение, че е имало предварително планиране, а скандалът и изказванията на Ердоган и Макрон са бонус към създалата се вече „перфектна буря“ от събития. В момента правителствата трябва да работят заедно, за да предотвратят бъдещи атаки, които е възможно да се задават в момента. Тепърва ще видим кое ще надделее – хладнокръвието или егоцентризма на световните лидери.
Словакия е предупредила Виена за нападателя
Терор във Виена: Градът опустя, търсят още нападатели
Терористичен акт в центъра на Виена, убити и ранени
Атака с нож в Париж, обезглавиха учител, показвал карикатури на Мохамед в клас
Нов терор във Франция, нападения с нож
