Д анните от международното проучване на STADA Health Report 2026 показват, че 64% от анкетираните у нас вече използват изкуствен интелект във връзка със здравето си, но 60% настояват лекарят да има решаващата дума при плана за лечение.
Изкуственият интелект и дигиталните приложения вече не са футуристична концепция, а част от ежедневието, включително и когато става дума за най-ценния ни ресурс – здравето. В свят, който търсим бързи отговори и лесен достъп до информация, технологиите все по-често влизат в ролята на наш съветник. Но докъде стига доверието ни в алгоритмите и кога човешката експертиза остава незаменима?
STADA провежда Health Report от 2014 г. Изданието за 2026 година е независимо представително онлайн проучване, проведено от Human8 от името на STADA през февруари-март в 20 държави. В България са анкетирани 500 души на възраст 18-99 години. Резултатите разкриват изненадваща тенденция: в сферата на дигиталното здраве анкетираните в България се оказват значително по-активни и отворени към новите технологии в сравнение с общия резултат за държавите в проучването.
По-активни от средното – за какво реално се използва AI?
Данните показват отчетлива преднина в дигиталната активност у нас. 64% от анкетираните в България използват изкуствен интелект във връзка със здравето си, при 55% общо за държавите в проучването. Освен това 40% са отворени към консултация с помощта на AI (спрямо 30% от общото за държавите в проучването).
По-внимателният поглед върху навиците на участниците показва, че технологиите не се използват безразборно, а като помощен инструмент за ориентиране:
- 28% от анкетираните у нас прибягват до изкуствен интелект, за да разберат по-добре вече поставен от специалист диагноза.
- 27% го използват с профилактична цел и за съвети за превенция.
- едва 4% разчитат на изкуствения интелект, за да получа директна диагноза.
Тези цифри ясно демонстрират прагматичен подход – хората търсят в дигиталните инструменти преводач на сложната медицинска терминология и помощник в ежедневието, а не заместител на лекарския кабинет.
Границите на доверието – страхът от грешка надделява
Въпреки високата степен на възприемане на новите технологии, доверието в тях има ясно очертани граници. Когато става дума за здраве, предпазливостта остава водеща.
Най-голямото притеснение на анкетираните в България при използването на изкуствен интелект е свързано с риска от грешна диагноза (54%). Любопитен детайл е, че този страх е значително по-силен от тревогата за сигурността и поверителността на личните данни, която посочват 33% от участниците в анкетата.
Именно тази осъзнатост за ограниченията на алгоритмите обяснява и категоричната позиция на участниците в проучването: 60% от анкетираните в България искат лекарят да има решаващата дума при определяне на плана за лечение.
Здравните приложения в телефона – новата нормалност в превенцията
Дигитализацията на грижата за себе си не се изчерпва само с изкуствения интелект. Проучването отчита и сериозно навлизане на мобилните технологии в домашното наблюдение на здравето.
44% от анкетираните у нас използват здравни приложения в телефона си (при 39% общо за държавите в проучването), което ги превръща в популярно средство за проследяване на физическата активност и основни жизнени показатели. В същото време при традиционните уреди за домашен контрол се наблюдава изоставане – едва 43% разполагат с апарат за измерване на кръвно налягане у дома, спрямо 58% общо за държавите в проучването.
Синергия между иновации и човешка експертиза
Резултатите на STADA Health Report 2026 очертават ясна картина на съвременната здравна култура: технологиите са ценен съюзник, който прави информацията по-достъпна и улеснява проследяването на здравословното състояние, но не може да замени личния контакт, опита и отговорността на медицинския специалист.
Дигиталните инструменти дават на хората повече възможности да бъдат активни участници в грижата за себе си, но именно диалогът с лекаря и фармацевта остава
гаранцията, че тези данни ще бъдат приложени правилно и безопасно в полза на здравето.