- Си Дзинпин използва срещата с Доналд Тръмп и Владимир Путин в Шънджън, за да демонстрира нарастващото международно влияние на Китай.
- Украйна и ядреното въоръжаване са сред деликатните теми, които могат да усложнят разговорите и отношенията на Пекин със Запада.
- Срещата има и вътрешнополитическо значение за Си на фона на икономическите проблеми, безработицата и подготовката за нов партиен конгрес.
This is a remarkable diplomatic moment for China's Xi - but it comes with pitfalls https://t.co/MsdTXMtfmb
— BBC News (World) (@BBCWorld) November 19, 2026
Си Дзинпин вероятно смята, че е постигнал нещо, което никой друг световен лидер не е успявал да направи, да осигури историческа среща на върха с Владимир Путин и Доналд Тръмп в Шънджън. Това посочва за Лора Бикър за BBC.
Ето какво още пише тя:
В продължение на десетилетия Вашингтон и западните му съюзници определяха световния ред.
Сега обаче именно Китай организира забележителното дипломатическо събитие, на което трима от най-влиятелните политически лидери в света седят около една маса.
Всичко това се случва на фона на футуристичната обстановка в Шънджън, където автомобили без шофьори се движат по улиците, над тях летят дронове, а роботи буквално танцуват по площадите.
Официално това е икономическа среща на върха на лидерите от Азиатско-тихоокеанския регион. За Си обаче тя е и демонстрация на влиянието на Китай върху световната икономика и международната политика.
Страната му вече не просто реагира на решенията, взети във Вашингтон, Лондон или Брюксел. Вместо това Пекин е в центъра на разговорите, които променят международния ред.
Но срещата крие и рискове за Си, тъй като има редица теми, които той изглежда не желае да обсъжда с Путин и Тръмп.
Светът затаява дъх: Какво ще си кажат Путин, Тръмп и Си на първата си тристранна среща
- Украйна - деликатен баланс
На първо място, Китай не желае войната в Украйна, която вече навлезе в четвъртата си година, да бъде включена в дневния ред.
За Си това е деликатен баланс. Той съзнава, че отношенията му с Путин могат да навредят на връзките на Китай с Европа. Европейският съюз е ключов пазар, особено в момент, когато китайската икономика разчита в голяма степен на износа.
Същевременно Си не иска войната да приключи по начин, който би дестабилизирал Русия, важен съюзник и съсед на Китай.
Пекин продължава да се опитва да поддържа позицията, че е неутрален в този конфликт. Китай многократно е призовавал за преговори и политическо уреждане на войната, като същевременно избягва да осъди руската пълномащабна инвазия.
САЩ, особено по време на предишната администрация на Джо Байдън, и европейските държави обвиниха Китай, че доставя на Русия компоненти, които тя може да използва във войната в Украйна, както и че подкрепя руската икономика чрез покупките на петрол и газ.
Си иска да запази близките си отношения с Путин, но не прекалено близки, защото не желае проблемите на Русия да се превърнат и в проблеми на Китай.
Разрастващият се ядрен арсенал на Китай
Доналд Тръмп вече даде да се разбере, че иска тримата лидери да обсъдят ограничаването на световните ядрени арсенали.
САЩ и Русия притежават най-големите запаси от ядрени бойни глави в света. Китай обаче бързо разширява собствения си арсенал, което предизвиква тревога във Вашингтон.
Последният голям договор между САЩ и Русия за контрол над въоръженията, известен като „Нов СТАРТ“ (New START), изтече през февруари тази година и породи опасения от надпревара във въоръжаването. Споразумението определяше таван за броя на ядрените оръжия в арсеналите на двете държави.
Тръмп би искал Китай да бъде включен във всяко ново споразумение, но Пекин се противопоставя.
Аргументът на Си вероятно ще бъде, че китайският ядрен арсенал е значително по-малък от тези на Вашингтон и Москва и затова би било несправедливо Пекин да бъде обвързан със същите ограничения. Китай също така смята, че трябва да има свободата да развива собствените си ядрени способности.
Тази тема може да усложни стремежа на Си Китай да бъде признат за водеща световна сила, тъй като САЩ биха могли да изтъкнат, че подобен статут предполага и отговорно поведение като ядрена сила.
- Ще се придържат ли всички към сценария?
Си ще иска да контролира начина, по който срещата изглежда пред света - от началото до края.
Китайските представители обичат предварително да уточняват дневния ред, да подготвят основните послания и да организират внимателно режисирани речи.
Но на тази безпрецедентна среща Си ще трябва да се справи с двама лидери, чието поведение е трудно предвидимо.
И Тръмп, и Путин имат собствени цели, а американският президент вече заплаши, че може да се отклони от предварително подготвения сценарий.
Съществува риск двамата да доминират в разговорите и в крайна сметка Си да изглежда просто като домакин, а не като архитект на важен дипломатически момент.
Разбира се, възможно е Си да е подготвен и за подобно развитие. То дори може да се окаже в негова полза.
Китайският лидер се опитва да се представи като стабилен световен държавник. На тази среща до него ще стоят двама мъже, въвлечени във войни, които изглежда не могат да прекратят.
Затова всяка непредвидена ситуация може да подчертае ролята, към която Си се стреми, на по-възрастен и опитен държавник, който олицетворява стабилността.
Новият модерен император: Как Си Дзинпин улови перфектния момент и застана начело на света
- Проблемите на Си у дома
Въпреки цялото внимание, срещата между тримата лидери с коренно различни цели едва ли ще доведе до някакви значими резултати.
Но демонстрацията на влияние е важна за Си, който се подготвя за конгреса на Китайската комунистическа партия догодина. Очаква се там той да си осигури исторически четвърти мандат начело на партията и страната.
Възможно е да се надява да използва срещата за пропагандни цели у дома, тъй като Китай се сблъсква със сериозни вътрешни предизвикателства.
Кризата на пазара на недвижими имоти в цялата страна подкопава потребителското доверие. Местните власти са силно задлъжнели. Производството се забавя, а все повече работници в Китай зависят от гъвкава заетост без пенсионно осигуряване или социална защита. Смята се, че всеки пети млад човек изпитва затруднения да си намери работа. Недоволството и тревогата за бъдещето редовно излизат на повърхността.
Си не е изправен пред необходимостта да печели избори, а в страната от десетилетия не е имало мащабни протести. Но с нарастването на тези проблеми и осезаемото недоволство, което пораждат, той вероятно ще бъде загрижен за популярността си сред партийния елит.
В подобен момент една обща снимка с Путин и Тръмп може да му послужи като доказателство, че китайският „век на унижението“ е приключил. Китай вече не е просто възходяща сила, би могъл да заяви Си, той все повече участва в определянето на правилата на новата епоха.