- Доналд Тръмп се стреми към тристранно ядрено споразумение със Си Дзинпин и Владимир Путин, но Китай няма желание да ограничава нарастващия си ядрен арсенал.
- Според анализатори Пекин може да използва преговорите, за да поиска отстъпки от Вашингтон, включително намаляване на американското военно присъствие в Тихия океан и забавяне на оръжейните доставки за Тайван.
- Срещата на върха на АТИС вече носи символични ползи за Си, като затвърждава ролята на Китай като световна сила, а реален напредък по ядреното разоръжаване изглежда малко вероятен.
Доналд Тръмп е убедил китайския си колега да обсъди ново мащабно споразумение, което може да включва ограничения върху стратегическите оръжия. Но обсебеността на американския президент от сключването на ядрен договор, достоен за Нобелова награда за мир, може в крайна сметка да донесе ползи на Си Дзинпин. Това посочва Джон Фън за Newsweek.
Ето какво още пише той:
Тръмп и Си се срещнаха с руския лидер Владимир Путин на първата по рода си тристранна среща на върха, която се провежда в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) в технологичния център Шънджън, в Южен Китай. Тристранната среща е огромен символичен успех за Си, който печели влияние само от факта, че е събрал лидерите на разговори на китайска територия.
Пекин е усъвършенствал дипломатическото изкуство да води разговори само заради самите разговори, като използва обещанието за диалог и заплахата да се откаже от него, за да изтръгва отстъпки в американската политика. Си е приложил този подход спрямо Тръмп на три срещи на върха през тази година, а следващия месец двамата ще се срещнат за четвърти път в Маями.
Тръмп възлага големи надежди на срещата, но може да не е преценил правилно ситуацията. Си ще изслуша предложенията и може дори да кимне в знак на съгласие, но американският лидер ще си тръгне разочарован, ако смята, че може да накара Китай да се откаже от ядрените си планове, които са част от най-мащабното военно натрупване в мирно време в историята.
Тръмп заговори за историческа среща със Си Дзинпин и Путин за ядреното разоръжаване
- По-малък ядрен арсенал, още по-малко доверие
Когато през февруари изтече срокът на действие на договора за ядрените оръжия „Нов СТАРТ“, оставяйки американските и руските ядрени сили без ограничения за първи път от средата на Студената война, Тръмп беше убеден, че може да убеди Си да седне на масата за преговори за ново обвързващо споразумение за стратегическите ограничения.
Белият дом аргументира необходимостта от такова споразумение с факта, че ядреният арсенал на Китай, който понастоящем се оценява на около 620 бойни глави, нараства по-бързо от тези на САЩ и Русия и вероятно ще надхвърли 1000 до края на десетилетието според последната оценка на американското министерство на отбраната.
Споразумение с подобно значение би могло да доближи Тръмп до Нобелова награда или най-малкото да свърже името му с безспорно постижение в полза на целия свят. Тръмп твърди, че има добри отношения със Си и Путин, а Кремъл би приел всяка платформа, която помага на Русия да напомни на света за статута си на велика сила.
Но американският план пренебрегва един очевиден факт. „Пекин иска повече ядрени оръжия, а не по-малко“, заяви пред „Нюзуик“ Шон Кинг, старши вицепрезидент на консултантската компания Park Strategies в Ню Йорк. „Желанието на Тръмп да намали броя на ядрените оръжия в света заслужава похвала, но той няма да постигне нищо със Си Дзинпин по този въпрос.“
Аргументът на Китай може би е убедителен: ядреният му арсенал е почти 10 пъти по-малък от американския и руския. Освен това, за разлика от САЩ и Русия, Китай официално е обявил политика на „неизползване на ядрени оръжия първи“, ангажимент, че оръжията му ще бъдат използвани единствено в отговор на ядрено нападение.
Другата, по-малко изговаряна истина има още по-съществено значение за Съединените щати: реалистично настроените лидери в Пекин нямат доверие на Америка. Те смятат, че американските призиви за контрол над въоръженията са насочени към ограничаване на военната модернизация на Китай и сдържане на ракетните му сили.
Външнополитическите действия на администрацията на Тръмп във втория му мандат също са послужили като ясно напомняне на Пекин за отношението на САЩ към противниците, които не разполагат с ядрено оръжие.
Тръмп заговори за историческа среща със Си Дзинпин и Путин
- Дипломатическият майсторски клас на Китай
Китай всъщност няма желание да ограничава ядрените си оръжия, но Си може да подхвърли подобна хипотетична възможност, като предложи първо Тръмп и Путин да намалят арсеналите си. Ако не се стигне до подобно развитие, а Пекин знае, че двамата лидери едва ли ще приемат тези условия, той ще се върне към стратегията си да използва разговорите, за да издейства отстъпки.
През 2024 г. китайски представители преустановиха преговорите за контрол над въоръженията със САЩ. Те бяха започнали през 2023 г. и бяха първите подобни разговори от почти пет години. Решението дойде, след като САЩ продадоха още оръжия на Тайван, демократично управлявания остров, за който Пекин претендира, че е част от Китай.
Тогава китайски представител заяви, че Вашингтон е „подкопал сериозно политическата атмосфера, необходима за продължаването на консултациите по контрола над въоръженията“.
Отказът на Китай да разглежда отделните въпроси самостоятелно е класически дипломатически похват и отдавна представлява предизвикателство за западния подход към управлението на политическите разногласия.
По-вероятно е Си да призове Тръмп да намали военното присъствие на САЩ в Тихоокеанския регион в замяна на по-отворени преговори. Той може дори да се свърже със севернокорейския лидер Ким Чен-ун, за да направи предложението по-привлекателно.
Китайското ръководство трудно може да бъде упрекнато, че се придържа към стратегия, която дава резултати: пакетът от оръжия за Тайван на стойност 14 милиарда долара, одобрен за първи път от Конгреса още през януари, все още очаква одобрението на Тръмп почти година по-късно. А ако Тръмп иска Си да присъства на срещата на върха на Г-20 в Маями следващия месец, ще остави Тайпе да чака още по-дълго.
Дори Си да не успее да осребри козовете си в преговорите, той вече е спечелил. Държавните вестници в Китай и лидерите по целия свят ще го похвалят за домакинството на историческа среща, която затвърждава статута на Китай като равностойна свръхсила.
Фактът, че Тръмп възнамерява да използва събитието, за да намери изход от войните във Украйна и Иран, допълнително подсилва образа на Си като миротворец и е още едно доказателство, че Китай определя собствената си политическа програма.
Пекин очаква срещата на върха на АТИС да бъде строго режисирано събитие, а Белият дом заяви, че не очаква да бъде постигнато споразумение. Това означава, че „китайската страна може да изпитва по-малък натиск“ да се включи, заяви пред „Нюзуик“ Бони Глейзър, ръководител на изследванията за Индо-тихоокеанския регион във фондация „Джърман Маршал“ на САЩ.
Контролът над въоръженията би бил „трудна тема“, заяви Тръмп пред репортери в понеделник. „Защото е много трудно някой от нас да каже, че ще се откаже от ядрените си оръжия, нали? Но особено като се има предвид, че има и други държави. Все пак ще разговаряме за денуклеаризация.“
Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин заяви тази седмица, че тримата държавни глави ще обсъдят „важни въпроси, засягащи световния мир“, без да навлиза в подробности.
Започна историческата среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Китай
- Погледът на Пекин е насочен към 2027 г.
Най-близо до многостранно споразумение за стратегическите рискове Китай е стигал с подписването на съвместна декларация през януари 2022 г. от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
„Потвърждаваме, че ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена… Категорично вярваме, че трябва да бъде предотвратено по-нататъшното разпространение на подобни оръжия“, се казва в декларацията.
Това беше важна, но необвързваща политическа декларация, с която подписалите я държави не поеха ангажимент за каквато и да било форма на намаляване на въоръженията или инспекции. Няколко седмици по-късно Русия започна нахлуването си в Украйна, а оттогава петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН не са постигнали консенсус по въпросите за намаляване на рисковете.
Програмата на Тръмп за налагане на ядрени ограничения в рамките на тристранните разговори може да е прекалено оптимистична и да не отчита собствените приоритети на Си. Най-важното за китайския лидер е да осигури приемственост и стабилност преди 21-вия национален конгрес на Китайската комунистическа партия след 12 месеца, на който мнозина очакват той да удължи управлението си за четвърти мандат.
Затова Си едва ли ще се съгласи на ограничения върху ядрените оръжия, а Путин вероятно ще обвърже всеки напредък по въпроса с благоприятен за Русия изход от войната във Украйна, смята Кеворк Осканян, преподавател по международни отношения в Университета на Ексетър в Англия.
„В крайна сметка всяко споразумение ще трябва да бъде ратифицирано в САЩ от Сената, който в момента е доминиран от демократите. Затова изглежда малко вероятно да бъде постигнат съществен напредък“, заяви Осканян пред „Нюзуик“.
Тръмп има по-голям шанс да убеди Китай да приеме ограничения върху дигиталната ядрена бомба, тенденцията към милитаризиране на изкуствения интелект.
През септември, по време на държавното си посещение във Вашингтон, Си заяви, че Китай и САЩ трябва „съвместно да предотвратят неправилното използване и злоупотребата с изкуствен интелект“.
„Изкуственият интелект трябва да остане под човешки контрол“, каза Си. Той обаче не уточни кой трябва да упражнява този контрол.
Вижте повече в нашата галерия: