"Колекционерът на кости": Кой е мистериозният сериен убиец, извършил "престъплението на века"

Н а ръба на високото пустинно плато на долината Рио Гранде, районът Уест Меса в Албакърки, Ню Мексико, е служил като свещен дом на безброй местни американци и разнообразна дива природа в продължение на хиляди години. Съвременният турист в района може да открие древни петроглифи (изображения, създадени чрез премахване на част от скална повърхност чрез нарязване, копаене, абразия), издълбани в патината на вулканичния базалт, който покрива западното подножие на планината.

През 2000 г. броят на престъпленията в Албакърки е над два пъти по-висок от средния за страната, като районът Уест Меса, включително кварталът "Военна зона" в покрайнините на града, представлява статистическият връх.

В дъното на тази бурна екосистема, точно под носа на правоприлагащите органи, действа чудовище, чиито жертви са част от най-пренебрегвания сектор на социално-икономическата нисша класа в града.

Мрачно откритие

На 2 февруари 2009 г. Кристин Рос разхожда кучето си Рука из утринните сенки на "Парадайз", нейното подрайонно селище в района на Уест Меса, когато кучето долавя следа. В рамките на минута то изровило голяма кост и гордо ѝ я подало на своята стопанка. Разтревожена, Кристин изпратила снимка на артефакта на сестра си, която била медицинска сестра. "Изглежда като човешка бедрена кост" - отговорила сестра ѝ.

Незабавно е съобщено в полицията. 

Пристигналите на място следователи откриват останките на множество човешки тела, заровени на 100 акра безплодна земя. Полицейският отдел на Албакърки (APD) започва мащабна акция, като методично разкопава целия район, използвайки тежко оборудване, ръчно пресяване и сателитни снимки, за да проучи почвата и да определи възможните места на гробовете.

Това е най-голямото местопрестъпление в американската история, което изисква денонощна работа в продължение на почти три месеца. В крайна сметка полицията открива скелети от 11 тела и останки от един ембрион. Детективите подозират, че става дума за сериен убиец (един от първите в Албакърки), наречен в медиите "Колекционерът на кости".

В интервю за местния вестник Кристин, която прави първото зловещо откритие, споделя, че случилото се все още я преследва:

"Постоянно мисля за него... Поглеждайки назад към случилото се, се радвам, че имах роля в намирането на изчезналите жени. По този начин семействата можеха да спрат издирването им и да могат да ги погребат по подходящ начин".

"Престъплението на века" в Албакърки

Отнело е близо година, за да се идентифицират всички жертви въз основа на съдебномедицинските доказателства, събрани от мястото на погребението. Съдебният лекар записва в своите документи начина на смъртта като "неопределен", въпреки че аутопсията посочва причината за смъртта като "убийствено насилие", вероятно удушаване или задушаване. Разследващите и съдебните лекари смятат, че жените са били убити в периода 2004-2005 г.

Дирк Гибсън, експерт по серийни килъри, нарича неразкритите убийства в Уест Меса "престъплението на века" в Албакърки, в което вероятно е замесен повече от един убиец. Гибсън заявява:

"Почти сигурно е, че става дума за серийно убийство... но мястото в Уест Меса е само сметище. Убийствата са извършени на друго място. Възможно е убийствата да продължават, но да се използва друго сметище".

Пречки пред разследването

Разследващите се сблъскват с две основни пречки. Първото е съдебномедицинско.

Тъй като са намерени само кости, без дрехи или лични вещи, разследващите разполагат с ограничени доказателства за изследване.

Второто препятствие е свързано с това, което бившият началник на полицията Майер описва като "начин на живот" на жертвите. Повечето от жените са били секс работнички, които са имали проблеми с наркотиците; много от тях не са били близо до семействата си от години и са водили скитнически начин на живот. Възстановяването на хронологията на последните им дни и месеци отпреди пет години било изключително трудно.

За целта им е необходима помощта на семействата на жертвите, но това изисква внимателна дипломация, тъй като някои от членовете на семействата вече не се доверяват на правоприлагащите органи. Детектив Ида Лопес се свързва със семействата, за да им помогне в тази фаза.

"По-малко мъртви"

Имаше проблем с този подход. Много от семействата бяха обявили жертвите за изчезнали години по-рано, през 2004-2005 г., когато се смяташе, че са извършени убийствата. Семействата били ядосани на полицията, че е пренебрегнала случаите, когато е можело да има промяна.

Сега отделът се сблъскал с бедствие в областта на връзките с обществеността - сериен убиец на свобода в града - и няма друг избор, освен да го приеме сериозно. Но те бяха предупредени за нарастващия брой случаи на изчезнали лица сред жените от малцинствата в Албакърки.

Предупреждението идва от една от тях самите: В средата на 2005 г. детективът от полицията Ида Лопес започва да документира и разследва нарастващия брой изчезнали жени в Албакърки.

Много от тях принадлежаха към една от най-маргинализираните демографски групи: Според криминолога Стивън Егър тази група се смята за "по-малко мъртва" - жертви на убийства, които са секс работници, употребяващи наркотици, психично болни и инвалиди, както и възрастни хора. Серийните убийци често се насочват към такива хора, тъй като смятат, че реакцията на полицията и обществото няма да бъде толкова бърза или сурова.

Силно убеден, че тези жени заслужават равноправно правосъдие според закона, Лопес съставя списък и се опитва да мобилизира работна група на отдела, която да ги открие.

Но в отдела за сексуални престъпления на местната полиция нямало "апетит" за подобни разследвания.

Още едно мрачно откритие

Отнема четири години, за да бъдат останките старателно идентифицирани. Ида Лопес осъзнава, че 10 от изчезналите жени в първоначалния ѝ списък - Моника Канделария, Канела Елкс, Вероника Ромеро, Виктория Чавес, Мишел Валдес, Вирджиния Кловен, Джули Нието, Евелин Салазар, Джейми Барела и Дорин Маркес - вече не са изчезнали. Техните кости са били намерени в местността Уест Меса.

Ако отделът беше подходил сериозно към работата на Лопес още от самото начало, изчезналите жени можеха да бъдат открити навреме, за да се образува убедително дело срещу убиеца. И е можело да спасят живота на още жени, които са изчезнали след това.

Лопес е съкрушена от провала на отдела, но е решена да постъпи правилно спрямо семейството и да открие убиеца. Това, което може би не е знаела по онова време, е, че ролята на полицейското управление е още по-сложна. При разследването на изчезнали лица е имало и многобройни съобщения за злоупотреби на служители на полицията с проститутки.

Когато полицията се заема с непонятната задача да проучи работата на сериен убиец, за когото няма почти никаква информация, се появяват нови тъмни истини, а недоверието на обществото към правоприлагащите органи продължава да расте.

"Убиецът от кутията за играчки"

На 22 март 1999 г. Синтия Вигил, гола, с изключение на кучешки нашийник, около врата ѝ, се препъва по средата на улица в Елефант Бют, Ню Мексико, молейки преминаващите шофьори да спрат колите си и да ѝ помогнат.

Тя току-що е избягала от серийния убиец Дейвид Паркър Рей, "Убиецът от кутията с играчки", който превръща товарното ремарке в подвижна камера за мъчения, в която отвлича и брутално убива 60 жени (точният брой не е известен). Паркър е използвал ръчно изработени уреди за мъчения, включително специално изработен гинекологичен стол, оборудван с кабели за токов удар.

Паркър е използвал и психологически изтезания, като е прожектирал видеокасети, на които подробно е обяснявал какво планира да направи с тях.

Синтия е единствената известна жертва на Паркър, която не умира, въпреки че вероятно е имало и други в цялата страна. Нейното бягство и последвалите съдебни показания гарантират, че той никога няма да излезе от затвора.

След изпитанието Синтия основава нестопанската организация StreetSafe New Mexico заедно с активистката Кристин Барбър. Синтия и Кристин помагат на жени, които работят и живеят на улицата, много от които имат история на проблеми с наркотиците и насилствено минало. 

StreetSafe започва да работи след откриването на още жертви в Уест Меса. Докато детективите и офицерите от полицията започват мащабно разследване, Кристин и Синтия неволно се превръщат в улични следователи, които събират свидетелства от първа ръка и информация по неофицални канали. Членовете на семействата на жертвите се чувстваха комфортно да говорят с тях.

Оперативната група на 118-та улица

В ранните етапи на разследването в Уест Меса детективите си сътрудничат със служители от Лас Крусес и Ел Пасо, Тексас, които имат свои собствени "студени" случаи за разрешаване.

Една от версиите е, че убиецът е шофьор на камион на дълги разстояния, който може да отвлече жертва от един град, да я убие в друг и да изхвърли тялото в трети град (в този случай на местопрестъплението в Уест Меса).

Такива модели на убийства са много сложни за служителите на правоприлагащите органи, които трябва да координират трудните разследвания в няколко юрисдикции. Инициативата на ФБР за серийни убийства по магистралите, стартирала през 2009 г. (същата година, когато са намерени костите в Уест Меса), анализира последователността на такива убийства в цялата страна.

40-те следователи от полицията, съставляващи оперативната група на 118-та улица (официалният екип, който работи по случаите в Уест Меса), скоро стигат на мисълта, че убиецът е местен - някой, който е свързан с Албакърки и за когото районът на Уест Меса е "място за изява".

Според бившия началник на полицията Майкъл Гиър моделът на убиеца може да се е променил с течение на времето, тъй като дезорганизираният социопат с нарастваща жажда за кръв, постепенно е станал по-внимателен и ориентиран към моделите.

Стесняване на кръга от заподозрени

Майер казва, че човекочасовете по време на тази фаза на разследването са били невероятни и че той лично е станал обсебен от идеята да открие "unsub" (неизвестен субект). През нощта той шофирал по Централното авеню в града в търсене на улики. С течение на времето той и други следователи, като Лопес, разпитали над 200 жени, които живеели и работели по улиците на квартал "Военна зона".

През юли 2009 г., само пет месеца след като кучето Рука донася първата кост, тогавашният началник на полицията Рей Шулц обявява, че разследващите са ограничили кръга на заподозрените до петима души.

Първи заподозрян: Джоузеф Блеа

Първият основен заподозрян по случая е местен жител - Джоузеф Блеа. Седмица след откриването на костите от Уест Меса бившата съпруга на Блеа Ейприл се обажда в полицията и казва да го претърсят за доказателства за участието му. За полицията той вече е заподозрян.

По-късно от разсекретена заповед за претърсване става ясно, че между 1990 и 2009 г. Блеа е участвал в близо 140 срещи с органите на реда, свързани с проституция и наркотици на улица East Central, където са работили много от жертвите от Уест Меса, преди да изчезнат. В един от полицейските доклади е документирано, че диспечери са открили въже и електрически кабел на предната седалка на автомобила му.

Детективите от проекта "Рецидивиращ извършител" на местната полиция проследяват Блеа в продължение на четири дни, докато той преследва секс работнички в колата си и пътува напред-назад между западната част на Албакърки и източната част, където се намира местопрестъплението в Уест Меса.

Детективите разпитват секс работничка, която описва инцидент, при който Блеа я отвежда в дома си и се опитва да я върже против волята ѝ. Тогавашната съпруга и дъщерята на Блеа също съобщават, че са намерили женски бижута и бельо, скрити в бараката им. Това е важна улика за полицията, която е чувала от много от семействата на жертвите за липсващи бижута.

Бивш съкилийник на Блеа разказал на следователите, че Блеа се е хвалел, че познава някои от жертвите и ги е наемал за секс. Блеа също така е упражнявал физическо насилие над секс работничките... и е изнасилил 14-годишно момиче.

Блеа е арестуван, подведен под отговорност, осъден и осъден на 90 години затвор, където се намира и в момента.

Той несъмнено е бил жесток сериен изнасилвач. Но дали е бил сериен убиец? И дали е бил колекционерът на кости от Уест Меса?

Ново десетилетие, повече жертви

Разследването продължи в ново десетилетие и работната група на APD се изправи пред мрачна реалност - вероятно имаше други жертви и още места за погребение. През 2010 г. полицията в Албакърки показва публично снимки, идентифицирайки седем жени, за които се страхуваше, че също са жертви на серийния убиец от Уест Меса. Снимките бяха смущаващи - зърнести, аматьорски снимки на млади латиноамериканки, които изглеждаха в безсъзнание или мъртви.

APD започна нови търсения, използвайки сателитни изображения, хеликоптери и наземни радари, за да разузнае за издайнически обекти, които да разкрият незаконните гробища. Въпреки това, тази област беше много по-развита, отколкото през 2004 г., и цялостното търсене би било практически невъзможно сега.

Бившият началник Гайер се тревожи, че неотдавнашният скок в развитието на недвижимите имоти и строителството на жилища ще доведе до скриване на телата и ще им попречи да намерят нови жертви. В нечие домашно мазе много вероятно е да има заровени тела под него и никой никога няма да разбере.

Фалшиво обвинен

Имаше и нови заподозрени. Рон Ъруин, фотограф от Джоплин, Мисури, прекарва цяла година в разследване от детективи заради снимки, които прави, докато пътува в Албакърки. В крайна сметка Рон е освободен, но животът му е сериозно засегнат от отразяването в пресата.

Нов заподозрян: Лоренцо Монтоя

Въпреки тази неуспех, оперативната група на 118-та улица се насочва към нов заподозрян, толкова ужасяващо обещаващ като Блеа – друг местен мъж, заподозрян в наемане на секс работници и сексуално насилие над тях. Този човек, Лоренцо Монтоя, щеше да присъства в случая години наред.

В допълнение към обратната реакция, която APD получи от медиите, обществеността и членовете на семействата на жертвите по отношение на тяхното разследване в Уест Меса, отделът все още беше въвлечен в обвинения в корупция. Както бе споменато по-горе, множество служители в APD бяха разследвани по обвинения в изнасилване и допълнителни престъпления.

Ситуацията става толкова сериозна, че Министерството на правосъдието на САЩ се включва в разследването.

Обвинения за прекомерна сила и изнасилване

Министерството на правосъдието обяви разследването си в полицейското управление на Албакърки през 2014 г. Федералните следователи разкриват, че независимо гражданско разследване е разкрило зашеметяващ модел. Между 2009 г. и 2012 г. служителите на APD са участвали в 20 смъртни случая, за които служителите подозират, че включват прекомерна сила.

Това е последвано от шокиращ инцидент от 2014 г., при който служители от APD са уловени от камера да застрелват психично болен мъж. Случаят е отразен в националните медии, въпреки че обвиненията в убийство втора степен срещу полицаите по-късно са отхвърлени.

През 2013 г. бивша проститутка завежда дело, обвинявайки бившия служител на щата Ню Мексико Тимъти Карлсън, че я е изнасилил в полицейския си автомобил. 

През 2007 г. служителят на APD Дейвид Мейс е арестуван и обвинен в изнасилване на жена, която е транспортиран от болницата Veterans Park, случай, който в крайна сметка е уреден след споразумение от 575 000 долара.

През 2005 г. детектив от подразделението на APD беше арестуван и обвинен в отвличане и изнасилване на 14-годишно момиче (той е оправдан през 2007 г.). През 2004 г. полицейският сержант от APD Майк Гарсия е арестуван и обвинен в законно изнасилване на 12-годишно момиче (той също е оправдан).

Подозрителната смърт на адвокат Мери Хан

Може би един от по-странните случаи в Албакърки през това време включва привидно несвързаната смърт на известната адвокатка Мери Хан. Хан изгради кариера чрез съдебни дела за нарушаване на граждански права, наложени в полицията на Албакърки. По време на смъртта й фирмата на Хан преследва друг случай на изнасилване, обвинен от секс работник срещу полицай изнасилвач Карлсън.

През 2010 г., по време на съдебното преследване, Хан почина при самоубийство, което държавният прокурор Гари Кинг каза, че изглежда подозрително. Множество частни следователи и градски власти заявиха, че смъртта й трябва да бъде разследвана като подтикване към убийство. Членовете на семейството на Хан съдят града и печелят съдебна забрана, която отменя определянето на смъртта й като самоубийство - никак лесна правна задача.

Може ли „колекционерът на кости“ да е ченге?

Освен това има смразяващите предполагаеми подробности около Синемон Елкс и Джейми Барела, две от жертвите, чиито кости са открити на гробницата в Уест Меса. Даяна Вилхелм, майката на Синамон, съобщава на полицията, че преди смъртта си, Синемон е казала на приятели, че „мръсно ченге“ убива секс работници, обезглавява ги и погребва останките им. Синемон изчезва скоро след това твърдение.

През 2005 г. Вилхелм казала на полицията, че е получила многобройни обаждания от различни лица, включително частен детектив, които й казали, че Синемон е обезглавена. Според Вилхелм APD не е отговорила на нейните доклади.

След това, каза Вилхелм, приятелят на Синемон, 15-годишният Джейми Барела, й се обадил, за да потвърди, че Канела е била убита. Самата Джейми изчезна скоро след това и костите й също бяха открити заровени на мястото на Уест Меса.

Доказателствата за пряка полицейска намеса в която и да е от смъртните случаи в Уест Меса понастоящем остават недоказани.

Хванат ли е убиецът в крачка през 2006 г.?

На фона на обвиненията в корупция в полицията, следователите продължиха да събират заподозрени. Един от най-смущаващите беше мъж на име Лоренцо Монтоя, който, подобно на Блеа, беше известен с това, че преследва жени в Източния централен коридор и имаше дълго досие в насилие срещу секс работници. Години преди убийствата в Уест Меса детективите от APD бяха разследвали Монтоя във връзка с няколко изчезнали жени в града.

През 1999 г. (същата година, в която Синди Върджил избяга от „Убиеца от кутии за играчки“), заместник-детективите проследиха и в крайна сметка арестуваха Монтоя, докато той хваща секс работничка и се опитва да я изнасили и удуши в колата си. Монтоя имаше само 2 долара у себе си; детективите смятат, че той не е имал намерение да плаща на жената и вместо това е планирал да я убие.

През 2006 г., само една година след като полицията вярва, че жертвите на Уест Меса са били убити, Монтоя е застрелян и убит от гаджето на „танцьорка на свободна практика“, за която се твърди, че го е хванала да влачи мъртвото тяло на жената от ремаркето си вкъщи. Жертвата е била гола и „вързана за глезените, коленете и китките с тиксо и въже“.

Полицията смята, че Монтоя я е удушил до смърт и може да е бил в процес на транспортиране на тялото й до гробницата в Уест Меса, когато е бил убит.

Три билборда извън Албакърки

StreetSafe създаде серия от билбордове, разположени на Central Avenue в сърцето на най-опасния квартал на Албакърки. Целта била билбордовете да „напомнят на обществото, че това се е случило и че нашите сестри, майки и приятели са били убити и погребани в Уест Меса и този убиец никога не е открит“.

Докъде стигна разследването?

Към края на 2023 г. полицията в Албакърки все още не е обявила името на човека, който стои зад убийствата в Уест Меса. Въз основа на официални изявления на полицията, изглежда, че най-вероятните заподозрени остават Блеа и Монтоя. Първият е жив и е в затвора; последният издъхва през 2006 г.

Според няколко източника, близки до случая, включително бившия началник на полицията Майер, Монтоя може да е убиецът. Въпреки че първоначалните ДНК тестове на килимите в дома му не дават съвпадения, Монтоя живее близо до мястото на погребенията и има криминално минало за физическо нападение и опит за изнасилване срещу проституиращи в същия район, където жертвите са изчезнали. Той е убит, докато се опитва; да се отърве от тялото на наета танцьорка.

Разследващите се надяват, че напредналата ДНК технология може някой ден директно да свърже Монтоя с престъпленията.

Блеа излежава присъда от 90 години затвор за изнасилване на четири млади тийнейджърки. Въпреки че преди това призна, че е познавал няколко от жертвите, Блеа все още не е посочил, че има някакви преки познания за убийствата в Уест Меса.

Детектив Манари наскоро заяви: „Колкото по-дълго продължава един случай, толкова по-трудно е да се съберат определени доказателства, които са чувствителни към времето. Но в същото време свидетел, който може да е бил твърде уплашен да говори по време на инцидента поради личната си ситуация, може да е по-склонен да говори на по-късна дата.“

Развитие и по-голямата картина

Все още има множество изчезнали жени в града, които следователите смятат, че вероятно също са убити от серийния убиец от Уест Меса. Кристин и StreetSafe продължават да работят в за финансиране, което да осигури претърсване с дрон, който може да търси допълнителни места, на които са заровени жертвите. 

През 2018 г. родителите на тези изчезнали жени преживяха фалшива тревога. Изследователи съобщават, че е възможно да са открили второ място за погребение в незастроен парк Уест Меса само на половин миля южно от първоначалното място. Съдебните експерти обаче установиха, че скелетните останки принадлежат на индианци от около 1100–1300 г. сл. Хр.