- Иран и САЩ водят непреки преговори чрез Катар за прекратяване на войната и отваряне на Ормузкия проток; Техеран очаква американския отговор чрез Доха.
- Основните спорове остават ядрената програма, санкциите и условията за отваряне на Ормуз. Иран предлага бързо отваряне на протока, докато САЩ настояват за конкретни ангажименти по ядрения въпрос.
- Катар играе ролята на посредник, подкрепена от близките му отношения едновременно със САЩ и Иран. Доха заявява, че непреките разговори са постигнали „известен положителен напредък“ и призовава за дипломатическо решение.
Иран е обсъдил с катарски посредници предложения, които ще бъдат представени на САЩ, и очаква да получи окончателния отговор на Вашингтон чрез Доха, заяви в понеделник иранският външен министър Абас Арагчи, цитиран от държавната информационна агенция IRNA, на фона на нов дипломатически опит за прекратяване на войната.
(Във видеото: САЩ и Иран са провели разговори с международните посредници)
Арагчи, който говори в Ню Йорк, заяви, че Иран също така е информирал САЩ и международната общност за условията, поставени от върховния лидер на страната за повторното отваряне на Ормузкия проток, без да уточнява какви са те.
„Ако американците твърдят, че търсят споразумение или мирно решение, ние сме представили такова решение“, каза Арагчи.
🇮🇷|Iran Is Waiting for a US Response That Will Never Come. The Mediator Is a US Airbase.
— Aprajita Nafs Nefes 🦋 Ancient Believer (@aprajitanefes) September 29, 2026
Araghchi says Iran is awaiting the American side's final response, to be conveyed by the Qatari mediator, possibly by tomorrow. He says Iran's positions have not changed. He says the… pic.twitter.com/YksC1W2pi3
- Посредници работят за сделка между САЩ и Иран, но остават сериозни пречки
Посредници работят с Иран и САЩ по постигането на споразумение за прекратяване на бойните действия и отваряне на Ормузкия проток, съобщиха пред „Асошиейтед прес“ (АП) трима регионални и двама американски представители, но между двете страни остават сериозни разногласия.
Непреките преговори се водят на фона на конфликта, който навлиза в осмия си месец, причини сериозни икономически щети в световен мащаб и нанесе тежък удар на Иран. Многобройните опити за осигуряване на безопасно корабоплаване по един от най-важните водни пътища в света досега се провалиха.
Представителите разкриха, че усилията зад кулисите продължават, въпреки че първоначално президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е отхвърлил иранско предложение за отваряне на протока в рамките на седмица, ако САЩ се съгласят да вдигнат блокадата на иранските пристанища, да освободят замразени ирански активи и да отменят санкциите върху продажбите на ирански петрол, наред с други условия.
Иранският външен министър Абас Арагчи остана в Ню Йорк след срещата на световните лидери на Общото събрание на ООН миналата седмица. В понеделник Арагчи се срещна с катарски посредници за обсъждане на последните разговори, съобщиха иранските държавни медии, цитирайки говорителя на външното министерство Есмаил Багаеи.
Въпреки често войнствената реторика на Тръмп, той е готов да търси невоенно решение на конфликта, ако такова може да бъде постигнато, заяви високопоставен американски представител.
Друг американски представител обаче каза, че администрацията на Тръмп няма да постигне споразумение с Техеран, докато не бъдат решени въпросите, свързани с ядрената програма на Иран. По думите му Тръмп е готов да предостави облекчаване на санкциите срещу Иран и да освободи част от замразените средства в замяна на конкретен напредък по ядрените въпроси. Иран е дал сигнал, че е готов на гъвкавост по този въпрос, но двете страни остават далеч една от друга по отношение на сроковете и това коя страна трябва да направи първата стъпка, допълни представителят.
Всички представители са говорили при условие за анонимност, тъй като не са били упълномощени да коментират публично водените зад кулисите дипломатически преговори.
Спор между Иран и САЩ за Ормузкия проток след отказа за примирие на Тръмп
- Защо точно Катар? Как държавата се превърна в посредник между САЩ и Иран
Докато Вашингтон и Техеран избягват директен диалог, Доха предава послания между двете страни. Но как така именно тази малка държава от Персийския залив се превърна в посредник между два от най-големите геополитически противници?
Към 29 септември дипломатическият канал между САЩ и Иран отново минава през Катар.
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви в понеделник вечерта в Ню Йорк, че се е срещнал с катарски посредници и е обсъдил с тях идеи за изпълнение на условията на Техеран за повторното отваряне на Ормузкия проток. По думите му катарската страна ще представи тези идеи на Вашингтон, а отговорът на САЩ след това трябва да бъде предаден обратно на Иран чрез Доха. Арагчи заяви, че се надява американският отговор да бъде получен във вторник.
Това означава, че в момента комуникацията изглежда приблизително така:
- Техеран → Катар → Вашингтон → Катар → Техеран
- Какво всъщност е Катар?
Катар е малка държава на Арабския полуостров, разположена на полуостров, който навлиза в Персийския залив. Столицата е Доха.
На картата Катар изглежда малък в сравнение със съседите си. Но икономическото и геополитическото му значение е много по-голямо от размера му.
Основата на богатството на страната е природният газ. Огромното офшорно находище North Field на Катар е част от същата геоложка структура, която от иранска страна е известна като South Pars. Американската Агенция за енергийна информация (EIA) определя North Field като най-голямото находище на неконвенционален природен газ в света. Именно газът превърна Катар в един от най-значимите износители на втечнен природен газ (LNG).
Доха не разполага с мащаба на Саудитска Арабия или Иран и няма населението, територията и военната тежест на големите регионални сили. Вместо това Катар изгради влияние чрез енергетика, инвестиции, дипломатически контакти и способност да разговаря с много страни едновременно.
- Катар и САЩ - необичайно близки отношения
На пръв поглед ролята на Катар като посредник между Вашингтон и Техеран може да изглежда парадоксална.
Катар е близък партньор на САЩ.
В страната се намира авиобазата „Ал Удейд“, която е ключов американски военен обект в региона. Според американското Централно командване (CENTCOM) базата е дом на най-голямото американско военно присъствие в региона, а през януари 2026 г. там беше открит и нов координационен център за противовъздушна и противоракетна отбрана с участието на САЩ и регионални партньори.
Това е едната страна на катарската позиция.
Вашингтон има силни отношения с Доха, включително в областта на отбраната, сигурността и енергетиката. Американски компании участват и в катарския енергиен сектор, а двете страни имат дългогодишно военно партньорство.
И точно това прави Катар интересен посредник, той не е противник на САЩ и има пряк канал към американското правителство.
- Но Катар има и канал към Иран
Тук се появява другата половина от картината.
Катар и Иран са съседи от другата страна на Персийския залив. Двете държави имат различия и не са съюзници, но поддържат дипломатически отношения и имат общ интерес от стабилността в района.
Има и още една изключително важна причина.
Те споделят огромната газова структура North Field–South Pars.
Катар експлоатира своята част като North Field, а Иран, своята като South Pars. Това създава специфична икономическа взаимозависимост, която прави отношенията между Доха и Техеран различни от тези между Иран и някои други арабски държави.
Катар същевременно има жизнен интерес от свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Reuters съобщава, че през последните седмици отново се наблюдава движение на свързани с Катар LNG кораби през протока, след като по-рано сигурността беше довела до сериозно ограничаване на трафика.
Следователно кризата около Ормуз не е абстрактен въпрос за Катар.
Тя засяга директно неговата икономика.
- Защо Катар може да говори и с двете страни?
Това е същината на въпроса.
Вашингтон и Техеран могат да имат общ интерес от прекратяване на войната, но това не означава, че са готови да седнат на една маса и да разговарят директно.
Тук посредникът има друга функция.
Той не взема решенията вместо тях. Не подписва споразумението от тяхно име.
Посредникът създава канал за комуникация, когато директният канал е блокиран.
Така страните могат да преговарят, без американски и ирански представители непременно да водят пряк разговор лице в лице.
Именно това се случва в момента.
Reuters съобщава, че американски и ирански представители са разговаряли отделно с посредници, като усилията са насочени към преработена версия на седемдневното предложение на Иран.
Ролята на посредник не е измислена за настоящата криза.
Катар от години изгражда международна репутация именно чрез посредничество.
Самото катарско външно министерство посочва, че от 2004 г. страната е участвала в усилия за прекратяване на огън, освобождаване на заложници и затворници, възстановяване на дипломатически отношения, разрешаване на гранични спорове и постигане на политически споразумения. Конституцията на Катар също определя мирното разрешаване на международните спорове като част от външнополитическите принципи на страната.
Това не означава, че всяка катарска посредническа инициатива завършва успешно.
Но означава, че Доха вече има изградена инфраструктура за такава дипломация, специални пратеници, дипломатически екипи и контакти с държавни и недържавни лица.
- Малка държава с големи връзки
Катарската стратегия може да бъде описана като опит да се компенсира малкият размер на страната чрез огромна мрежа от отношения.
Доха поддържа отношения със САЩ, но разговаря и с Иран.
Има тесни връзки с други арабски държави, но същевременно може да комуникира с групировки и политически движения, с които много западни правителства не разговарят директно.
Точно тази способност да поддържа канали с противоположни лагери е ценна при кризи.
В случая със САЩ и Иран това е особено важно, защото Вашингтон и Техеран имат дълбоко недоверие един към друг.
- Катар като „телефонната линия“ между Вашингтон и Техеран
Представете си две държави, които не искат или не могат да разговарят директно.
Посредникът не решава спора.
Той осигурява телефона.
В настоящия случай Доха може да получи иранските условия, да ги предаде на Вашингтон, да чуе американската позиция и след това да я предаде обратно на Техеран.
Това не означава, че Катар контролира преговорите.
Означава, че има достъп и до двете страни.
А това е една от най-ценните валути в дипломацията.
Иран с ново предложение към САЩ за Ормузкия проток
- Има ли Катар интерес конфликтът да приключи?
Да, той е съвсем конкретен.
- Първо, Катар е държава от Персийския залив и е пряко засегнат от всяка голяма военна ескалация.
- Второ, икономиката му е силно зависима от износа на LNG.
- Трето, неговият газов износ е свързан с корабоплаването през регионални морски маршрути, включително Ормуз.
- Четвърто, в Катар се намира голям американски военен обект, което означава, че страната е част от регионалната система за сигурност на САЩ.
Тези фактори обясняват защо Доха има силен интерес от деескалация.
Reuters съобщава, че Катар е сред държавите, засегнати от ограниченията върху корабоплаването и кризата около Ормуз, а движението на LNG танкери, свързани с Катар, остава важен показател за икономическия ефект от конфликта.
Iran awaits US response as Qatar mediates new proposal
— Al Majalla (@AlMajallaEN) September 29, 2026
♦️ The US and Iran appear to be testing a possible diplomatic opening through Qatar even as the war continues, with both sides publicly presenting sharply different accounts of what is being offered and how close they are to… pic.twitter.com/RA9a5tcwqT
Какво представлява предложението за Ормуз?
- Сделката първо би отворила протока и вдигнала американската блокада
Двама от регионалните представители, разговаряли с АП, потвърдиха, че посредниците работят с двете страни по предложение, което предвижда първо отваряне на Ормузкия проток и вдигане на американската блокада, а след това премахване на санкциите.
Според обсъждания проект на текста протокът ще бъде отворен в съответствие с отделно споразумение, което Иран обсъжда с Оман, държавата от другата страна на протока. Предвижда се да няма такси за преминаване, каквото е било едно от исканията на Техеран. Целта на това споразумение е временно да регулира корабоплаването по воден път, който преди войната се е смятал за международен.
Един от регионалните представители заяви, че САЩ настояват за отстъпки от Иран по ядрените въпроси, включително допускане на инспектори в страната. Съгласно меморандума за разбирателство, подписан от двете страни през юни и рухнал само дни по-късно, ядрената програма на Иран е трябвало да бъде обсъждана в рамките на 60-дневен период.
Американските представители заявяват, че САЩ са скептични относно възможността Иран в крайна сметка да бъде убеден да приеме условията на Тръмп за сделка и да изпълни сериозно поетите ангажименти, особено след като е нарушил временното споразумение, като е открил огън по търговски кораби в Ормузкия проток.
Според американските представители позицията на САЩ се засилва, тъй като Техеран усеща все по-силно ефекта от санкциите.
- Последното предложение на Иран предвижда по-бързи действия
Последното предложение на Иран наподобява сделката от юни, но има една ключова разлика, скоростта на изпълнение.
На среща при закрити врата в кулоарите на Общото събрание на ООН миналата седмица Арагчи е заявил, че Техеран е представил сделката като възможност, която би била от полза за Тръмп на междинните избори в САЩ. По-късно Арагчи заяви пред журналисти, че „седемдневният срок ще започне веднага щом Съединените щати приемат този план“.
Междувременно в понеделник Арагчи се срещна с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, чийто кабинет заяви, че той приветства дипломатическите усилия през последната седмица за прекратяване на конфликта и призова страните да продължат разговорите.
И САЩ, и Иран понасят икономически щети, Вашингтон заради високите цени на петрола, предизвикани от иранските атаки срещу кораби в протока, а Техеран заради военноморската блокада и нарастващия брой американски санкции, които ограничават продажбите на ирански петрол. Цената на сорта „Брент“, международният ценови ориентир, е над 108 долара за барел.
В продължение на месеци двете страни се опитват да надделеят една над друга, докато държавите в региона понасят ракетни и дронови атаки. Техеран твърди, че целта му са американски военни обекти в региона.
В знак на нарастващото нетърпение на Иран в понеделник беше разпространено рядко изявление, приписвано на върховния лидер на страната аятолах Моджтаба Хаменей, в което се отбелязват „болезнените удари“, понесени от вражеските сили в района на протока. „Не след дълго и Арабско море ще бъде освободено от тях“, се казва още в изявлението.
Последното предложение на Техеран отново цели да сложи край на бойните действия на всички фронтове, включително в Ливан. През последните седмици обаче се появи и нов фронт, подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Йемен вече заемат позиции край друг ключов воден път, протока Баб ел Мандеб, при южния вход на Червено море. Това допълнително оказва натиск върху световните енергийни пазари.
Иран твърди, че хусите имат свои собствени искания и че конфликтът им със съседна Саудитска Арабия е отделен от войната между САЩ и Иран. Според един от представителите обаче ирански официални лица са заявили готовност да помогнат за намирането на решение между хусите и Саудитска Арабия.
Преговорите се провалиха: САЩ и Иран не стигнаха до споразумение
- Непреките преговори между САЩ и Иран отбелязаха „известен положителен напредък“
Премиерът и министър на външните работи на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани заяви в петък, че непреките преговори между Съединените щати и Иран, проведени в кулоарите на Общото събрание на ООН, са отбелязали „известен положителен напредък“, като изрази надежда, че в крайна сметка дипломацията ще успее да разреши конфликта.
В интервю за CNN с Кристиане Аманпур, излъчено в петък, премиерът заяви, че Катар работи от седмици, за да върне американско-иранската дипломация в правилния коловоз, след като меморандумът за разбирателство между двете страни не е постигнал желания резултат.
„През последните няколко седмици правим всичко възможно… да върнем дипломацията отново в релси. В събота проведохме непреки разговори между двете страни и смятам, че в тези разговори имаше известен положителен напредък“, каза той.
„Усетихме и от двете страни, че те искат да видят известен положителен напредък“, добави той.
„В подобни ситуации обикновено е по-добре да стоим далеч от публичното внимание, докато нещата узреят. Но ние наистина се надяваме, че в крайна сметка дипломацията ще надделее и ще можем да намерим решение“, каза шейх Мохамед.
По отношение на натиска, породен от конфликта и американската блокада, шейх Мохамед заяви, че последиците се усещат далеч извън Иран.
„Мисля, че целият свят е подложен на натиск, включително Иран“, каза той и добави, че страните от Персийския залив също са засегнати, тъй като ограниченията върху корабоплаването затрудняват Катар да придвижва своите кораби.
Той определи несигурността в Ормузкия проток като „неприемлива“, като заяви, че водният път винаги е бил международен и че въпросът вече се е превърнал в глобален проблем.
„Светът трябва да се обедини, за да се справи с този проблем“, каза той и добави, че Катар отхвърля „всякаква блокада или всякакъв шантаж от която и да е държава или страна“.
На въпрос как в крайна сметка може да бъде прекратена войната премиерът заяви, че споразумението остава единственият жизнеспособен път.
„Ние не искахме това да се случи. Не искахме това да започва изобщо“, каза той, като добави, че Катар е търсил дипломатически пътища между Вашингтон и Техеран.
„Никога няма да има военна победа“, каза той, като аргументира, че конфликтът в крайна сметка не се свежда до това коя страна разполага с по-голяма военна мощ.
„Защото в крайна сметка тези, които губят, са хората в тези държави“, каза той и предупреди, че последиците от по-нататъшна ескалация ще надхвърлят региона и ще засегнат световната икономика.
„Предпочитаме дипломацията да бъде единственият път напред“, каза той.
В отговор на въпрос за отражението на конфликта конкретно върху Катар премиерът заяви, че страната е била „значително засегната“ от войната, и подчерта, че правителството е било прозрачно относно нанесените на страната щети.
Той посочи щетите, засегнали военновъздушната база „Ал Удейд“ и съоръженията на Катар за производство на втечнен природен газ (LNG), като заяви, че прозрачността е важна, за да могат гражданите на Катар, партньорите и приятелите на страната да разберат въздействието на конфликта.
Въпреки предизвикателствата в сферата на сигурността той заяви, че моделът на развитие на Катар ще продължи да се основава на просперитет, партньорства и свързаност.
„Целият модел на страните от Персийския залив е изграден върху просперитет и ориентираност към бъдещето, отваряне към партньорства и превръщане в център за свързаност и това ще остане нашият модел“, каза той.
На въпрос дали отбранителните отношения на Катар със Съединените щати са били обтегнати от конфликта, шейх Мохамед заяви, че отбранителната политика на Катар се основава преди всичко на развитието на собствените му способности.
„Нашата отбранителна система в страната се основава на изграждането на собствен капацитет и собствени способности“, каза той и добави, че въоръжените сили на Катар са демонстрирали способностите си по време на войната.
В същото време той определи отношенията със САЩ като изключително ценни.
„Това е едно от най-ценните, или дори най-ценната отбранителна партньорство, което имаме“, каза той.
Той определи настоящите обстоятелства като изключителни и заяви, че Катар проучва начини за укрепване на партньорството и „да се увери, че тази връзка е затвърдена“.
В отговор на въпроси, свързани с Газа, шейх Мохамед обвини Израел, че не изпълнява ангажиментите си по споразумението от Шарм ел Шейх.
Той заяви, че Израел не се е изтеглил, както е било предвидено, и обвини страната, че продължаващите военни операции и ограниченията върху хуманитарната помощ подкопават примирието.
По думите му хуманитарната помощ е трябвало да достига до Газа със средно най-малко 600 камиона дневно, докато средният брой е бил около 150.
Премиерът също така отхвърли твърденията, че финансовата помощ от Катар за Газа е финансирала военното крило на „Хамас“, като определи обвиненията като „неоснователни“.
Той заяви, че катарската помощ е била предоставяна с координацията и съгласието на ООН и израелските власти и е била насочена към три области: закупуване на газ от Израел за електроцентралите в Газа, подпомагане на одобрени семейства, живеещи под прага на бедността, и изплащане на заплати на одобрени служители на цивилната администрация.
„Няма нито едно пени, което да е влязло в Газа без пълната координация и съгласие на Организацията на обединените нации и израелското правителство“, каза той.
По повод твърденията около „Катаргейт“ и обвиненията, че Катар се е опитвал да влияе върху израелската политика, шейх Мохамед ги определи като „абсурдни“ и обвини поредните израелски правителства, че използват Катар като изкупителна жертва.
Той заяви, че Катар многократно е работил за постигането на примирие и освобождаването на заложници и подчерта, че ролята на страната е била насочена към разрешаването на конфликти.
„За съжаление Катар може би е в центъра на кампанията на всеки, който иска да види хаос в региона“, каза той, като заяви, че Катар последователно се е стремял към деескалация на конфликтите и към „разчистване на този хаос“.
