П рокуратурата е осъдена да плати общо 64 000 лева на вдовицата и дъщерята на Алексей Петров, който беше убит преди три години. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), който допусна до касационно обжалване делото, което близките на Петров продължиха да водят след смъртта му, съобщава lex.bg.
Преди да бъде застрелян, той заведе иск за 224 000 лева срещу прокуратурата заради процеса за присвояване и пране на пари – част от делата от „Октопод“, по който беше окончателно оправдан през 2018 г.
Преди две години Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да изплати на близките на Петров обезщетение от общо 50 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение и още 24 000 лева за адвокатски разноски, които Петров е направил по време на процеса.
След това обаче Софийският апелативен съд (САС) намали драстично обезщетенията за морални вреди до 20 000 лева. Мотивите на САС бяха, че липсват каквито и да е доказателства за социалния и професионален статус на Алексей Петров, който според твърденията в исковата молба е „бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г.“.
Втората инстанция прие, че тези дейности на Петров са описани само в медийни публикации, но няма доказателства за съответното образование и квалификация на Петров, както и за обществено признание. Според САС не можело да се каже, че в отразяването на процеса е накърнен престижът на Петров.
„Като цяло медийното отразяване на процеса не съдържа факти, които могат да се тълкуват в ущърб на подсъдимия, т.е., че са му нанесени допълнителни вреди за обществено уронване на доброто му име, ако то е било такова – доколкото липсват обективни данни и доказателства, нито доказват твърденията, че е бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г. – все качества, които ако са доказани, насочват към вреди на правния субект, потърсил обезщетение за уронване на престиж“, написа в решението си САС.
Близките на Петров оспориха тези изводи и върховните съдии ги отхвърлиха, като подчертаха, че апелативният съд е игнорирал безспорните факти, че Алексей Петров е бил публично известна личност – бизнесмен и президент на сдружението „Българска национална федерация Карате“, поради което е и обект на засилен обществен интерес.
„Поради това изводът в обжалваното решение за обичайната степен на общественото злепоставяне на първоначалния ищец и на вредоносния ефект от разгласеното в средствата за масова информация обвинение за три умишлени престъпления в област, в която е професионалната му реализация, се явява формиран в нарушение на материалния закон и необоснован“, заявява ВКС. Освен това върховните съдии отбелязват нарушение и в изчислената обща продължителност на наказателното дело, тъй като тя не започва от привличането като обвиняем през 2016 г., а от образуването на делото срещу Петров през 2013 г.
Така ВКС стига и до извод, че справедливото обезщетение за морални вреди, което прокуратурата трябва да плати на вдовицата и на дъщерята на Петров, е по 20 000 лева на всяка от тях.
- Делото „Октопод“
Настоящото решение на Върховния касационен съд е последен етап от дългогодишна правна сага, чието начало е поставено през 2010 г. със специализирана операция „Октопод“. Тогава Алексей Петров, заедно с други лица, беше задържан и обвинен от прокуратурата в ръководене на организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, изнудване и данъчни престъпления.
Последваха години на съдебни производства, като основното дело беше разделено на няколко отделни процеса. Конкретният казус, породил иска за обезщетение, е свързан с обвиненията срещу Петров за присвояване и пране на пари.
След близо осемгодишна съдебна битка, през 2018 г. Върховният касационен съд окончателно оправда Алексей Петров по тези обвинения. Установяването на незаконно повдигнато обвинение стана правното основание, на което Петров заведе иск за неимуществени вреди срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
След убийството му през август 2023 г. гражданското дело беше продължено от неговите наследници, което доведе до сегашното окончателно решение за изплащане на компенсация.
- Убийството на Алексей Петров
Алексей Петров беше застрелян смъртоносно на 16 август 2023 година в района на столичния квартал „Драгалевци“. Покушението бе извършено по време на негова разходка в планината, където е бил придружаван от 48-годишна жена. При атаката спътницата му също бе тежко ранена с огнестрелна рана в гърдите и откарана по спешност в болница „Пирогов“.
Според първоначалните данни, преди да загуби съзнание, жената е посочила, че стрелецът е носил ловни дрехи. По неофициална информация извършителят се е придвижвал с велосипед. Веднага след сигнала за престъплението полицията блокира изходите на София и сформира оперативен щаб за разследване. Задържани бяха няколко лица за проверка, но срещу тях не бяха намерени доказателства.
Разследващите органи работиха по различни хипотези за мотива, включително бизнес интереси и политически влияния. По-късно сред водещите версии се появи и тази, че наемният убиец е бил договорен през платформите в Даркнет. Въпреки мащабните действия на МВР и прокуратурата, физическият извършител и поръчителят остават разследвани. По случая бе образувано досъдебно производство под ръководството на Софийската градска прокуратура.
Убийството на Алексей Петров е третото и този път успешно покушение срещу него. То представлява завършек на поредица от атаки, започнала повече от две десетилетия по-рано, като предишните случаи демонстрират както ескалация на методите, така и системната неспособност на държавата да идентифицира и осъди извършителите.
Първият документиран опит за убийство е извършен на 14 август 2002 г. Тогава, пред столичния плувен комплекс „Спартак“, Петров е прострелян в гърдите и крака. Въпреки сериозните наранявания, той оцелява. Последвалото разследване не води до установяване и задържане на извършителите или поръчителите, като с времето случаят се превръща в едно от многото неразкрити знакови покушения от онзи период.
Вторият опит е значително по-дързък и демонстрира сериозна военна подготовка. На 29 октомври 2015 г. бронираният автомобил, с който Алексей Петров пътува, е обстрелван с гранатомет в софийския квартал „Кръстова вада“. Петров и шофьорът му остават невредими, но атаката, извършена посред бял ден в столицата, предизвиква широк обществен и институционален отзвук. Прокуратурата и МВР стартират мащабно разследване, станало известно като делото „Граната“. Като основен заподозрян за организацията на атентата е задържан украинецът Роман Логвиненко.
Въпреки първоначалния шум и публичните уверения за бързо правосъдие, съдебният процес се проваля. Специализираният наказателен съд оправдава всички подсъдими поради липса на достатъчно доказателства, а решението е потвърдено и от по-горните инстанции. Провалът на държавното обвинение по този знаков случай на практика оставя заплахата срещу живота на Петров неадресирана и ненаказана.
- Кой беше Алексей Петров?
Алексей Петров беше български бизнесмен, експерт по сигурност и бивш служител на специализираните служби. Роден на 23 април 1962 г. в Тетевен, той завършва полицейското училище в Пазарджик. До 1992 г. служи в Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите), след което се насочва към частния бизнес.
Участва в управлението на множество компании, предимно в сферата на застраховането и сигурността. Едновременно с това развива и академична кариера като преподавател по корпоративна сигурност в УНСС и защитава докторат в Академията на МВР. Дълги години е президент на Българската национална федерация по карате. Бил е щатен служител на Държавна сигурност и съветник в ДАНС.
През 2010 г. е арестуван по знаковото дело „Октопод“, но впоследствие обвиненията срещу него са отхвърлени. През 2011 г. се кандидатира за президент. Преживява два неуспешни атентата през 2002 г. и 2015 г., преди да бъде убит на 16 август 2023 г.
