Д екларацията за независимост е един от най-важните и известни документи в историята на САЩ. Той е приет на 4 юли 1776 г. от т. нар. Континентален конгрес – събрание на делегати от тринайсетте британски колонии в Северна Америка, които искат да извоюват своята независимост от Британската империя.
В Декларацията, която е написана основно от Томас Джеферсън (третият президент на САЩ, управлявал страната в периода 1801 – 1809 г.), подробно са описани причините, поради които колониите отхвърлят властта на крал Джордж III.
A statue of Thomas Jefferson, the primary author of the Declaration of Independence who enslaved more than 600 people, will be removed from the New York City Council chamber after more than 100 years and given to the New-York Historical Society museum. https://t.co/4PiFcXLgRK
— The New York Times (@nytimes) November 15, 2021
Около създаването и приемането на документа има редица любопитни и малко известни детайли, за част от които може да научите повече в следващите редове:
Декларацията не е подписана на 4 юли
Всеизвестен факт е, че САЩ отбелязват Деня на независимостта на 4 юли. Именно на тази дата през 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимост. Много историци обаче обръщат внимание на една важна подробност: самото подписване на документа се състояло около месец по-късно. Една от причините за това била, че делегатите от Ню Йорк одобрили Декларацията на 9 юли. Официалното оформяне на документа пък продължило две седмици. В резултат, повечето делегати сложили подписите си под него на 2 август, а Елбридж Гери, Оливър Уолкот, Луис Морис, Томас Маккийн и Матю Торнтън направили това на по-късна дата. Други двама – Джон Дикинсън и Робърт Ливингстън, на свой ред така и не подписали Декларацията.
Съществуват няколко копия на Декларацията за независимост
След приемането на Декларацията, т. нар. „Комитет на петимата“, съставен от Томас Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън, бил натоварен със задачата да разпространи одобрения текст.
С помощта на печатаря Джон Дънлап, те разпратили стотици копия на документа до редакции на вестници, представители на местните власти в тринайсетте колонии, както и до редица военни.
A rare copy of the Declaration of Independence survived the Civil War hidden behind wallpaper. Now it has resurfaced. https://t.co/JQix8OabZk
— The Washington Post (@washingtonpost) February 19, 2018
Любопитна подробност е, че до днес са оцелели 26 от въпросните копия, отпечатани в нощта на 4 юли 1776 г. 23 от тях са в музеи, а 3 са в частни колекции. Оригиналът на свой ред е изложен на показ в Държавните архиви в американската столица Вашингтон, заедно с Конституцията и Закона за правата.
Размирици в Ню Йорк
На 9 юли 1776 г. копие на Декларацията за независимост пристигнала в Ню Йорк. Това станало в момент, когато местното пристанище било окупирано от десетки британски кораби. На фона на растящото напрежение, Джордж Вашингтон, който по това време ръководел Континенталната армия (с това име са известни въоръжените сили, създадени от американските сепаратисти след избухването на войната за независимост), прочел документа на глас пред кметството. Събралата се тълпа приветствала с бурни аплодисменти и скандирания вдъхновяващите думи и малко по-късно съборила намиращата се в близост статуя на крал Джордж III. Впоследствие тя била разтопена и превърната в оръжия и боеприпаси за новосъздадената американска армия.
Родени в Обединеното кралство
Повечето от членовете на Континенталния конгрес, които сложили подписите си под Декларацията за независимост, били родени в Америка. Осем от тях, обаче, били от Обединеното кралство. Бътън Гуинет и Робърт Морис били родени в Англия, Франсис Люис – в Уелс, Джеймс Уилсън и Джон Уитърспуун – в Шотландия, Джордж Тейлър и Матю Торнтън – в Ирландия, а Джеймс Смит – в Северна Ирландия.
Оттеглена подкрепа
С името на адвоката от Ню Джърси Ричард Стоктън е свързан друг любопитен детайл от историята на Декларацията за независимост. Той е единственият човек, подписал документа, който по-късно оттеглил подкрепата си за него. Каква била причината за това негово решение? Стоктън бил заловен от британската армия на 30 ноември 1776 г. и хвърлен в затвора.
Cutting ties with a king might have seemed like "Common Sense" in the 1770s, but the desire was not unanimous among the colonists—until the Declaration convinced them otherwise https://t.co/6uImydFJK9
— National Geographic (@NatGeo) June 29, 2022
След като прекарал няколко месеца зад решетките, той бил принуден да се отрече от решението си да сложи своя подпис под Декларацията. Той също така се заклел във вярност към крал Джордж III. След като бил освободен, Стоктън положил нова клетва за лоялност към щата Ню Джърси в края на 1777 г.
Декларацията за независимост и Втората световна война
На 23 декември 1941 г., около две седмици след нападението срещу Пърл Харбър, американските власти дали началото на една деликатна операция – тази по преместването на Декларацията за независимост. Под наблюдението на въоръжена охрана, документът бил поставен в специално проектиран контейнер, заключен с катинар. На 26 и 27 декември конвой, охраняван от агенти на „Сикрет сървис“, изминал пътя от Вашингтон до военната база „Форт Нокс“, намираща се близо до Луисвил, щата Кентъки (това е един от най-строго охраняваните райони на територията на САЩ. В близост до базата се намира хранилище, използвано за складиране на голяма част от американския златен резерв). Декларацията останала там до 1944 г., когато била върната в столицата.
Какво пише на гърба на декларацията?
Ако сте гледали хитовия филм от 2004 г. „Съкровището“, то знаете, че главният герой Бенджамин Гейтс (в ролята на който влиза Никълъс Кейдж) прави едно неочаквано откритие – на гърба на Декларацията за независимост има карта, нарисувана с невидимо мастило, която разкрива местоположението на скрито съкровище. Това, за съжаление, няма нищо общо с истината. Историците все пак отбелязват, че на гърба на документа има кратък текст. Той е разположен в долната му част и гласи: „Оригиналната Декларация за независимост от 4 юли 1776 г.“ До ден днешен никой няма представа кой и кога е написал тези думи. Учените са на мнение, че надписът изпълнявал функцията на етикет, чрез който документът да не бъде загубен или заменен с някое копие.
Още от автора:
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Той е един от най-жестоките диктатори в историята на Европа
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
Сталин вярваше, че това е една от най-големите заплахи за СССР
