С лед като авантюрата му на предсрочните избори се провали, Еманюел Макрон е изправен пред горчиво болезнен избор: да изтегли кандидатите си, за да се опита да спре крайната десница, или да се опита да спаси това, което е останало от някогашното му доминиращо движение, преди то да умре.
За 46-годишния лидер на Франция първият тур на парламентарните избори в неделя беше унижение, което е толкова лично, колкото и зашеметяващото му издигане до президентския пост като нов аутсайдер преди седем години.
След катастрофалното поражение от крайната десница на европейските избори през юни той свика предсрочния вот с една цел: да спре устрема на Франция към крайностите. Той постигна обратното.
Втората по големина икономика в Европа и единствената ядрена сила в ЕС сега е по-близо от всякога до съставяне на крайнодясно правителство за първи път, след като Националният сбор (НС) на Марин Льо Пен взе драматична преднина на първия етап от гласуването.
Ако вторият тур на вота на 7 юли донесе парламентарно мнозинство за НС - а прогнозите сочат, че това е възможно - Франция ще се окаже в непознати води: Страната ще бъде управлявана, поне отчасти, от политици, които се прочуха със симпатиите си към Владимир Путин, като същевременно обещаха да разкъсат Европейския съюз, да водят война с миграцията и да напуснат НАТО.
Въпреки че партията на Льо Пен смекчи някои от по-острите си позиции, тя остава дълбоко скептична към основните политически позиции на Запада. Победа на тези избори би дала силен тласък на шансовете ѝ да спечели президентския пост във Франция през 2027 г.
"Можем да кажем с яснота, че детоксикацията на НС достига своя финален етап", казва Бруно Катрес, политически анализатор от институтите Sciences Po.
"Те спечелиха европейските избори три пъти подред, а Марин льо Пен два пъти стигна до втория тур на президентските избори; ако спечелят вторите по важност избори във Франция, те са се превърнали в мейнстрийм", добави той.
Според анализ на социологическия институт Ipsos прогнозните резултати на партията на Льо Пен я поставят на една ръка разстояние от властта. Нейната партия получи 33,2% от гласовете на първия тур, което означава, че крайната десница може да получи между 230 и 280 места в парламента, според института.
Тъй като прагът за абсолютно мнозинство в парламента е 289 места, крайната десница може дори да е в състояние да състави правителство след седмица, като министър-председател ще бъде 28-годишният председател на Националния митинг Жордан Бардела.
Въпросът сега е дали нещо или някой може да го спре. Доколко Льо Пен ще се доближи до абсолютното мнозинство, зависи от това как другите партии и Макрон ще реагират на гръмката ѝ победа. Ще загърбят ли различията си и ще се обединят ли, за да победят крайната десница?
Парламентарните избори са сложна процедура в два тура, при която двамата кандидати, получили най-много гласове на първия тур, преминават на втори тур. Но на тези решаващи избори избирателната активност беше висока и това означаваше, че в около 315 избирателни района трети кандидат, често някой от коалицията "Ансамбъл" на Макрон, също се класира за втория тур.
В неделя (30 юни) вечерта съюзниците на Макрон се опитваха да разберат какво да правят.
Кандидатите на Макрон са елиминирани в половината от 577-те избирателни района във Франция. Центристката парламентарна група на Макрон ще се свие от 250 депутати до по-малко от 100 в Националното събрание. Сега центристките му съюзници са изправени пред огромен натиск да се оттеглят от надпреварата в много райони и да посъветват поддръжниците си да гласуват за левия алианс, който включва крайнолеви радикали, в опит да победят Льо Пен.
След публикуването на първоначалните прогнози хиляди френски граждани се събраха на Площада на Републиката в Париж, за да протестират срещу крайната десница. Сцените напомняха на протестите срещу Жан-Мари Льо Пен, бащата на Марин, който се класира за втория тур на президентските избори през 2002 г. като кандидат на партията, известна тогава като "Национален фронт".
Тогава партиите и избирателите се обединиха срещу крайната десница, като оставиха настрана различията си, за да победят крайнодесния кандидат в рамките на политика, известна като "санитарен кордон". Но през последните две десетилетия европейската политика се промени драматично.
Крайнолявата партия "Непокорна Франция" и нейният лидер Жан-Люк Меланшон се очертаха като вероятно дори по-голям враг за центристите от Льо Пен, след като прекараха една година в борба в Народното събрание. Самият Макрон прекара голяма част от кампанията в заклеймяване на политиките на левия алианс "Нов национален фронт", който включва крайнодесните, като "гротескни" и разрушителни за Франция.
В речта си няколко часа след поражението министър-председателят на Макрон Габриел Атал подчерта това: той призова "нито един глас да не отиде за НС", но намекна, че кандидатите, принадлежащи към коалицията на Макрон, трябва да се откажат от участие само в случаите, когато кандидат от "републиканските сили" има по-добри шансове да спечели - вероятно с изключение на кандидатите на "Непокорна Франция".
Най-ясният знак за разчупване на санитарния кордон дойде от съюзника на Макрон и бивш министър-председател Едуар Филип, който изрично призова избирателите да се противопоставят и на НС и на "Непокорна Франция".
"Тъй като левицата превърна Макрон в свой голям опонент, а той и Меланшон прекараха месеци в огромна политическа битка, е трудно да се реанимира санитарният кордон", каза Бруно Жанбар, социолог от OpinionWay.
"Също така не знаем дали това ще има значение за избирателите." Жанбар допълни, че често центристките избиратели се въздържат, когато им се предостави избор между крайно ляво и крайно дясно.
Кандидатите, които са се класирали за втория кръг на гласуването, трябва да решат до 2 юни вечерта дали ще се оттеглят от надпреварата, или ще продължат да се борят. На 30 юни изглеждаше, че в много избирателни райони третият по резултат кандидат се оттегля, за да помогне на опонента си да победи "Национален сбор".
Това означава, че прогнозите за местата за крайната десница са "вече остарели", тъй като се основават на състезанията от втория тур, преди кандидатите да започнат да се оттеглят, според Брис Тейнтуриер, директор на социологическия институт Ipsos, който говори по BFMTV.
НС заяви, че няма да се опита да състави правителство, ако не получи абсолютно мнозинство в парламента. Льо Пен настоя, че Бардела ще стане министър-председател само ако партията получи подкрепата на парламента.
По традиция френският президент номинира министър-председател от най-голямата парламентарна група в Националното събрание.
"Без ясно мнозинство винаги ще има стари феодализми, умишлена инерция и политически маневри, които ще разрушат истинската алтернатива, от която страната се нуждае", заяви Льо Пен по време на предизборно събитие в източния град Енен-Бомон.
За да успее да постигне абсолютно мнозинство, Льо Пен ще трябва да сключи сделка с депутатите от консервативната партия "Републиканците" (Les Républicains). Но предизборният съюз на Льо Пен с лидера на Les Républicains Ерик Кьоти предизвика ожесточена реакция от страна на тежките партийни сили.
Ако изборите доведат до висящ парламент, на политическия проект на Макрон може да му отнеме малко по-дълго време докато умре.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
