В началото на XX век Аралско море е четвъртият по големина воден басейн на Земята, отделен от Световния океан. Площта му е била 68 000 кв. км.
Неговото съществуване се дължи на уникален и много крехък природен баланс. То се намира в Централна Азия, в пустинен район. Това води до голямо изпарение на вода, която подета от идващите от Сибир ветрове се сблъсква с високата планините Памир и Тяншан, там се извалява и се връща обратно в Аралско море с вливащите се в него реки Сърдаря и Амударя.
Аралско море е пресъхнало почти напълно
Този баланс е нарушен след като Русия окупира региона, включвайки го в СССР. Още през 30-те години започват опитите за индустриализация. А през 50-те по нареждане на Йосиф Сталин стартира изграждането на един от най-големите инфраструктурни проекти в историята на човечеството.
Водата от Сърдаря и Амударя е отклонена в дълги хиляди километри канали, които да превърнат пустинята в гигантска плантация за индустриално производство на памук.
Война за водата заплашва Централна Азия
През 60-те проектът е до голяма степен завършен и през следващите десетилетия регионът се превръща във водещ производител на памук в света. А през 90-те Аралско море вече не съществува.
Проблемът не е само в отклоняването на водата. Оказва се, че много от каналите не са изолирани, като например по Каракумския канал - най-големия в Централна Азия, загубите на вода достигат до 70 процента. Тя буквално потъва в пясъците на пустинята.
Колапсът на Аралско море е най-значимата екологична катастрофа, предизвикана от човека в историята. По-лоша от Чернобил и всички останали бедствия на индустриалната епоха.
Здравето и поминъкът на милиони хора, живеещи в близост до морето, са унищожени. Засегнатият регион се простира на хиляди километри, като включва части от долината Фергана в Централна Азия и дори Синцзян в западен Китай.
През 2014 г. снимките на НАСА показват, че източният дял на остатъка от Аралско море е пресъхнал напълно и сега се нарича солената пустиня Аралкум.
Между 1960 и 1990 г. приблизително 70 процента от площта и половината от обема на морето са загубени. Нито един голям воден басейн в съвременната история не е изчезвал с такава скорост.
Междувременно целият регион е замърсен от токсичните изкуствени торове, пестициди и хербициди, използвани при отглеждането на памук в пустинята.
Пресъхването на Аралско море значително увеличава броя на прашните и солни бури. Докато преди преминаването над водната повърхност е смекчавало силата на северните и североизточните ветрове, сега това не се случва.
Отдръпващото се море оставя след себе си голямо количество сол, а пресъхването на подземните води допълнително увеличава солеността на почвата.
Силните североизточни ветрове вдигат пясъка, солта и токсичния прах, тровейки местното население. Делът на новородените с малформации в региона е пет пъти по-висок, отколкото в Европа, а детската смъртност е втората най-висока в света след тази в Субсахарска Африка. Значително са се увеличили и случаите на анемии, респираторни, бъбречни и ракови заболявания.
Бурите често са с ширина между 150 и 300 км. Проблемът не е само регионален. Токсичен прах от пресъхналото Аралско море е открит дори в Гренландия.
Пресъхването на Аралско море е придружено от изменение на климата. Температурите нарастват в целия регион на Централна Азия. Това намалява количеството трева в равнинните, което е пагубно за традиционното животновъдство.
Същевременно водата в Сърдаря и Амударя също спада, което заплашва и производството на памук.
Изглежда невероятно, че разрушаването на Аралско море може да засегне нещо толкова огромно като климата на Земята, но това се случва.
В допълнение към постоянното повишаване на температурата, прашните и солните бури покриват близките планински ледници и причиняват намаляване на общия обем лед. Степента на топене е над дванадесет пъти по-висока от епохата преди отглеждането на памук, като във въздуха има и по-малко влага, която да замени топящия се сняг.
Около Аралско море живеят повече от 35 милиона души, чиито поминък е застрашен от задълбочаващата се екологична криза. В даден момент те може да нямат друг избор освен да потърсят прехрана другаде.
