Как Меркел изведнъж стана политически смъртна

Н ай-важният политик в Европа отнесе тази седмица няколко плесници от лагера на „Брекзит“ (Brexit – излизане на Великобритания от ЕС), тъй като подкрепи кампанията на Дейвид Камерън.

Германският канцлер преживява тежки месеци, откакто сирийската бежанска криза удари Германия и вече изглежда политически смъртна. Но дали Ангела Меркел го заслужава? Пита Майкъл Уайт в. „Гардиън“ (The Guardian).

И да, но в по-голяма степен, не. В бъдещите бурни времена на нас може да ни липсва нейната спокойна, твърда ръка, когато повече няма е на власт. Меркел лично е усещала хватката на историята.

Тя е родена в Хамбург през 1954 г., като дете на германци, които са били бежанци - ключова дума - от изток в следвоенното масово разместване на народите. Сменил вярата си от католицизъм, за да стане лютерански пастор, баща ѝ върнал семейството обратно в Източна Германия. Младата Ангела израства в контролираната от „Щази” ГДР, която рухва заедно с Берлинската стена през 1989 г. Точно тази биография превръща Меркел в приемлив за всички канцлер след обединението на Германия.

От 2005 г. насам тя е начело на най-голямата европейска икономика, но за колко още време?

Както ми казаха близки до нея, тя е искала да се оттегли след 10 г., знаейки, че Хелмут Кол и Маргарет Тачър са стояли твърде дълго на власт. Нейните партньори в коалицията на ХДС и ГСДП са все по-неспокойни, а враждебните партии от ляво и от дясно, като „Алтернатива за Германия“ - набират сила. Меркел скоро ще навърши 62 г.

А наследник? Никой не се набива в очи. „Шпигел“ (Spiegel) съобщи, че тя, въпреки всичко, ще се кандидатира през 2017 г. за четвърти мандат.

Една вечер слушах Нийл Макгрегър, прочутият бивш директор на Британския музей, който изнесе пламенна лекция за следвоенните постижения на Германия, включително за нейното желание да се изправи пред грозната страна на своята история, докато други, включително съседна Австрия, военновременна Япония и имперска Британия не го направиха.

Макгрегър използва лекцията си, за да отбележи, че очевидната щедрост на Меркел към вълната от сирийски бежанци и икономически мигранти, които наводниха Германия миналата година, не е била просто сантименталност.

Повечето от германските семейства, както и нейното, включват редица бивши бежанци заради поражението през 1945 г. и преначертаването на източните граници. „Било е все едно цялото население на Канада да бъде изгонено във Великобритания”, каза той.

За Макгрегър са очевидни и причините за предпазливия и приобщаващ към консенсус инстинкт на Меркел - физичката, която защитаваше ядрената енергетика, докато враждебната обществена нагласа не предизвика обратен завой.

Корените на този инстинкт лежат дълбоко във фрагментираните столетия на германската история.

Германия няма национална история като Франция или Британия, каза той - около 360 предимно дребни държави и принцове са се ползвали от правата и „суверенитета“ под номиналното управление на свещения римски император.

Но императорът е бил избиран от по-низши принцове, подчерта Макгрегър. В Германия това създава нужда от компромис.

След 1945 г. западногерманците не прочистиха толкова много компрометирани нацистки служители, колкото обичат да претендират. Последните бяха твърде полезни, както откриха също британците и американците.

След лекцията на Макгрегър го изчаках, за да разбера етатистките централизиращи сили, които израстват като брутална реакция на фрагментирания хаос в средновековна Германия, създали империите на Карл Велики, Бисмарк и нацисткия кошмар на Хитлер.

Меркел призова Европа да сподели бремето с Турция

Меркел падна в капана на Ердоган

Тръмп: Меркел унищожава Германия

Меркел е съвсем различен тип германец. Но погрешната преценка на настроенията на широката общественост за приемането на бежанците, макар повечето германци още я подкрепят, ѝ коства много популярност.

Нейната сделка с Турция за спиране на притока предизвика допълнително безпокойство, макар искът на президента Ердоган за съдебно дело срещу германски комик да беше отхвърлен тази седмица, както стана преди десетилетия при подобно домогване на персийския шах.

Ще успее ли Меркел да задържи властта до 2020 г.? Може и да го стори, в противен случай Европа рискува да попадне под ръководството на хора, подобни на Тръмп. Дори самата мисъл за това е нездравословна

Всички политически кариери свършват с провал, както отбелязва Енох Пауъл. Но търсенето на консенсус също крие опасности и предизвиква реакции. Всички можем да видим последствията сега.