К акво постигна Израел в Иран след 11 дни непрестанни бомбардировки? В изявлението си, с което обяви прекратяването на огъня, премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че израелските цели са били постигнати. Това твърдение обаче изглежда най-малкото проблематично. Това посочва Ори Голдбърг за Al Jazeera.
В началото на тази кратка война той обяви две цели: "обезглавяване на ядрената програма" и "смяна на режима".
How Israel failed in Iran https://t.co/jdKrxot5Jy via @AJEnglish
— The Forgotten Feed (@haydfarah) June 25, 2025
- Обезглавена ли беше ядрената програма?
Най-вероятно - не. Изглежда, че Иран е преместил делимия материал от съоръжението във Фордо, което беше обект на американска атака. Именно този запас е най-важният елемент от ядрената програма, така че "обезглавяването" очевидно се е провалило.
- Какви щети, ако изобщо има такива, нанесе Израел на иранската ядрена програма?
И това остава неясно. Израел успя да убеди Съединените щати да ударят ирански ядрени обекти с пробиващи бункери бомби (Massive Ordnance Penetrators - MOPs), но САЩ не направиха почти нищо друго, за да подкрепят израелската офанзива. Степента на разрушенията е трудно измерима, тъй като Иран едва ли ще допусне външни наблюдатели.
- Успя ли Израел да предизвика "смяна на режима" в Иран?
Краткият отговор е, че постигна точно обратното. Израел се опита да провокира въстание срещу режима, като елиминира военни ръководители от различни структури на иранските сили за сигурност. Тази стратегия се основава на дълбокото убеждение в Израел, че най-ефективният начин за дестабилизиране на врага е чрез покушения над висши лидери. Това обаче никога не е давало резултат. Единственото възможно изключение е ефектът от смъртта на Хасан Насрала върху "Хизбула" в Ливан, но той до голяма степен бе свързан с вътрешната ливанска политическа динамика. Във всички останали случаи израелските покушения не са довели до съществени политически промени.
В случая с Иран убийствата консолидираха обществото около правителството. Израел елиминира висши командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). Това е може би най-влиятелната сила в иранската политика, но също така и една от най-мразените от иранския народ. Въпреки това много иранци, които се определят като твърди противници на Ислямската република и особено на КГИР, се оказаха подкрепящи я. За тях цял Иран, а не просто "режимът", беше под обсада.
Опитите на Израел да бомбардира "символи на режима" само влошиха положението. Израел се опита да представи въздушните удари срещу затвора Евин, известен с мъченията над политически затворници, като принос към борбата на иранския народ срещу репресиите на Ислямската република. На практика обаче израелските бомби влошиха ситуацията на затворниците, тъй като властите преместиха мнозина от тях на неизвестни места.
Бомбардировката на "часовника на Страшния съд", който израелците често използват като демонстрация на иранската решимост да унищожи Израел, беше просто жалка.
Атаката срещу държавната телевизия IRIB също бе абсурдна. Израел твърдеше, че така ограничава разпространението на пропаганда от страна на режима. Но, както отбелязаха мнозина израелци, този удар даде на иранците оправдание да заплашат и израелски телевизионни станции.
- Ако Израел не успя да постигне официално обявените си цели, поне успя ли да спечели световната подкрепа, да накара обществеността да забрави за Газа и отново да се представи като страната, която води "добрия бой"?
Това също е силно съмнително. Вярно е, че президентът Доналд Тръмп и САЩ удариха ирански ядрени съоръжения. Така те нарушиха редица основни норми на международното право - нещо, което вероятно ще има дългосрочни последици.
Но Тръмп не се присъедини към войната на страната на Израел. Веднага след удара стратегическите бомбардировачи се прибраха в САЩ.
Преди и след бомбардировките Тръмп неколкократно изрази желание за сделка между САЩ и Иран, която евентуално да включва и Израел. Изглежда вероятно президентът на САЩ да е помогнал на Израел, за да защити собствените си интереси, както и тези на съюзниците си в Залива.
Макар някои световни лидери, най-вече германският канцлер Фридрих Мерц, бързо да подкрепиха американските удари и "правото на Израел на самозащита", никой не прие строгия списък с изисквания на Израел, включително настояването Иран изобщо да не може да обогатява уран.
Светът се върна към формулата "без ядрено оръжие", с която Иран вече беше заявил, че е готов да се съобрази.
Що се отнася до стратегическото развитие в Близкия изток, светът изглежда възприема Иран като легитимен партньор за бизнес. Това е загуба за Израел и победа за Иран.
Трябва да се отчете и реалната вреда, нанесена на израелската вътрешност. Израел постигна въздушно надмощие над Иран много бързо и атакува почти безпрепятствено. Иранските ракети обаче нееднократно пробиваха прочутата израелска система за противовъздушна отбрана, поразяваха центъра на страната и различни райони, парализираха държавата и нанесоха безпрецедентен брой жертви и мащабни разрушения. Израел започна да изчерпва запасите си от ракети-прехващачи без перспектива за бързо попълване. Икономиката започна бързо да се срива. Това беше още една победа за Иран.
Иран излезе от войната наранен и бомбардиран, със стотици жертви и сериозни щети от непрестанните удари из цялата страна. Но Ислямската република не се срути, дори изправена срещу масирана израелска офанзива.
Иранските ракети поразяваха цели, образът на страната не беше опетнен (в повечето точки на света тя бе възприемана като жертва на израелска агресия), а възможностите ѝ за отговор не бяха сериозно ограничени. Иран успя да деескалира ситуацията, като предварително предупреди за своето "възмездие" за американския удар по военната му база в Катар.
Иран беше достатъчно силен, за да убеди Тръмп да предупреди Израел да не атакува след предполагаемо нарушаване на примирието. Иран излезе от конфликта така, както предпочита, все още на крака и с отворени перспективи за бъдещето.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
