Как ЕС ще избере следващото си поколение лидери

И зборите за Европейски парламент вече започнаха. В Холандия и Великобритания гласуват в петък. Резултатите ще са ясни още тази вечер, но официалните данни ще бъдат публикувани в неделя, когато ще приключи гласуването във всички останали страни членки.

Европейските парламентарни избори тази седмица ще дадат ход на борбата за най-влиятелните ръководни длъжности в ЕС, но няма да решат кои ще са победителите, пише Кристиан Шпилман във „Франс прес”.

За разлика от националните избори, партията с най-голям брой места в парламента след гласуването няма да получи изпълнителната власт.

Вместо това новият председател на Европейската комисия ще бъде номиниран от лидерите на 28-те държави-членки на ЕС след поне две срещи на високо равнище.

Лидерите могат да решат да вземат предвид имената, предложени от парламентарните групи, но това не е задължително.

Във всеки случай изборите изглежда ще отслабят основните политически сили в Брюксел и това ще наложи търсене на компромисни варианти.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ще подкрепи нейния сънародник, кандидата на Европейската народна партия Манфред Вебер, но френският президент Еманюел Макрон се противопоставя.

И независимо от това дали Вебер, друг кандидат или някой извън предложените от парламентарните групи, бъде избран, това ще стане при затворени врати.

Държавните лидери ще проведат среща на върха във вторник в Брюксел. След това домакинът Доналд Туск, председател на Съвета на ЕС, ще подготви списък с номинираните, който ще бъде обсъден на нова среща през юни.

Лидерите ще изберат директор на Европейската централна банка, ръководител на външната политика, председател на парламента и председатели на Комисията и Съвета.

Впоследствие изборът трябва да бъде потвърден от парламента с мнозинство от 376 от 751 членове. Ако лидерите се споразумеят за имената на срещата на високо равнище от 20 до 21 юни, новият парламент може да гласува през юли.

Когато отиващият си председател на Комисията Жан-Клод Юнкер беше избран през 2014 г., Германия, Великобритания, Холандия и Швеция бяха против, но се оказаха малцинство.

Сега своеобразната „игра на тронове” се води между отиващият си германски канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон.

До този момент десноцентристката ЕНП беше в удобна договорка за разпределяне на постовете със социалистите и демократите. Сега обаче възходът на популистките крайни партии може да обърка сметките и да засили ролята на Зелените и Либералите.

Като голям губещ още от сега се очертава Италия. Трима влиятелни италианци ще трябва да напуснат постовете си. Това са президентът на ЕЦБ Марио Драги, председателят на парламента Антонио Таяни и комисарят за външната политика Федерика Могерини. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск също се оттегля.

Тези размествания дават шанс на по-малките и по-нови страни членки от Източна Европа.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.