Н а 20 май 2007 г. в България се проведоха първите избори за членове на Европейския парламент. На този ден българите определиха 18-те първи пряко избрани български евродепутати. Преди това в ЕП ни представляваха доскорошните наблюдатели, които с присъединяването на България към ЕС получиха и статут на евродепутати.
На 20 май 2007 г. гласоподавателите определиха 18 евродепутати измежду общо 218 кандидати, регистрирани от ЦИКЕП. Партията-победител в първия евровот през 2007 г. беше ГЕРБ с 21.69%, следвана от "Платформа Европейски социалисти" с 21.41%. На трето място се нареди ДПС с 20.26%, на четвърто - "Атака" с 14.22% от гласовете и на пета позиция - НДСВ с 6.26%.
Първите три формации получиха възможност да изпратят по петима свои депутати в Страсбург и Брюксел, четвъртата - трима, а петата - един.
От ГЕРБ това бяха: Душана Здравкова (водач на листата и учредител на Гражданското сдружение), Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева (от коалиционния тогава партньор БЗНС-НС) и Румяна Желева (пета в листата през 2007 г. и водач на листата през 2009 г.). Тези евродепутати са в Групата на ЕНП-ЕД в ЕП.
От "Платформа Европейски социалисти" (БСП и Движение за социален хуманизъм) това бяха: Кристиан Вигенин (през 2007 г. водач, през 2009 трети в листата на "Коалиция за България"), Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева и Евгени Кирилов. Тези евродепутати бяха в Групата на ПЕС в ЕП.
Третата формация с петима евродепутати стана АЛДЕ - към либералите се присъединиха четирима представители на ДПС - Филиз Хюсменова, Мариела Баева, Метин Казак и Владко Панайотов, както и един представител на НДСВ - Биляна Раева. Тя беше водач на листата на НДСВ през 2007 г., а в селекцията през 2009 е поставена на 4-то място.
Трима евродепутати успя да вкара "Атака" - Димитър Стоянов, Слави Бинев и Десислав Чуколов. Първоначално те бяха членове на политическата група ИТС, която обаче впоследствие се разпадна и те станаха независими евродепутати.
Кандидатите сега са общо 318 и са издигнати от 13 партии, 8 коалиции и 6 инициативни комитета. Очаква се за един евродепутатски мандат да са необходими между 120 и 150 хиляди гласа (още за кандидатите четете тук). Евродепутатите са 17.
За втори път на европейски избори може да се гласува с преференция, т.е. да се пренареждат кандидатските листи, в т.ч. и техните водачи. Прагът за валидност на преференциите е 5%, т.е. листата ще се размества, ако даден кандидат е събрал подкрепа от повече от 5 на сто от гласувалите за партията и коалицията, която го издига.
Избирането на евродепутати от 28 страни-членки на ЕС тази седмица е прелюдия за пълна промяна на европейските институции до края на 2019 година.
Ето основните дати, които си заслужава да бъдат запомнени:
от 23 до 26 май
Изборите за Европейски парламент през 2019 г. започват в четвъртък с гласуване във Великобритания и в Холандия.
В петък Ирландия гласува, докато в Чехия избирателите ще имат два дни - петък и събота – за да направят своя избор.
Латвия, Малта и Словакия също ще гласуват в събота.
След това, в неделя идва редът на останалите 21 държави-членки, включително големите играчи Германия, Франция, Испания, Италия и Полша.
Европейският парламент в Брюксел се надява да публикува прогнозни данни за резултата от гласуването в 18:00 GMT. /21.00 бг. време/.
Официалните данни от националните власти ще започнат да излизат по-късно вечерта, след 21.00 GMT /0.00 бг. време/, когато избирателните секции затворят в Италия.
28 май
Два дни след гласуването лидерите на 28-те държави-членки се срещат на вечеря - или на извънреден Европейски съвет, както е известен в Брюксел.
Тук председателят на Съвета Доналд Туск ще вземе тяхното мнение и ще ги подтикне към консенсус при избора на кандидати за висшите позиции в ЕС.
20 и 21 юни
Може да е твърде амбициозно /през 2014 г. това отне три месеца и три срещи на върха/, но Туск се надява да финализира списъка с кандидатите за висшите европейски длъжности на срещата на върха на 20-21 юни.
Лидерите трябва да определят хората, които да ръководят Европейската комисия, Съвета, Централната банка, поста на външната политика на ЕС и парламента.
Юли
През юли се планират две работни сесии в Европейския парламент.
Първата, от 2 юли до 4 юли, ще учреди новото събрание.
На втората, от 15 до 18 юли, с гласуване трябва да бъде потвърден избора на Европейски съвет кой ще замени Жан-Клод Юнкер като ръководител на Европейската комисия.
През есента
В края на лятото парламентът ще номинира кандидатите от 28-те държави-членки, които да се присъединят към новия президент в неговата комисия.
Очаква се новият изпълнителен орган да встъпи в длъжност на 1 ноември, а новият председател на Европейския съвет ще започне да изпълнява правомощията си през декември.
Няколко дни преди 400-те милиона потенциални европейски избиратели да бъдат призовани пред урните, лидерите на ЕС се надяват да преобърнат обичайната ниска избирателна активност, за да се избегне потенциалният възход на евроскептичните сили.
Европейският парламент, който ще бъде избран в 28 държави между четвъртък и неделя, никога не е бил по-важен за формулирането на законите на континента.
Но всяко такова гласуване от цял континент след първото през 1979 г. е имало по-ниска избирателна активност от предишното, и голяма част от енергията в тазгодишната надпревара идва от популистите, противопоставящи се на по-дълбоката интеграция.
Сред предполагаемите кандидати не се появиха големи личности, които да ръководят Европейската комисия.
Политици твърдят, че европейските парламентарни избори са 28 паралелни национални вота, често белязани от ниска избирателна активност и силна тенденция към протестен вот.
Такъв ще бъде случаят във Великобритания, която започва цикъла на гласуване в четвъртък и където в надпреварата води Найджъл Фараж и неговата подкрепяща Брекзит партия.
Но спектакълът на хаотичното напускане на Великобритания може би е концентрирал умовете по други краища на Европа, и проучване на ZDF сочи, че 60 процента от германците може би ще участват във вота, в сравнение с 47 процента през 2014 година.
Участието на гласоподавателите по традиция е било най-ниско сред младите хора, но тази година опасенията за „извънредна ситуация с климата“ изведоха стотици хиляди хора по улиците, за да изискват действия.
Винаги е било трудно да се намерят кандидати за най-висшите постове в ЕС, но предишните лидери бяха поне опитни лидери.
Нито един от така наречените "spitzenkandidats" - личности, избрани от паневропейските партии да водят техните кампании - е бивш национален лидер.
Например водещият като ръководител на най-голямата група, дясноцентристката ЕНП, е малко известният германски консерватор Манфред Вебер, ветеран законодател, който няма управленски опит.
Известна част не много ярки политически сили застават зад еврокомисаря Маргрете Вестагер, чиято министерска кариера е вдъхновила датския фантастичен телевизионен сериал „Борген“, но кампанията й никога не е била мощна.
В действителност, ако Вебер или Вестагер получи поста, това няма да бъде изборът на гласоподавателите, а защото лидерите на държавите-членки решават да номинират един от тях след политически пазарлъци, които следват след гласуването.
Засега само Великобритания е на път да напусне съюза, но националисти, десни популисти и евроскептични консерватори се надяват да разкъсат уютния консенсус в Брюксел.
Анкетите в началото на кампанията показаха, че около 173 члена са избрани от тези групи, въпреки че собствените им различия биха ги затруднили да се обединят като един избирателен блок.
Оттогава обаче, скандал, включващ разговори за руските пари и влиянието на търговията с влияние, доведе до оставката на крайнодесния вицеканцлер на Австрия Хайнц-Кристиан Щрахе.
Остава да се види дали призракът на възкръсващите крайно десни ще мобилизира левите и либералните избиратели да ги блокират.
Макар че те могат да останат най-големите блокове, основните дясноцентристки и левоцентристки групировки, които през последните години доминираха в паневропейската политика, изглежда ще загубят позиция.
Дори и социалистите да запазят линията си, техният силен контингент от евродепутати от Лейбъристката партия ще остане в Европа само докато Великобритания е в съюза, а извън Испания другите им членове губят позиция.
Европейската народна партия, от която е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, може да остане най-голямата група, но тя къса с унгарските си съюзници на премиера Виктор Орбан от Фидес.
Според проучванията на общественото мнение, първите две групи губят по 30 места всяка, което означава, че няма да могат да формират съвместно мнозинство и може да се наложи да търсят подкрепа в либералите и Зелените.
Списъкът на либералите от АЛДЕ отбелязва нетърпеливо очакване за вливането на свежа кръв от новото движение на френския президент Еманюел Макрон и от испанската партия Сиуданос
За добре осведомените ветерани в Брюксел голямата вечер няма да е следващата неделя, когато се появят първите резултати от парламентарната надпревара, а два дни по-късно, когато националните лидери се срещат за вечеря в Брюксел.
Първите атаки вече бяха разменени, когато Меркел и Макрон признаха различията си, но помежду си, под председателството на президента на Съвета на ЕС Доналд Туск, лидерите ще обсъдят петте най-високи поста в Европа.
Туск се надява, че по време на срещата на върха на 21 юни ще има кандидати, които да ръководят Комисията, Съвета и политиката на ЕС, заедно с парламентарния шеф и директора на Европейската централна банка.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
