В исокопоставен представител на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) заяви, че Ормузкият проток е затворен и заплаши, че Иран ще атакува всеки кораб, който опита да премине, предаде агенция Ройтерс, като се позова на ирански медии.
„Ормузкият проток е затворен. Ако някой опита да премине, героите от гвардията на революцията и редовната армия ще запалят тези кораби“, заяви Ебрахим Джабари, високопоставен съветник на командващия Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, съобщи държавна иранска медия.
През протока преминава около една пета от ежедневните доставки на петрол в света.
Същевременно главният изпълнителен директор на контейнерния превозвач „Оушън нетуърк експрес“ (Ocean Network Express - ONE), Джереми Никсън, съобщи снощи, че от приблизително 750 кораба, блокирани край Ормузкия проток заради американско-израелската офанзива, около 100 са контейнерни кораби, предаде Ройтерс.
„Около 10% от световния флот от контейнерни кораби е засегнат от това“, каза Никсън на конференция на контейнерната корабоплавателна индустрия в Лонг Бийч, американския щат Калифорния.
На 1 март иранската държавна телевизия съобщи за танкер, който потъва в Ормузкия проток, след като е бил поразен, тъй като е преминавал "незаконно" по този ключов за търговията с петрол морски маршрут.
Ормузкият проток обхваща южното крайбрежие на Иран. На запад – покрай бреговете на Израел, Арабския полуостров и Североизточна Африка, минават натоварени морски маршрути през Червено море, включително протокът Баб ел Мандеб и Суецкият канал, посочва Ройтерс. Това е един от най-важните търговски коридори между Европа и Азия.
Хронология на напрежението в Ормузкия проток
Протокът Ормуз, стратегическият воден път между Персийския и Оманския залив, е обект на многократно напрежение и конфронтация. Историята показва ясни модели на ирански действия и международни отговори, които оформят текущата динамика.
През януари 2008 г. се случи един от първите документирани инциденти, когато пет ирански бойни катера "тормозеха и провокираха" три американски военни кораба в протока. Американските кораби се подготвиха за откриване на огън, но в крайна сметка не се стигна до престрелка. Тогавашният президент на САЩ Джордж Буш определи случая като "провокативен акт", докато иранското външно министерство го омаловажи, наричайки го "нормално явление". Този епизод демонстрира пряка военна конфронтация и различни официални интерпретации.
Няколко години по-късно, през януари 2012 г., Техеран предприе по-мащабни действия, започвайки шестдневни военноморски маневри в района на Ормузкия проток. Тогава ирански официални лица, включително първият вицепрезидент Мохамад Реза Рахими и командващият иранските ВМС адмирал Хабибола Саяри, излязоха с категорични заплахи за затварянето на протока, ако Западът наложи ембарго върху иранския петрол. Тези заплахи доведоха до незабавна реакция от страна на САЩ, които предупредиха, че няма да толерират никакво затваряне на водния път и че базираният в Бахрейн Пети американски флот е готов да гарантира свободното корабоплаване. Европейският съюз също така постигна "принципно споразумение" за забрана на вноса на ирански петрол, което показа международна координирана реакция на иранските декларации.
Като пряк отговор на тези ескалиращи заплахи, през септември 2012 г., 25 държави, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, проведоха безпрецедентно 12-дневно военно учение в протока. Целта на тези най-мащабни дотогава маневри беше отработване на тактики за разбиване на евентуална иранска блокада и разминиране на протока, демонстрирайки колективна воля за защита на критичната морска артерия.
По-скорошни инциденти, като опитите на Иран да превземе два петролни танкера през юни 2023 г., когато дори беше произведен обстрел по един от тях, показаха преход от вербални заплахи към пряко въздействие върху търговското корабоплаване. Американските военноморски сили реагираха незабавно, предотвратявайки завземането и принуждавайки иранските кораби да се оттеглят. През ноември 2025 г, Иран отново потвърди задържането на танкера "Талара", плаващ под флага на Маршаловите острови, позовавайки се на "нарушения" и "защита на националните интереси". Американски разузнавателен апарат MQ-4C Triton наблюдаваше операцията. Тези събития ясно очертават последователността на иранските действия и международните мерки за отговор, водещи до текущото напрежение в Ормузкия проток.
