В ъпреки че досега не е имало големи прекъсвания в световните доставки на петрол, атаките срещу Иран - от Израел, а след това и от САЩ - разтърсиха инвеститорите, като доведоха до скок на фючърсите на петрола с около 10%, като се наблюдават опасения, че Иран може да отвърне на удара, като наруши корабоплаването в Ормузкия проток, пише Си Ен Ен (CNN).
От гледна точка на световната икономика, малко места са толкова стратегически важни. Водният път, разположен между Персийския залив и Оманския залив, е широк само 33 километра в най-тясната си точка.
Това е единственият начин за превоз на суров петрол от богатия на петрол Персийски залив до останалата част от света. Иран контролира северната му страна.
Около 20 милиона барела петрол, около една пета от дневното световно производство, преминават през протока всеки ден, според Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), която нарече канала „критична точка на запушване на петрола“.
В неделя вечерта, след американските въздушни удари по три от иранските ядрени съоръжения, цената на суровия петрол Brent, световният бенчмарк, за кратко скочи над 80 долара за барел, според данни на Refinitiv, което се случва за първи път от януари. Преди конфликта цените до голяма степен се движеха между 60 и 75 долара за барел от август 2024 г. насам.
Brent се търгуваше за последно на цена от 78,2 долара за барел, докато WTI, американският бенчмарк, беше на цена от 75,06 долара.
Дали цените на петрола ще се повишат още сега зависи от реакцията на Иран.
Роб Тумел, старши портфолио мениджър в енергийната инвестиционна фирма Tortoise Capital, заяви пред CNN, че потенциално прекъсване на контролирания от Иран морски маршрут би довело до скок на цените на петрола до 100 долара за барел. Функциониращият Ормузки проток е „абсолютно необходим“ за здравето на световната икономика, каза той.
Виден съветник на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, вече призова за затварянето на протока. „След атаката на Америка срещу ядрената инсталация Фордо, сега е наш ред“, предупреди Хосейн Шариатмадари, главен редактор на твърдолинейния вестник „Кайхан“, известен консервативен глас, който преди това се е самоопределял като „представител“ на Хаменей.
Географското влияние върху глобалното корабоплаване дава на Иран „способността да предизвика шок на петролните пазари, да повиши цените на петрола,
да стимулира инфлацията, да срине икономическата програма на Тръмп“, каза пред CNN Мохамад Али Шабани, експерт по Иран и редактор на новинарския канал Amwaj.
Що се отнася до превоза на петрол, протокът всъщност е много по-тесен от официалната си ширина от 33 километра. Плавателните пътища за огромни супертанкери са широки само около 3,2 километра във всяка посока, което изисква корабите да преминават през иранските и оманските териториални води.
Но Вандана Хари, основател и главен изпълнителен директор на Vanda Insights, която следи енергийните пазари, вижда блокирането на протока от Иран като „отдалечен риск“. Присъствието на подсилен американски военноморски флот в региона е едновременно възпиращ фактор и инструмент за реагиране, каза тя.
„Иран има много да загуби и много малко, ако изобщо има нещо, да спечели, като се опита да затвори пролива“, каза Хари. „Иран не може да си позволи да превърне съседите си, произвеждащи петрол, които са били неутрални или дори симпатизират на Ислямската република, докато се сблъскваше с израелски и американски атаки, във врагове, нито пък да предизвика гнева на основния си пазар за суров петрол – Китай“.
Затварянето на пролива би било особено вредно за Китай и други азиатски икономики,
които разчитат на суровия петрол и природния газ, превозвани по този воден път. EIA изчислява, че 84% от суровия петрол и 83% от втечнения природен газ, преминал през Ормузкия проток миналата година, са отишли на азиатските пазари.
Китай, най-големият купувач на ирански петрол, е доставял 5,4 милиона барела на ден през Ормузкия проток през първото тримесечие на тази година, докато Индия и Южна Корея са внасяли съответно 2,1 милиона и 1,7 милиона барела на ден, според оценките на EIA. За сравнение, САЩ и Европа са внасяли съответно само 400 000 и 500 000 барела на ден през същия период, според EIA.
В неделя министърът на петрола и природния газ на Индия Хардийп Сингх Пури се опита да успокои нервните инвеститори в X, че страната е „диверсифицирала“ доставките си на петрол през последните няколко години. „Голям обем от нашите доставки не идват през Ормузкия проток сега. Нашите компании за маркетинг на петрол имат доставки за няколко седмици и продължават да получават енергийни доставки от няколко маршрута“, каза той. „Ще предприемем всички необходими стъпки, за да осигурим стабилност на доставките на гориво за нашите граждани“.
