Н а 3 март Православната църква у нас чества двоен празник. Единият е Националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете, освен богослуженията за деня, се отслужва помен за всички, които са отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се извършва и молебен за мир, здраве и спасение на целия ни народ.
По църковния календар днес се почита и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск.
Тримата били християни, войници в град Амасия, в малоазийската област Понт (днес в Северна Турция), и пострадали в началото на IV век. Те служили във войската заедно със свети Теодор Тирон (паметта му е на 17 февруари, но се почита и в първата събота на Великия пост), били и негови сподвижници в християнската вяра.
Скоро след мъченическата смърт на свети Теодор дошъл нов управител на областта – Асклепиодот, който продължил преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят разбрал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал с всички средства да ги отклони от вярата им в Иисус Христос. Обещавал им да ги освободи, да им даде много пари и високи постове, а когато видял, че те са непоколебими в отстояване на своите християнски убеждения, Асклепиодот преминал към заплахи с изтезания и дори със смърт. Защото неизпълнението на императорския указ за почитане на езическите божества се смятало за държавна измяна.
Управителят разчитал, че ако успее да ги отклони от вярата им, така ще се даде пример и на други християни да се върнат към езическата религия. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни успели да привлекат към вярата и други затворници. Затова управителят заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 г., а Василиск останал в затвора, където починал в 308 г.
Днес е втората подготвителна неделя за Великия пост, когато се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път на Божиите заповеди. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.
Народни поверия и обичаи
Според преданията студеният вятър на този ден е знак за трайни студове, докато топлото време обещава настъпването на ранна пролет. Домашното поведение на котката също служи за ориентир – ако се свие на кълбо, предстоят ниски температури.
Народната традиция налага редица ограничения. Трябва да се избягва подрязването на дърветата, тъй като моментът е неподходящ за градинарска работа и това може да застраши бъдещата реколта. Хората не бива да пресичат кръстопътища през нощта, за да не се сблъскат със зли сили.
Категорично се забраняват споровете, клеветите и изричането на лоши пожелания, защото се вярва, че на този ден думите се сбъдват изключително бързо.
За да предпазят стопанството и дома си от злото, стопаните изпълняват специални обреди.
- Добитъкът се поръсва със светена вода от църквата.
- За защита на дома се палят свещи, прагът се поръсва със светена вода и до него се оставя клонка от трепетлика, която да държи злите духове далеч.
