С ветовният ред се разпада и Европейският съюз трябва да се обърне към Космоса в търсенето на суровини, пише Politico.
Накратко, той трябва да започне да добива ресурси от Луната.
Това твърди Европейската комисия в нов доклад за ключовите заплахи за сигурността и просперитета на Европа, публикуван във вторник.
"Световният ред беше разтърсен изключително силно", предупреди шестият годишен Доклад за стратегически прогнози на Европейската комисия, като добави, че на държави извън ЕС вече не може да се разчита за доставки на материали, жизненоважни за нисковъглеродните енергийни технологии.
"В отговор може да се увеличи акцентът върху усъвършенствани минни технологии, включително космически добив, започвайки от Луната", се казва в доклада.
Метали като литий, мед, никел и редкоземни елементи са от съществено значение за възобновяемата енергия и електрическите превозни средства, а много малко от тях се добиват в рамките на ЕС. Комисията се опасява, че страни с богати залежи на тези метали могат да обединят усилия, за да манипулират доставките по същия начин, по който Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) манипулира предлагането на петрол.
Това може да доведе до повишаване на цените и "ограничаване на достъпа до съществени материали, което представлява сериозно предизвикателство пред стратегическата автономия на ЕС и прехода към чиста енергия", заяви Комисията.
A fission reactor on the Moon is a must for human exploration to progress. The Moon is dark and cold 14 days of the month and solar power is not enough to develop a sustainable Moon base. Space fission surface power is safe and we’re continuing to invest to make this a reality. https://t.co/WZNaNdYUCm pic.twitter.com/cGEQKMU1Hc
— Lockheed Martin Space (@LMSpace) August 7, 2025
- Полудял ли е Брюксел?
Космическият добив се промотира от много държавни агенции, включително американската НАСА и японската JAXA.
В рамките на ЕС Люксембург се позиционира като европейския център за космически добив, с надеждата да се добиват ресурси от Луната и астероиди чрез роботи. Тези небесни тела често са богати на полезни метали като редкоземни елементи, алуминий, титан и манган, както и на благородни метали като злато и платина.
През юни тази година Комисията публикува визия за космическата икономика, в която изчислява, че така наречените космически ресурси могат да достигнат стойност до 170 милиарда евро за периода 2018–2045 г.
Въпреки това, индустриалният космически добив остава далечна мечта, а практическите решения за добив и транспортиране на металите обратно на Земята са едва в зародиш.
Sooner or later, settlers on the Moon will have to become farmers👨🚀👩🌾
— European Space Agency (@esa) December 29, 2023
But how do we farm on lunar soil?🤔
A new #ESADiscovery project led by Norway’s Solsys Mining is looking into just that 👇 pic.twitter.com/ZfcyDNTBME
- Защо Европа се тревожи?
Енергийният преход води до буквално експлозивно нарастване на търсенето на критични минерали. За да се постигнат целите на Парижкото споразумение за климата, например, светът трябва да добие толкова мед през следващите 25 години, колкото е добита през цялата човешка история досега, сочат някои оценки. Медта е незаменима във всичко, което използва електричество.
Подобна е ситуацията и с лития, използван в батериите за електрически автомобили. Европейската комисия очаква търсенето на литий за батерии в ЕС да бъде 12 пъти по-високо през 2030 г. в сравнение с 2020 г. и 21 пъти по-високо през 2050 г. В момента ЕС не добива никакъв литий.
Малкият и гъсто населен европейски континент, сравнително строгите екологични защити и активното гражданско общество правят ЕС трудна юрисдикция за развитие на мини, дори когато се откриват ресурси. Хората не желаят мини в непосредствена близост до домовете си, както показа опитът на гиганта Rio Tinto да открие литиева мина в съседна на ЕС Сърбия.
Съюзът също изостава в изграждането на вериги за доставки на критични суровини и капацитет за тяхното рафиниране.
Междувременно далновиден Китай е установил силен контрол върху тези вериги, като рафинира 40 процента от световната мед, 60 процента от лития, 70 процента от кобалта и почти 100 процента от графита, според доклад от миналата година на Центъра "Жак Делор".
"ЕС внася близо 100 процента от своите редкоземни елементи от Китай", се казва в доклада на центъра. "Това го излага на прекъсвания на доставките и ценова нестабилност, което увеличава уязвимостите в критични сектори."
