Н а 16 декември 1985 г. Ню Йорк става сцена на едно от най-дръзките и символични убийства в историята на американската мафия – разстрелът на Пол Кастелано, смятан за „бос на босовете“ на прочутите Пет мафиотски фамилии.
Кастелано, тогавашният ръководител на фамилията Гамбино, е застрелян посред бял ден пред ресторанта „Sparks Steak House“ в Манхатън. Той пристига за вечеря със своя шофьор и доверен човек Томас Билоти, когато четирима въоръжени мъже ги причакват и откриват огън. Двамата загиват на място, а нападателите изчезват в хаоса на нюйоркските улици.
Убийството шокира не само обществото, но и самия подземен свят. Кастелано е известен като влиятелен и сравнително „корпоративен“ мафиотски бос, който предпочита бизнес сделките пред уличното насилие. Той контролира огромни финансови потоци – от строителството и месната индустрия до рекет и незаконни хaзартни операции – и е възприеман като символ на старата мафиотска школа.
Зад показната екзекуция обаче стои вътрешна война за власт. По-късно разследванията разкриват, че поръчител на убийството е Джон Готи – харизматичният и амбициозен подбос на фамилията Гамбино. Недоволен от управлението на Кастелано и отстранен от ключови решения, Готи решава да поеме контрола със сила, нарушавайки неписаните правила на мафията.
След смъртта на Кастелано Джон Готи бързо се утвърждава като новия лидер на фамилията и се превръща в една от най-разпознаваемите фигури в американската организирана престъпност. Медиите го наричат „Елегантния дон“ заради скъпите му костюми и публичните му появи, но блясъкът не трае дълго.
През 1992 г. Готи е осъден на доживотен затвор, след като федералните власти успяват да пробият мълчанието на мафията с помощта на показания на неговия приближен Сами „Бика“ Гравано. Присъдата бележи началото на края на една епоха за Коза Ностра в САЩ.
Убийството на Пол Кастелано остава повратна точка в историята на американската мафия – символ на прехода от старата, по-дискретна мафиотска власт към по-агресивен и показен стил, който в крайна сметка привлича вниманието на закона и води до падението на най-могъщите фамилии.
- Бостънското чаено парти
На 16 декември 1773 г. в пристанището на Бостън се разиграва едно от най-знаковите събития в историята на Съединените щати – прочутото Бостънско чаено парти. Това е добре организиран протест, който се превръща в символ на съпротивата срещу британското колониално управление и поставя основите на Американската революция.
В основата на недоволството стои Законът за чая (Tea Act), приет от Британския парламент през 1773 г. С него Лондон дава монополни права на Британската източноиндийска компания да продава чай директно в американските колонии, заобикаляйки местните търговци. Макар цената на чая реално да пада, законът утвърждава правото на Великобритания да налага данъци на колонистите без тяхно представителство в парламента – практика, която американците възприемат като грубо нарушение на гражданските им права.
Вечерта на 16 декември група колонисти, членове на тайното патриотично движение „Синовете на свободата“, се събират на брега на Бостънското пристанище. Преоблечени като мохокски индианци – символичен жест, с който подчертават своята нова, отделна от Британската корона идентичност – протестиращите се качват на три британски кораба: Dartmouth, Eleanor и Beaver. Без да наранят никого и без да откраднат нищо, те отварят трюмовете и изхвърлят в морето 342 сандъка с чай, на стойност около 10 000 британски лири – огромна сума за времето си.
Действието е хладнокръвно, дисциплинирано и целенасочено. Участниците дори внимават да не повредят корабите или друг товар, за да покажат, че протестът им е срещу политиката на короната, а не срещу частната собственост. За броени часове пристанището на Бостън се превръща в сцена на открито неподчинение, което отеква из всички британски колонии.
Реакцията на Лондон е бърза и сурова. Британските власти приемат т.нар. „Непоносими закони“ (Intolerable Acts), с които затварят пристанището на Бостън, ограничават самоуправлението на Масачузетс и увеличават военното присъствие в колониите. Вместо да пречупят бунта, тези мерки обединяват още повече колониите срещу Британската империя.
Бостънското чаено парти се превръща в катализатор за събитията, които само две години по-късно прерастват в Американската война за независимост. Протестът доказва, че колонистите са готови да преминат от думи към действия в защита на принципа „няма данъци без представителство“.
Още събития на 16 декември:
- 1431 г. – Кралят на Англия Хенри VI, едва на седемгодишна възраст, е коронясан за крал на Франция в катедралата „Нотр Дам“ в Париж, като става единственият английски монарх, носил и двете корони.
- 1653 г. – Парламентарният генерал Оливър Кромуел е назначен за лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
Родени:
- 1485 г. – родена е кралицата на Англия Катерина Арагонска
- 1770 г. – роден е германският композитор Лудвиг ван Бетовен
- 1775 г. – родена е британската писателка Джейн Остин („Разум и чувства“, „Гордост и предразсъдъци“, „Ема“)
- 1917 г. – роден е британският писател Артър Кларк
Починали:
- 1859 г. – умира германският писател и фолклорист, единият от братята Грим
- 1965 г. – умира английският писател Съмърсет Моъм
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
