К итай обяви, че спира износа на шест редки суровини, които се рафинираха там изцяло. Спира износът и на специалните редки земни магнити, които са с голяма мощност и до 90 процента се произвеждаха в Китай, съобщи Deutsche Welle.
Тези суровини и специални магнити са много важни за високите технологии - за автомобили, роботи, но и за оръжие като дронове и ракети. Китай разработва регулационна система, през която ще се кандидатства за получаването на лиценз, който да дава достъп до определени суровини.
Тази драстична мярка засяга не само САЩ, но и Европа. Зависимостта от Китай в сферата на критичните суровини е известна от години и доведе до глобална надпревара в търсенето на сигурни алтернативни източници.
Критични суровини от САЩ
Европа трябва да има предвид и че и САЩ се превърнаха в рисков фактор. ЕС внася и оттам някои критични суровини - като например две трети от използвания в ЕС берилий.
Освен това ЕС е внесъл през 2024 година от САЩ почти 70 процента от кобалтовите продукти, 60 на сто от медните сплави и сребърния прах, както и половината от молибденовите концентрати - все критични суровини.
За хелия, галия, титана и в някаква степен за редкоземните метали също се разчита на САЩ, казва пред ДВ Инга Кери от германската фондация "Наука и политика". Тези суровини се определят от ЕС като стратегически.
"Освен това от САЩ се внася относително голямо количество коксови въглища, така че за някои суровини САЩ са важен доставчик", обяснява Кери.
В Канада има много от критичните суровини
В резултат от последните рестрикции на Китай търсенето на алтернативи става все по-наложително. Затова мнозина отправят погледи към Канада - страна със силно развито минно дело, в която се намират седалищата на към половината от котираните на борсата рудодобивни предприятия. Различни минерали и метали се добиват в около 200 мини, много от тях са смятани за критични суровини. А могат да станат още повече.
В областта на редкоземните метали най-голям производител е Китай, но и в Канада има големи залежи, заявява тамошното правителство.
Някои от критичните суровини на Канада като коксови въглища или никел, вече се добиват интензивно и частично се изнасят, казва Инга Кери.
"При други суровини, които са определени като критични от самата Канада, държавата иска да увеличи производството - но първоначално за покриване на собствените си потребности", обяснява изследователката. Респективно ЕС по-скоро не би могъл да се надява, че тези суровини в краткосрочен план ще могат да се купуват от Канада.
Към това се добавя, че проектите за добив на суровини имат нужда от време за реализация, посочва Матиас Вахтер от Съюза на германската индустрия. От планирането през разрешението до първия добив минават средно 15 години.
"Все пак смятам, че в Канада нещата могат да се развият по-бързо, тъй като много от суровините се добиват и в момента. Освен това в търговския спор с Тръмп някои канадски провинции вече обявиха, че ускоряват минните си проекти", допълва Вахтер.
Проектите за добив на суровини в повечето случаи са скъпи и рискови. Непредвидимото поведение на американския президент Тръмп обаче поражда несигурност на световните пазари - и това отблъсква предприятията. В несигурни времена готовността за инвестиции значително спада.
Китай се стреми към монополна позиция
През последните две десетилетия много проекти за добив на суровини в Канада бяха финансирани от китайски компании. Държавно контролираните китайски фирми са основни акционери в два от най-големите канадски минни концерна.
Китайски фирми притежават дялове в единствената канадска мина за редкоземни метали и управляват една от двете литиеви мини в страната. Добитите там суровини след това се изнасят за преработка в Китай.
"Преработката често се извършва в Китай - най-малкото поради това, че често е много енергоемка, а и замърсява околната среда. Към това се добавя, че при критичните суровини Китай следва целенасочена ценова и производствена политика", казва Вахтер.
В Китай рудодобивът и преработката са под контрола на държавата, а ценовата политика е такава, че продуктите в тази сфера извън Китай много трудно биха постигнали успех, посочва Вахтер. В резултат от това на много западни компании им се наложи да се изтеглят от отрасъла.
Канада се стреми към независимост
Канада обаче иска да е независима от други страни. От края на 2022 година чуждестранните инвестиции в проектите за добив на критични суровини подлежат на проверка дали не противоречат на на националните интереси в сферата на сигурността. Освен това канадското правителство принуди три китайски рудодобивни фирми да продадат дяловете си на канадски компании.
Желанието на Канада е да стимулира местния рудодобив - с пари от държавата и с данъчни облекчения. Въпреки това голямата част от нужните средства се налага да бъдат осигурени от частни инвеститори, признава Кери.
Канада поиска да е по-независима от САЩ още по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Но стана точно обратното.
"Много суровини, които се добиват в Канада, след това се преработват в САЩ или се изнасят там. Канада е най-големият доставчик на суровини за САЩ", казва Кери.
Според нея с оглед на митническите спорове сега канадските производители ще обърнат повече внимание на европейския пазар. "Най-вече за суровините, които до момента са се изнасяли в САЩ и за които сега трябва да бъдат потърсени алтернативни пазари." Но Китай си е изградил един вид монопол за много от критичните суровини и нито ЕС, нито Канада биха могли да постигнат пълна независимост в тази област.
