Ердоган встъпи в длъжност, Турция е президентска република

Р еджеп Ердоган официално встъпи и в длъжност като президент на Турция за нов мандат днес, 9 юли, на церемония в столицата Анкара. На церемонията присъстваха  22-ма държавни глави и 17 премиери. Сред гостите на Ердоган бе и българският президент Румен Радев.

Реджеп Тайип Ердоган обеща днес да бъде достоен лидер за всички граждани на Турция. Той заяви това по време на официалната церемония за встъпване в длъжност на площада пред президентския дворец в Анкара.

"Ще се старая да бъда достоен за доверието на 81-милионната нация, включително и тези турци, които не са гласували за мен. Днес ние поставяме начало на нова Турция. Аз се надявам, че президентската форма на управление ще допринесе за бъдещото развитие на страната", посочи Ердоган.

А българският президент бе единственият такъв от Европейския съюз, присъствал на встъпването.

"Моят стремеж е да градя отношения на взаимно доверие и уважение с всички президенти на всички наши съседни страни. Нека не забравяме, че в днешните реалности и особено в нашия регион, добросъседството играе ключова роля за опазване на мира и стабилността“, заяви Радев. 

В Турция бяха още президентите на Грузия, Македония, Молдова, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Венецуела, Пакистан, Киргизстан, редица африкански държави, както и емирът на Катар.

Министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев също бе в Анкара, както и премиерът на Унгария Виктор Орбан.

Нито един член на гръцкото правителство не присъства на церемонията по встъпването в длъжност на Ердоган. САЩ също не изпратиха официална делегация.

Пълна победа на Ердоган в Турция, Борисов го поздрави

Кървави избори: застреляха регионален лидер в Турция

Скрита камера засне Ердоган да инструктира за "плътното пазене" на избирателите

Реджеп Тайип Ердоган, който беше преизбран на 24 юни за нов президентски мандат,

ще се ползва със значително подсилени пълномощия в съответствие с конституционни реформи, приети на референдум през април 2017 г.

Ето основните положения на конституционната реформа: Текстът предвижда прехвърляне на основната част от изпълнителната власт на президента, който ще назначи сам министрите, още в понеделник. Той ще определи също един или няколко вицепрезиденти. Премиерският пост, който сега се заема от Бинали Йълдъръм, ще изчезне.

В съответствие с реформата държавният глава ще избира пряко или непряко шестима членове на Съвета на съдиите и прокурорите, отговарящ да назначава и отстранява от длъжност служителите от съдебната система. Парламентът ще избира седем от членовете на съвета.

Според видеоматериал, публикуван в профила на Ердоган в Туитър по време на предизборната кампания,

правителството ще включва отсега нататък 16 министри на фона на 26 плюс премиер в момента.

Много министерства ще бъдат слети. Такъв е по-специално случаят с министерството по европейските въпроси, което ще бъде обединено с министерството на външните работи. Такъв ще бъде и случаят с министерството на търговията и митниците, което ще бъде включено в състава на едно по-широко министерство на икономиката.

Освен на министерствата, президентската власт би трябвало да се опира и на девет „комисии“, които ще покриват области като образование, икономическа политика или международни въпроси и въпроси на сигурността. Други институции отсега нататък ще бъдат под шапката на президентството като разузнаването и Дирекцията по религиозните въпроси, които досега бяха на подчинение на премиера.

Според конституционната реформа

извънредно положение ще може да се въвежда в случай на „бунт срещу отечеството“ или „прояви на насилие, които поставят нацията пред опасност да се разцепи“.

Президентът ще решава дали да наложи или не извънредно положение, преди да внесе за разглеждане въпроса в парламента. Първоначално извънредното положение няма да може да се въвежда за повече от шест месеца, а след това ще може да бъде продължавано за максимален срок от четири месеца за едно удължаване. По време на предизборната кампания досегашният президент обеща, след като кандидати от опозицията дадоха такова обещание, да отмени извънредното положение, което е в сила след осуетения опит за преврат от юли 2016 г.

Броят на депутатите беше увеличен от 550 на 600 на изборите от 24 юни. Възрастта за избиране в парламента беше намалена от 25 на 18 години. Парламентарните и президентските избори ще се произвеждат отсега нататък едновременно, на всеки пет години, докато по-рано това ставаше на четири години.

Парламентът пак ще има пълномощията да изработва, променя или отменя закони. Той ще упражнява контрол върху действията на президента, но президентът ще може да издава укази в области, отнасящи се до широката сфера на неговите изпълнителни правомощия. За сметка на това текстът уточнява, че президентът няма да може да издава укази по въпроси, които вече са ясно регулирани от закона.

Ако президентът на републиката е обвинен или заподозрян, че е извършил престъпление,

парламентът ще може да изисква разследване, след като събере мнозинство от три пети от гласовете. Президентът, който вече не е длъжен да прекъсне връзките със своята партия, може да заема този пост само за два петгодишни мандата. За Ердоган няма да се взима под внимание неговият мандат след избирането му на президентския пост през август 2014 г. при старата система на управление. Преди това 12 години той заемаше премиерския пост. Следователно 64-годишният Ердоган ще може теоретично да остане начело на страната до 2028 г.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.