Е дно „не“ не е „да“, когато е „може би“, „вероятно не“ или „само ако“.
Това е болезнено предвидимият урок, който администрацията на Тръмп получи при първото си реално навлизане във военната дипломация с Кремъл. Те бяха безнадеждно блъфирани.
Това пише в свой анализ за CNN Ник Патън Уолш.
(Във видеото: След разговора с Тръмп: Путин спира огъня по енергийни обекти за 30 дни)
Те поискаха 30-дневно, широкообхватно прекратяване на огъня по фронтовете, без да поставят условия. Във вторник те получиха - след театрално едноседмично чакане и стотици други жертви - сравнително малка размяна на пленници, хокейни мачове, още преговори и - според отчета на Кремъл - едномесечна взаимна пауза на атаките срещу „енергийната инфраструктура“, пише Уолш.
Последната фраза е мястото, където започва едно лесно предотвратимо техническо минно поле. Според публикацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и на неговия прессекретар Каролин Ливит споразумението се отнася до „енергетиката и инфраструктурата“. Това са две напълно различни идеи.
Русия заявява, че няма да атакува украинските електропреносни мрежи и доставки на газ, както безмилостно прави през последните години, доколкото украинските зими винаги са били танц с ледени семейства и резервни източници на енергия. Белият дом объркващо - в резултат на несъгласие, печатна грешка или нюанс в превода - разшири това примирие до потенциално всяка част от Украйна, която се счита за инфраструктура: мостове, може би ключови пътища, пристанища или железопътни линии. Това създаде условия, които е почти невъзможно да бъдат спазени от непрестанните въздушни нападения на Русия, които се възобновиха, както всяка вечер, във вторник вечерта, сочи още анализът на CNN.
Вероятно с наближаването на лятото и спешната нужда на украинците да намалят отоплението, прекратяването на атаките срещу енергийната инфраструктура от страна на Москва е по-малка отстъпка. За Киев обаче искането да спрат да нанасят удари по енергийната инфраструктура на Русия премахва една от най-силните форми на атака, с които разполага Украйна. В продължение на месеци те използваха безпилотни самолети и ракети с далечен обсег, за да нанасят удари по руските петролни рафинерии и тръбопроводи, нанасяйки сериозни щети на основния инструмент на Кремъл за набиране на средства: износа на въглеводороди, главно за Китай и Индия. Украинският президент Володимир Зеленски изглеждаше податлив на идеята за пауза във вторник, но заяви, че все още трябва да знае „подробностите“.
Важно е да се подчертае, че дългоочакваният разговор на Тръмп с руския президент Владимир Путин не донесе почти нищо, освен предсказуемия факт, че ръководителят на Кремъл смята, че може да надхитри колегата си без усилие. Размяната на 175 затворници и връщането на 23 тежко ранени украинци е незначителна договореност и мирише на нещо, което вече е в процес на подготовка, като се има предвид честотата на подобни размени в миналото и фактът, че трябва да се случи още в сряда, пише Уолш.
Извън това и паузата в нападенията (каквито и да са те, за които са се договорили), Русия използва това едноседмично забавяне и телефонния разговор, за да подчертае, че иска спиране на всякаква чуждестранна помощ и обмен на разузнавателна информация като част от сделката и създаване на поредица от „работни групи“ по въпросите на Украйна и отношенията между Русия и САЩ. „Работни групи“ е руски дипломатически евфемизъм за пламенна незаинтересованост. Путин засвидетелства това, като очевидно изпълни паузата в енергийните атаки веднага, но остави всички неща, които не искаше да прави, за друг набор от срещи в неопределено време. Изглежда, че Путин е решил да се върне към идеята за спиране на цялата помощ за Украйна - нещо, което Тръмп вече направи веднъж, за около седмица. Той отново ще се върне към разговора им.
Някои от тези технически капани бяха заложени в основния характер на първоначалното изявление от Джеда на САЩ и Украйна. Беше възхитително, но крайно опростено да се иска незабавно едномесечно спиране на всички военни действия в една тригодишна дива война. Предложението не отчиташе колко време ще отнеме изпълнението на подобна стъпка, при положение че войниците често са откъснати от командването си, и не споменаваше кой ще следи за спазването ѝ.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио предположи, че „сателитите“ могат да осигурят цялото необходимо наблюдение. Това почти сигурно е вярно, но като идея предполага, че Москва ще бъде доволна от това, че Съединените щати ще наблюдават в детайли позициите на фронтовата линия и ще бъдат арбитърът, който ще определя кой какво е нарушил. Един циник би могъл да каже, че предложението от Джеда е насочено към удовлетворяване на опростеното, но желано от Тръмп искане за незабавен мир, но също така позволява на обичайното и педантично търсене на вратички в законодателството на Москва да се хване в капана на липсата на технически подробности. И Путин веднага се опита да забучи краката на сделката в тези изобилни плевели.
В крайна сметка Кремъл не се опита да обсъжда „нюанси“ - например тънкостите дали ОССЕ или ООН ще охраняват фронтовата линия - а вместо това предложи възможно най-малко отстъпки, без да предостави на Тръмп категорично „не“, пише Уолш за CNN.
Но Тръмп получи категорично „не“. То е опаковано като „частично прекратяване на огъня“, но това е просто първият етап от подновяването на десетилетната измамна дипломация на Русия. Те се съгласиха на пауза в атаките, която - до голяма степен оттук нататък - ще навреди на банковия баланс на Москва. Всъщност първоначалното и аматьорското объркване относно договореното отвори пропаст във всяко бъдещо мирно споразумение, достатъчно широка, за да може Путин да прокара нова пълномащабна инвазия. Нима и двете страни не оставиха настрана щабовете си след разговора, за да подготвят идентичен разчет на договореното?
Водевилният театър от последния месец не бива да ни успокоява, че войната изведнъж се е насочила към мир. Да, администрацията на Тръмп заговори за мир по начин, по който никой досега не го е правил в тази война. Но те също така успяха да потвърдят в кратки срокове, че Москва търси пукнатини на слабост и безмилостно прокарва танк през тях, пише Уолш.
Тръмп смяташе, че може да убеди, уговори или надхитри Путин. Той все още не е направил нищо от това. Той осезаемо загуби в първия им пряк дипломатически сблъсък. За милиони украинци следващият му избор определя живота им. Ще загуби ли интерес, ще окаже ли натиск или отново ще направи отстъпки? Перспективата е главозамайваща.
Неговият противник не е съсредоточен върху подобряването на отношенията с десетилетния противник на Русия - Съединените щати, или с настоящия си президент Доналд Тръмп, а върху победата в най-екзистенциалния си конфликт от времето на нацистите насам.
Това не са две сходни гледни точки към сделката. Изкуството на едната е по-приложимо от другото.
