И зползвайки криптираната мрежа за съобщения Телеграм афганистанският филиал на джихадистката организация „Ислямска държава” пое отговорност за нападението срещу концертна зала край Москва на 22 март. Това не беше изненада за западните разузнавателни служби.
Афганистанският клон на „Ислямска държава” въплъщава стратегията за регионализация, която международното терористично движение следва, откакто загуби базите си в Ирак и Сирия.
Това преструктуриране е улеснено от нестабилността по границата между Афганистан и Пакистан.
През юли 2021 г., според доклад на ООН, представен на Съвета за сигурност, броят на бойците на „Ислямска държава” в Афганистан се оценява на „между 500 и няколко хиляди”.
В доклада се посочва, че с връщането на власт на талибаните в средата на 2021 г. обхватът на действие на „Ислямска държава” в Афганистан е бил намален, но не и капацитетът на организацията.
"Ислямска държава" заплаши Владимир Путин с "кърваво" отмъщение
Оттогава терористичната организация възстанови базите си в страни от Централна Азия.
Самият Путин изрази тревога от „амбициите и засилването на джихадистката групировка „Ислямска държава“ в Афганистан“ в свое изказване през октомври 2021 г.
Тогава той посочи „бойния опит“, натрупан от нейните членове в Ирак и Сирия.
„Лидерите на „Ислямска държава” подготвят планове за разширяване на влиянието си в страните от Централна Азия и руските региони чрез разпалване на етно-религиозни конфликти и религиозна омраза“, каза тогава президентът на Русия, поставяйки под въпрос способността на талибаните да победят терористична групировка.
„Ислямска държава” съвсем не е забравила за пораженията, които руската авиация и наемниците от „Вагнер” ѝ нанесоха в Сирия през 2015-2017 г.
Извършителите на атентата в Москва са били в Турция
Фиаското с руската инвазия в Украйна промени по изненадващ начин баланса на силите в Централна Азия. С увеличаването на загубите на бойното поле, Москва започна да пренасочва все повече ресурси, както военни, така и разузнавателни в украинското направление.
Така влиянието и по-важно възможностите на Русия да се намесва в Централна Азия започнаха бързо да намаляват. Това стана особено видимо миналата година, при изненадващата военна операция на Азербайджан в Нагорни Карабах.
Русия не само не успя да защити традиционния си съюзник Армения, но и на практика не реагира, след като азербайджанската армия уби няколко руски войници.
В опит да запази някакъв контрол над ситуацията в Централна Азия Кремъл потърси съюз с талибаните, което даде още един повод на „Ислямска държава” да търси отмъщение.
Централноазиатските салафитско-джихадистки групировки като „Ал Кайда” и „Ислямска държава” смятат Русия за един от основните врагове на исляма. За това има и редица исторически причини - от колониалната политика на Руската империя до инвазията на СССР в Афганистан и войните на Русия в Чечения.
Добре документирано е, че централноазиатските джихадистки групи, използвайки своите поддръжници и спящи клетки в Русия, са извършили множество терористични атаки, насочени срещу цивилни. Сред най-известните е самоубийственият атентат в метрото на Санкт Петербург през 2017 г., извършен от терористи от Киргизстан.
Политиката на Кремъл за пращане на маргинализирани централноазиатски имигранти като бойци във войната в Украйна, наред с икономическата стагнация и появата на провоенен руски национализъм, премества фокуса на ислямистите към Русия.
Дългосрочно проучване на централноазиатския джихадизъм разкрива, че много узбекски, таджикски и киргизки джихадисти, свързани с „Ислямска държава” са влезли като трудови имигранти в Русия, където са претърпели радикализация. В руската икономика работят около 1,5 млн. таджики.
Москва обаче не може да воюва на два фронта, особено при високия интензитет на конфликта в Украйна. Вероятно по тази причина Кремъл полага съгласувани усилия да замеси Украйна в атентата в „Крокус Сити хол”, въпреки липсата на доказателства
Тези обективно неправдоподобни теории на конспирацията набират популярност, като някои проправителствени телевизионни канали и свързани с Кремъл политически експерти дори правят напълно абсурдното предположение, че таджикските терористи са извършили кървавата атака под ръководството на украинските специални служби, оркестрирана от САЩ и Великобритания.
„Ислямска държава” има категорична позиция за войната в Украйна, обявявайки конфликта за „чужд” и несвързан с ислямския джихад. Тя призова поддръжниците си да не участват във войната, заявявайки, че тя не представлява свещена война, а е конфликт между две „кафирски” държави, война: „кръстоносец срещу кръстоносец”, „божествено наказание” за кръстоносците.
След атентата в Crocus City Hall в Москва: Съмненията около руската версия
Путин обаче не може да публично да признае слабостта на Русия, която разкрива терористичният акт в покрайнините на Москва. Според експерти от базирания в Лондон Кралски институт за международни отношения, много вероятно е сега руският лидер да се опита да използва нападението, за да засили подкрепата сред населението за войната в Украйна и дори за нова мобилизация.
Показателно е, че Кремъл за първи път от началото на инвазията в Украйна започна да говори за ставащо като за война, а не „специална военна операция”.
Пропагандата на Путин се улеснява от това, че той на практика контролира всички медии в Русия и най-вече телевизията, която е основен източник на информация за мнозинството от руснаците.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
