И дните няколко седмици на юли се очертават като едни от най-горещите в България това лято. И това е при условие, че вече стана ясно, че изминалият месец юни е най-горещият, откакто въобще се измерват температури.
Рекордите, които живакът продължава да носи със себе си всяка следваща година, ни карат да се замислим какви ли ще са последствията върху световния климат, ако Атлантическата циркулация Гълфстрийм постепенно изчезне.
Потокът на топла вода през Флоридския проток (откъдето тя започва) действително се е забавил с около 5% през последните десетилетия и това има осезаемо влияние върху климата. Тук е редно да обясним и каква е ролята на Гълфстрийм като част от влиянието върху климатичните промени.
Какво е Гълфстрийм и как влияе?
Мощното течение в Атлантическия океан има функция да пренася топли водни маси на север към Нормандските острови, Ирландия, Великобритания и по-нататък към Нидерландия, Германия и Скандинавия, като по този начин поддържа умерения условия за регулиране на морското равнище.
Започвайки от Карибите, преди да се отправи към Атлантическия океан през Флоридския проток, Гълфстрийм носи по-топлите южни води (които са по-солени и по-плътни) на север, за да се охладят и потънат в Северния Атлантик. След като потъне дълбоко под океана и освободи топлината си в атмосферата, водата бавно се носи на юг, където отново се нагрява и цикълът се повтаря.
"Системата Гълфстрийм пренася близо 20 милиона кубически метра вода в секунда, което е 100 пъти повече, отколкото река Амазонка", разкрива ученият от Института за изследване на климатичните последици в Потсдам и автор на изследване за влиянието на Гълфстрийм, публикувано в Nature Geoscience.
Той потвърждава, че циркулацията действително е отслабнала и това води до тревожни мисли какво би се случило, ако мощното течение изчезне.
Какво би се случило, ако Гълфстрийм изчезне?
Със затоплянето на климата на Земята огромен приток на студена, прясна вода от топящите се ледени покривки се излива в океаните, което действително би до довело до притеснително забавяне на Гълфстрийм или при изчезването му, до пълен колапс.
Това ще наложи промяна на втория по значение климатичен феномен - северноатлантическото дълбочинно течение. Реално то започва там, където отслабва силата на Гълфстрийм, край Исландия, като прави обратното действие - пренася студени водни маси в посока до Антарктическия океан на юг през Американския континент.
Тук е моментът да разкрием, че в Съединените щати ситуацията в неделя действително бе екстремна, след като клонът на Националната метеорологична служба в града обяви, че на международното летище "Хари Рийд" около 16:00 часа местно време са измерени рекордните... 120 градуса по Фаренхайт.
Да не забравяме, че всяко течение носи със себе си хранителни вещества и кислород, въглерод и топлина по планетата, спомагайки растителния и животински свят, като същевременно спомага както за контролиране на морското равнище, така и за активността на ураганите.
Ако обаче настоящата система се промени, то това може да има ужасяващи последици за природата и човек. Лесно можем да си представим една евентуална подобна картина, като се върнем към предходните няколко изречения.
Регионалните климатични зони ще се променят, ще зачестят значително наводненията по северното американско крайбрежие, а Европа ще става свидетел на все по-екстремни климатични явления.
За да сме оптимисти, накрая ще отчетем, че подобна промяна би се случила твърде бавно, особено имайки предвид, че за около 40 години, забавянето на потокът от топла вода през Гълфстрийм е в рамките на 4-5%.
Имайки предвид обаче, че чисто човешкият фактор в 99% от случаите прави бъдещето абсолютно непредвидимо, ако не променим отношението си към околната среда, логичният въпрос скоро би бил "не дали, а кога". Дано не се налага никога да си го зададем.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
