Б алканите винаги са били „ябълката на раздора”, коментира историкът Мари-Жанин Калик в интервю за „Нойе Цюрхер Цайтунг”, цитирано от „Дойче веле” (Deutsche Welle).
В края на XIX век Великите сили силно се вълнуват от т. н. „Източен въпрос” - говори се за „болния човек на Европа” - постепенното разпадане на Османската империя дестабилизира Балканите.
FP: Руска атака в Черна гора може да бъде краят на НАТО
НАТО официално покани Македония
САЩ: Русия се укрепва агресивно на Балканите, ще се противопоставим
Затова Великобритания, Австро-Унгария и Русия се чувстват силно застрашени: „Всяко териториално изменение означава ново разпределение на силите и заплаха за империалистичните им интереси,” пояснява Калик.
На фона на нарастващото напрежение убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево в началото на XX век е само „поводът, но не и причината за избухването на Първата световна война.
Защо Великите сили се интересуват от региона? Според Калик, руснаците искат да контролират водите на Средиземно и Черно море, за да разположат там военни кораби, както и за да пренасят зърно на балканските пазари.
Освен това Русия се възприема като „пазител на православните малцинства” и затова подкрепя въстанията на „славянските си братя”.
Австрия пък се стреми да опази империята си непокътната, а Великобритания и Франция се безпокоят най-вече за сигурността на търговските маршрути в източната част на Средиземно море.
В наши дни нещата не са се променили чак толкова много.
Русия запазва близостта до славянските народи и до днес, но православната връзка е по-скоро символична, посочва Калик.
За разлика от XIX век, днес за Москва Балканите са по-скоро сцена на амбиции за власт.
В същото време отношенията на Русия със западните страни силно се изостриха след анексирането на Крим.
Балканите представляват за Москва гранична зона, в която тя може да демонстрира влияние и да оказва натиск върху Запада.
„Русия подкрепя Сърбия в политиката срещу Косово и иска да спре влизането на Черна гора в НАТО. Демонстративното руско поведение в региона обаче цели да укрепи още повече позициите на Путин в собствената му държава”, твърди Мари-Жанин Калик.
„В общи линии обаче влиянието на Русия в региона се надценява. Страната няма нито план, нито стратегическа визия за региона – за разлика от бившия СССР,” категорична е Калик.
Що се отнася до наследника на Османската империя - Турция, нейното присъствие на Балканите е най-забележимо в Босна и Херцеговина.
Според Калик, Турция си е осигурила влияние, като е оказала хуманитарна помощ на босненските мюсюлмани по време на войната. Освен това, Анкара се е включила в реставрацията на редица сгради, считани за културно наследство от Османско време и е финансирала изграждането на нови джамии.
Чрез неоосманизма, който възниква в сегашната си форма през 90-те години на XX век, Турция се опитва да наложи влиянието си върху бившите османски региони в Кавказ, Близкия изток и на Балканите. Доктрината на неоосманизма дори се представя като алтернатива на европейската интеграция на страните от региона.
Другите външни играчи, които според Калик се конкурират за влияние на Балканския полуостров, са Саудитска Арабия, Иран, Арабските емирства, Судан, Индонезия и Малайзия: „Югославската война даде шанс на ислямските страни да стъпят по-здраво в региона. Сега всяка от тях се опитва да наложи „правилното” изповядване на Исляма”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!