Р усия на няколко пъти е надхитряла Запада в последните години, с невероятно умение, въпреки огромното неравенство на силите, пише „Форин полиси” (Foreign Policy).
Москва изгради умения в информационната и хибридна война, разчитайки на методи, включващи дипломация на натиска, фалшивите новини и намесата в избори. А междувременно отне части от Грузия и Украйна и дори успя да бутне няколко от геополитическите кегли на САЩ и Великобритания.
НАТО официално покани Македония
Тръмп: Русия контролира напълно Германия
САЩ: Русия се укрепва агресивно на Балканите, ще се противопоставим
Кремъл не разполага с могъществото от времето на СССР, но изглежда, благодарение на стратегическото мислене на президента си Владимир Путин, успява постигне значителни резултати. В това отношение Русия е доста по-ефективна от далеч по-силния икономически Китай, карайки Запада да отстъпва и дори да се чувства застрашен.
Има обаче една слаба точка, където Путин може да нанесе наистина убийствен удар – Балканите.
Никой не знае какво Путин и президентът на САЩ Доналд Тръмп са се споразумели по време на двучасовата си среща в Хелзинки по-рано този месец. Тръмп може да е предал на руския си колега списък с ключовите проблеми в Конгреса, за които има нужда от допълнителна подкрепа. Вероятно е те да са говорили и за НАТО, Крим и Украйна, и явно Путин е получил това, което иска.
Наистина изглежда, че Тръмп играе по плана на Русия, която може да разклати НАТО, насочвайки се срещу най-новия му член.
„Черна гора е много малка страна с много силни хора. Те наистина са много силни. Много агресивни хора. Те могат да направят нещо агресивно и поздравления, вече сме в третата световна война”, коментира Тръмп пред „Фокс” (Fox News), ден след срещата си с Путин.
НАТО веднага обяви, че при нападение срещу Черна гора „клаузата за колективна отбрана - Член 5, е безусловна и желязна”.
Но какво ще стане при въоръжена руска намеса в малката балканска страна, ако Тръмп откаже да изпълни съюзническия ангажимент на САЩ към алианса?
Без американска подкрепа ЕС най-вероятно ще отстъпи и няма да реагира на изненадваща атака, която Русия може да извърши по въздух и море.
Подобен сценарий ще нанесе смъртоносен удар на НАТО. Черна гора е най-новият и в много отношения най-слабият член на алианса. След като през 2006 г. стана независима от Сърбия, страната с население от 630 000 души разполага с въоръжени сили, които наброяват едва около 2000 човека и дори няма собствени военновъздушни сили. Това е малка и сравнително спокойна държава, която не бе обхваната от насилствените последствия от разпадането на Югославия.
Въпреки това, още преди да стане независима и много преди да влезе в НАТО, Черна гора си сътрудничи с алианса. Например в Афганистан. В същото време Черна гора е под засилен натиск от Русия, която е и най-големият чуждестранен инвеститор в страната.
След като черногорският парламент гласува в полза на присъединяването към НАТО, руското външно министерство заяви, че Подгорица „е пренебрегнала гласа на разума и съвестта” и че Русия запазва „правото да предприеме стъпки за защита на своите интереси и национална сигурност”. Кремъл веднага забрани вноса на черногорско вино.
Правителството в Подгорица пък държи Русия отговорна за опита за преврат срещу настоящия президент Мило Джуканович през 2016 г., когато той беше премиер.
Черна гора вече се присъедини към Съвета на Европа, както и към Организацията за сигурност и сътрудничество. Европейският съюз сериозно обмисля покана за преговори с малката балканска държава за влизане в единния пазар. Всичко това кара Русия да бъде загрижена, защото се случва в регион, който Москва разглежда като „близката си чужбина”.
Руските апетити могат да се проследят до войната в Косово през 1999 г., когато имаше изненадваща надпревара между сили на Русия и НАТО за окупирането на летището край Прищина. Надпревара, която Кремъл спечели, макар и с малко. Тогава въоръжен сблъсък беше избегнат след намесата на високопоставени служители от Великобритания и САЩ.
Когато доста по-близката до Москва Грузия се опита да влезе в НАТО, нейните амбиции бързо бяха охладени с решителна военна намеса през 2008 г. В разгара на глобалната финансова криза тези действия на Кремъл имаха сравнително ограничен международен отзвук.
Последва и анексирането на Крим през 2014 г., след като проруският президент на Украйна беше свален от власт и избяга в Русия. Въобще Кремъл е доказал, че когато има възможност не се страхува да действа решително.
Ако НАТО не е напълно подготвен да се противопостави на заплахата, непосредствената последица от евентуална руска атака срещу Черна гора ще бъде ефективният край на най-мощния военен съюз в световната история.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
