45 съвременници разказват за Хитлер: готвачки, камериери, гаулайтери, генерали, щурмбанфюрери, шофьори, актриси, домакини.
Мнозина от тях едва през 1990-те години за пръв път събират кураж да говорят - пред германския публицист Карл Хьофкес, който е човекът, притежаващ най-големия филмов архив от времето на националсоциализма.
Наскоро берлинското издателство Berlin Story Verlag публикува ново издание на разговорите на Хьофкес под заглавие "Аз познавах Хитлер", разказва "Дойче веле".
В рецензия за книгата в списание "Цицеро" четем:
"Хитлер е смятан за същинското олицетворение на злото в историята. А това влиза в противоречие с възхитата, която изпитват към него негови съратници и съвременници. И тъкмо с това историческата наука се мъчи вече отдавна. Като имаме предвид разрушителното му дело, как е възможно да се обясни феноменът Хитлер и неговата привлекателност за толкова много съвременници?"
"Този необразован кръчмарски демагог, този фанатичен расист, този нарцистичен мегаломан"
Карл Хьофкес е разговарял с оцелели нацисти, с печалбари, кариеристи и наивници. И с твърде малко хора, които са прозрели истината. Да, в книгата има и такива, но в нито едно интервю не се чува:
"Ние извършихме престъпления. Сбъркахме. Бях се подлъгал и застанах на грешната страна", коментира в предговора си издателят на книгата Виланд Гибел.
Всеки спомен, документиран в тази книга, потвърждава тезата на историка Иън Кършоу, пише Гибел и цитира световноизвестния британски учен, автор на двутомна биография на Хитлер, която е всепризнато стандартно произведение:
"Името на Хитлер с основание и за всички времена ще остане синоним за главния подпалвач на тоталната разруха на модерната цивилизация. Екстремната форма на лична власт, която придобива и упражнява този необразован кръчмарски демагог, този фанатичен расист, този нарцистичен мегаломан, самообявил се за спасител на нацията в една иначе модерна, икономически напреднала и култивирана държава, известна със своите мислители и поети, беше решаваща за ужасяващите събития през онези съдбовни 12 години“ (преводът е на редакцията - бел. ред.).
В сборника с интервюта със съвременници на Хитлер могат да се прочетат и доста познати неща - например за кулинарните му навици или за склонността му да удължава деня си до късно през нощта. Съставителят предупреждава още, че част от описанията звучат направо конфузно:
"Например разказът на Маргарете Мителщрасер за това как е търкала (във ваната - бел. ред.) гърба на Ева Браун. Или пък спомените на Гретел Рьолофс за шницелите от целина на Хитлер. Или историята на Вили Шнайдер, който стоварил тежко кресло върху стъпалото на Хитлер. Егон Хафщенгл пък разказва, че като дете много обичал заедно с Хитлер да си играе с електрическото влакче, защото "чичо Адолф" можел да издава фантастични звуци.
А майката на Егон разказва как един ден Хитлер се покачил на стол, наметнал си покривката от масата като тога и разиграл сцената как в детството си репетирал за римски сенатор.
Една от най-интересните събеседнички на Хьофкес се казва Елизабет Грюнбауер, по баща Поп. По време на интервюто през 1994 година тя вече е побеляла 88-годишна старица, но добре помни годините 1913-1914, когато младият Адолф Хитлер живеел под наем в бащиния й дом в Мюнхен.
В рецензия за книгата в списание "Фокус" четем:
"И съвсем естествено малката Елизабет, тогава на 8 години, редовно общувала с него. Любовта на Хитлер към децата била всеизвестна и той често позволявал на Елизабет и нейните приятелки да го закачат. (…) Тя разказва на Хьофкес най-вече какво си е говорел Хитлер с родителите й. Те имали добро отношение към австриеца, който бил избягал в Германия, за да се укрие от австрийската военна служба. (…) В същото време младият мъж бил толкова словоохотлив, че понякога опъвал нервите на баща й, който бил собственик на малко магазинче. Хитлер често се отбивал в магазинчето и надълго и нашироко споделял своите възгледи. Една от темите, по които Хитлер особено обичал да говори, била за евреите."
Познавачите на Хитлеровата биография единодушно смятат, че Елизабет Грюнбауер всъщност дава най-ранните сведения за антисемитизма на Хитлер, който още преди Първата световна война говори за пропитото от "еврейщина" австрийско общество и евреите като "експлоататори". Именно затова Хитлер бил напуснал Австрия.
"Той казваше, че евреите държат в ръцете си и борсата, и цяла Австрия. (…) Казваше, че експлоатират хората в Австрия."
Това дава повод на германския историк Томас Вебер да анализира тъкмо ранния антисемитизъм на Хитлер и неговия произход. Вебер смята, че Хитлер става антисемит още във Виена, като в дъното е неговата антикапиталистическа нагласа. Редом с евреите Хитлер най-много мрази болшевиките, а след края на Първата световна война тези две омрази се превръщат в опасна смес, която упражнява все по-силно влияние върху нарастващия брой негови привърженици, обяснява Вебер.
Списание "Цицеро" цитира по същата тема друг изследовател на Хитлер - Клаус Хант, автор на книгата "Хитлер: малко известните факти".
В рецензията между другото четем:
"Прави впечатление колко малко са се занимавали досега изследователите с "непознатия Хитлер" от първите му три десетилетия. (…) У него още отрано се появяват черти, които по-късно в своята пълнота и в наглед безграничния егоцентризъм на германския диктатор ще поставят особено характерен отпечатък върху късните му години. Егоцентризъм, който бързо се превръща в чувство за превъзходство и отново и отново избива в същински изблици на гняв и омраза."
Рецензентите на книгата с интервюта със съвременници на Хитлер отбелязват многократно заслепението на тези хора. Както пише издателят Виланд Гибел:
"Преклонението пред "фюрера", този винаги мил към обкръжението си човек, остава живо в продължение на повече от 50 години у мнозина, които проговарят в тази книга".
"Хитлер със сигурност имаше най-добрите планове, той имаше силна рицарска нагласа".
Грете Рьолофс например казва:
"Той със сигурност имаше добрата воля и най-добрите планове, това го вярвам. И всички го вярваха". А Тила Мария фон Бело твърди: "Хитлер имаше много силна рицарска нагласа, вътрешна рицарска нагласа". И още цитати:
Вилхелм Шнайдер: "Нямах абсолютно никаква представа за случващото се в концентрационните лагери".
Фриц Даргес, оберщурмбанфюрер и адютант на Хитлер: "Уверявам ви, че за пръв път чух името Аушвиц на 8 май 1945 година. Преди това не знаех нищо за това гигантско престъпление в концентрационните лагери".
Тобиас Порчи, есесовец:
"Винаги съм бил хуманист. И бях много учуден, когато след войната научих за концентрационните лагери".
"Не знаехме нищо за Аушвиц и изтребването на евреите" - с тези добре известни клишета много германци десетилетия наред се опитват да избягат от историческата вина. Но в предговора на издателя Виланд Гибел се съдържат и исторически цитати, от които на човек му настръхва кожата.
Например думите на Рудолф фон Рибентроп, офицер от танкова дивизия на SS, който след войната успешно влиза в бизнеса:
"От около 30 метра отстреляхме няколко руснаци. Като зайци ги отстреляхме, докато бягаха надолу по склона. По едно време ни подмина един Т-34, върху който се бяха накачили пехотинци. Виждам още очите, лицата им, как гледат с ужас право в нашето дуло. Нямаше какво толкова да се церемоним, тези клетници бяха отписани. Някои от тях скочиха на земята, а ние ги прегазихме. Беше такова пъклено празненство, каквото не можете да си представите."
Забравени от историята – жестоките диктатори, за които вероятно не сте и чували
Загадките на Втората световна война
