Д нес светът отбелязва 72-ата годишнина от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Годишнината идва в момент, когато мнозинството от правителствата по света се готвят да подпишат наскоро приетия Договор за забрана на ядрените оръжия.
На 6 август първата бомба пада над Хирошима, а на днешния ден, 9 август, в далечната и не толкова 1945 г. адското бедствие сполетява Нагасаки.
На 6 август 1945 г., по време на Втората световна война (1939-45), американски бомбардировач B-29 пуска първата в света атомна бомба над японския град Хирошима. Експлозията веднага убива около 80 000 души. Десетки хиляди други по-късно ще умрат от излагане на радиация. Три дни по-късно втори B-29 пуска още една атомна бомба над Нагасаки, убивайки около 40 000 души. Японският император Хирохито обяви безусловната капитулация на страната си през Втората световна война в радиообръщение на 15 август, позовавайки се на опустошителната сила на "нова и най-жестока бомба".
(Във видеото: 79 години от бомбардировката в Хирошима: Япония призова за отказ от ядреното оръжие)
Японската атака срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. е тласък за влизането на САЩ във Втората световна война. Съединените щати обявяват война на Япония на следващия ден, 8 декември. На 11 декември нацистка Германия, съюзник на Япония в Оста, обявява война на Съединените щати. По това време учените са близо до откритие за това как да превърнат ядрената енергия в оръжие за безпрецедентно унищожение.
Използването на ядрени оръжия в Хирошима и Нагасаки убива цивилни и военен персонал безразборно и подчертава ужасните нечовешки последици за оцелелите. Поради тази причина правителствата по света приеха нов договор, който обявява ядрените оръжия за незаконни съгласно международното право.
Договорът е ясна индикация, че по-голямата част от света вече не приема ядрените оръжия и не ги счита за легитимни инструменти за война. Многократните възражения и бойкот на преговорите от страна на много държави, притежаващи ядрено оръжие, показва, че този договор има потенциала да повлияе значително на тяхното поведение. Както беше вярно при предишните договори за забрана на оръжията, промяната на международните норми води до конкретни промени в политиките, дори в държави, които не са страни по договора.
За оцелелите от тези разрушени градове бомбардировките са първо лично събитие, преди да стане глобално. Сред смъртта и разрушението, някаква комбинация от късмет, съдба или интелигентност ги спасява – и следователно спасява гласовете, които все още могат да кажат на света какво се случва, когато човешките същества намират нови и ужасни начини да се унищожават един друг.
Прочетете по-долу, за да чуете ужасяващите истории на оцелелите от бомбардировките.
"Бях на три години по време на бомбардировката. Не си спомням много, но си спомням, че всичко стана ослепително бяло, като милион светкавици на камерата, които изгаснаха наведнъж. След това непрогледен мрак. Повече от десетилетие след бомбардировката майка ми започна да забелязва стъклени парчета, растящи от кожата й – отломки от деня на бомбардировката, вероятно", казва Ясуджиро Танака.
"Скъпи млади хора, които никога не са преживявали война, войните започват тайно. Ако усетите, че идва, може да е твърде късно", казва Такато Мичишита.
“Сутринта на 9 август 1945 г. нямаше сирени за въздушно нападение. Бяхме се скрили в местното бомбоубежище в продължение на няколко дни, но един по един хората започнаха да се прибират вкъщи. Братята и сестрите ми и аз играехме пред входа на бомбоубежището, чакайки да бъдем взети от дядо ни. В 11:02 сутринта небето стана ярко бяло. Братята и сестрите ми и аз бяхме съборени от краката си и насилствено блъснати обратно в бомбоубежището. Нямахме представа какво се е случило. Тежко ранени жертви на изгаряния масово се спъваха в бомбоубежището. Кожата им беше отлепена от телата и лицата им и увисна по земята. Много от жертвите припадаха веднага щом стигнеха до входа на бомбоубежището, образувайки огромна купчина изкривени тела. Вонята и жегата бяха непоносими. Моите братя и сестри и аз бяхме хванати в капан там в продължение на три дни", спомня си Шигеко Мацумото.
"Атомната бомба убива три пъти", каза веднъж професор от колеж. Всъщност ядреният взрив има три компонента – топлина, взривна вълна и радиация – и е безпрецедентен в способността си да убива масово", казва Йоширо Ямауаки.
"Сутринта на 9 август няколко приятели и аз се качихме на покрива, за да погледнем града след кратко въздушно нападение. Когато погледнах нагоре, видях нещо дълго и тънко да пада от небето. В този момент небето стана светло", казва Кумико Аракава.
"Ранените бяха разпръснати над железопътните релси, обгорени и черни. Когато минавах, те стенаха в агония. Имаше около 40 от тях. Ходех напред-назад, от оризището до железопътните релси и им давах вода. Те пиеха калната вода с нетърпение. Сред тях беше и моят скъп приятел Ямада. - Яма-да! Ямада!" — възкликнах аз, замаян да видя познато лице. Сложих ръка на гърдите му. Кожата му се плъзна веднага, разкривайки плътта му. Бях покрусен. "Вода..." — промърмори той. Избърсах водата в устата му. Пет минути по-късно той беше мъртъв. Всъщност повечето от хората, за които се грижех, бяха мъртви", споделя Иносуке Хаясаки.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
