Ш окиращият арест на главния изпълнителен директор на Telegram Павел Дуров, когато слезе от частния си самолет на летище Бурже край Париж през уикенда, е стряскащо, безпрецедентно събитие.
Той е изправен пред предполагаеми престъпления, които могат да включват създаване на условия за измама, трафик на наркотици, организирана престъпност, насърчаване на тероризма и кибертормоз.
Той може и да не е Елон Мъск или Марк Зукърбърг, но е главен изпълнителен директор на технологична платформа с 950 милиона потребители месечно и е първото голямо име в областта на технологиите, което може да се окаже от грешната страна на все по-строгите закони и разпоредби на Европейския съюз в цифровата сфера.
Икона сред защитниците на свободата на словото, Дуров живее в Дубай след отказа си да предаде на Кремъл данните на потребителите на своята подобна на Facebook платформа VKontakte (VK).
Въпреки че стана персона нон грата за Кремъл, той така и не успя да се отърси от подозренията на западните елити, че продължава да е в съюз с руската държава.
Фактът, че руското правителство призова за освобождаването му, а бившият президент Дмитрий Медведев заяви пред медиите, че „за всички наши общи врагове сега той е руснак“, ще подхрани още повече тези подозрения.
Може би защото е това, което Медведев нарече „човек от света, който живее прекрасно без родина“, Дуров упорито отказва на исканията на полицията и правителствата да предаде данни за своите потребители.
В интервю за десния американски коментатор Тъкър Карлсън Дуров обяви, че потребителите на Telegram харесват неговата „независимост“, „неприкосновеност на личния живот“ и „свобода“.
Френските власти обаче обвиниха Дуров, че е позволил разпространението на изображения на насилие над деца и е предоставил важен организационен инструмент на организираната престъпност.
Отхвърлянето на правителствените искания направи платформата на Дуров популярна за онези, които искаха да избегнат контрола на други приложения и цифрови услуги, които редовно се съгласяват с подобни искания.
Фактът, че Telegram предоставя криптирани съобщения, помага. Не е случайно, че бунтовете в Обединеното кралство по-рано това лято бяха организирани чрез групи в Telegram, а кадрите от насилието бяха разпространени чрез приложението и намериха път към други платформи.
Групата за борба с расизма Hope Not Hate нарече Telegram „предпочитаното приложение“ за расистите. Не е изненадващо, че Telegram се обяви в защита на Дуров.
„Telegram спазва законите на ЕС, включително Закона за цифровите услуги - неговото модериране е в рамките на индустриалните стандарти“, се казва в изявление на платформата.
„Абсурдно е да се твърди, че платформата или нейният собственик са отговорни за злоупотребата с нея“. Но арестът му поставя под въпрос тази позиция.
Какво означава това за други технологични магнати? Онези, които смятат, че фигури като Зукърбърг от Meta или дори собственика на X Мъск, който е превърнал в своя мисия да изнудва европейските власти, пренебрегвайки техните искания за борба с дезинформацията, скоро ще бъдат отвеждани с белезници, може да почакат известно време. Те са много по-големи риби от Дуров.
Арестът на руснака обаче може да е сигнал, че историческото бездействие на Европа - поне в сравнение с нейните бойни приказки - е на път да се промени.
Европа е в дългогодишни антагонистични отношения с големите технологични компании, които настояват, че опитът ѝ да наложи строга регулация, целяща да ограничи вредите от социалните медии, е спирачка за иновациите.
Въпреки това Силициевата долина гледа на този антагонизъм като на нещо повече от досада: Европа рядко се справя с тази задача.
Арестът на Дуров обаче е знак, че тя може би започва да говори за това. Пакетът от европейски законодателни актове, включващ Закона за цифровите пазари и Закона за цифровите услуги, даде на ЕС сили да се опита да обуздае ексцесиите на големите технологични компании.
Вече бяха отправени заплахи за предприемане на действия и налагане на глоби. И сега, когато ръководителите знаят, че се задава нещо, което преди беше немислимо - че може да им се наложи да поемат лична отговорност за действията на компаниите, които притежават - това може да промени оценката им за свързаните с това рискове.
Зукърбърг вероятно знае, че е малко вероятно, поради високия си обществен профил, да се окаже с белезници. Паникьосаните постове на Мъск в собствената му платформа обаче подсказват, че той не е толкова сигурен, което е следствие от лошите му отношения с европейските регулатори.
При властта, с която разполагат отговорниците за глобалните платформи, не е лошо да имат натрапчив страх в съзнанието си. Ако примерът с Дуров е това, което е необходимо, за да накара технологичните ръководители да се замислят два пъти, преди да действат, това със сигурност трябва да бъде приветствано.
Крис Стокел-Уокър, анализ за „Гардиън“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
