С лед смъртта на кралица Елизабет II отново призивите за революция с цел прокламирането на република не са никак малко. Във всяка демокрация подобни мисли са напълно легитимен начин за запълване на времето и сега е точният момент за това.
Сертан Сандерсон обаче споделя пред DW, че е убеден, че за Обединеното кралство конституционната монархия представлява единствения път, по който то може да върви напред към бъдещето. Което е възможно да важи и за други страни.
10 дни траур за кралицата и погребение: Какво не видяхме (СНИМКИ)
Очевидно е, че се сблъскаваме със загубата на една водеща фигура, каквато в днешни дни е рядкост: една жена, която - макар никога да не се е възползвала от избирателното си право - в качеството си на държавен глава влияеше цели десетилетия на политическия живот, и която - макар да нямаше паспорт - успя да дефинира наново силата на меката дипломация.
По време на дългия си живот кралица Елизабет II посети над сто държави, а с всяка стисната от нея ръка и с всяка отвърната усмивка тя проникваше все по-надълбоко в Общностите на нациите, а и в останалия свят и така се опитваше да се изправи пред историята, като си поставяше за цел нейния прочит.
Тя подготви почвата за срещата на монархията с модерността и водеше по този път с отдаденост, страст и достойнство. Докато целият постколониален свят е разтърсван от радикални промени, тя винаги се е стремяла да подкрепя създаването на нови нации.
С всяка бивша колония, която е обявявала своята независимост ролята на Великобритания се смаляваше от ролята си на велика империя до тази на арбитър.
Когато в кралството, над което слънцето никога не залязваше, настъпи последната фаза на империята, тя откри за обществеността все повече сфери от личния си живот. Просто на мястото на обаянието на империята трябваше да застане във фокус кралското семейство, за да продължи обществото да вярва в монархията.
Телевизията нахлу в залите на Бъкингамския дворец, за да може обществеността да се докосне до един свят на привилегии, който в продължение на векове е бил забулен в тайни.
По-късно тя не само се съгласи приходите ѝ да бъдат облагани с данъци, но и когато през 1992 г. пожар унищожи голяма част от любимия ѝ дворец Уиндзор, кралицата реши да тръгне по нови пътища и да плати ремонта от собствения си джоб. Би било малко пресилено да я определим като "една от нас", но тя успя да докаже, че не е себеправедна.
Кралицата многократно се е отличавала със своето уравновесено и балансирано отношение, което е в ясен контраст с липсата на надеждно политическо ръководство в собствената й страна.
Само през последните десет години страната премина през четири слаби кабинета на четирима министър-председатели. И всеки един от тези управленски мандата беше маркиран от социални разделения и разногласия.
Дали говорим за шотландския референдум за независимост, за Брекзит или за пандемията от COVID-19 - Великобритания изглеждаше твърде отдалечена от социалното единство и обществени консенсуси по тези теми. Но кралицата остана спойката, която държеше Обединеното кралство заедно.
И кралските семейства са просто семейства
Разбира се, и в кралското семейство не всичко върви гладко. Някои негови членове изглежда правят гаф след гаф, но не за това става въпрос. В крайна сметка и кралското семейство е просто семейство. Но тази семейна динамика, споровете и спекулациите покрай тях в булевардната преса, а в наши дни и в социалните мрежи ни напомнят, че и принцовете и принцесите са просто хора.
Те може и да живеят в дворци, построени на чужд гръб - с труда на други.
Можем и трябва да спорим за това, както и да говорим за смисъла и целта на една конституционна монархия. Но не бива да забравяме, че Короната, възникнала върху заграбените богатства на Африка и други региони в света, е изразител и на помирението, сближаването и дори на покаянието. Короната е изразител и на десетилетните усилия за поправяне на грешките от миналото, както и за запазването на спокойствие при промени.
Тежко бреме за новия крал
Всички, които сега използват смъртта на кралицата, за да призовават за революция, изглежда забравят какви промени настъпиха при управлението на Елизабет II и как тези промени бяха приети от нея като държавен глава, глава на Обединеното кралство, глава на семейството и защитничка на вярата.
Когато през 1952 година тя се възкачва на престола, кралицата е обявена за слуга на Господ. И смея да твърдя, че тя успя да промени сама тази дефиниция за монархията. Благодарение на нея бъдещите владетели ще трябва да изпълняват задълженията си на слуги на Господ.
Този демократичен акт може да се превърне в бреме за крал Чарлз Трети, по-тежко от короната, която той носи на главата си от момента на своето коронясване.
