К огато Мифануи Уеб се връща назад към рождения си ден преди пет години, тя е обзета от съжаление, спомняйки си това, което днес вижда като изпуснат шанс да спаси живота на сина си.
Броени часове след празничния обяд в ресторант, Джереми започва да диша трудно. Родителите му извикват линейка, а тогава 15-годишното момче започва да повръща. В болницата лекарите отбелязват, че се съмняват за алергия към месо у Джереми, но в крайна сметка отдават епизода на астмата му, от която той страда от малък. На следващия ден го изписват за домашно лечение.
„Взех грешното решение“, казва Уеб, съжалявайки, че не е поискала допълнителни изследвания. Ако го беше направила, лекарите можеше да установят, че Джереми всъщност е претърпял анафилаксия, и да го изпратят у дома с писалка с адреналин (EpiPen).
Малко повече от година по-късно, през юни 2022 г., Джереми умира, след като изяжда наденица от говеждо месо по време на къмпинг с приятели на плаж северно от Сидни.
Първоначално причината за смъртта е записана просто като астма. Но през февруари, след разследване, поискано от семейството му, съдебният лекар отсъжда, че астматичната криза и последвалата фатална анафилаксия са били отключени от алергия към месо на бозайник (MMA), причинена от ухапване от кърлеж.
Неговата смърт е първата позната в света, причинена от MMA, известна още като синдром на алфа-гал, пише Би Би Си (BBC). Диагностицираните случаи на MMA нарастват постоянно от 2007 г. насам, когато австралийски лекар за първи път открива, че алергията е свързана с ухапвания от кърлежи.
Сега учени и активисти предупреждават, че състоянието, макар и лесно за предотвратяване, може да бъде неочаквано отключено и да представлява смъртоносна заплаха.
Уеб отдавна е подозирала, че синът ѝ има алергия към месо, но тя никога не е била официално диагностицирана и семейството е нямало представа, че може да бъде фатална. „Когато потърсих изследвания по темата, по онова време нямаше нищо, което да подсказва, че това е нещо повече от хранителна непоносимост“, споделя майката.
Обръщайки се назад, тя казва, че то е било „като бомба с закъснител“. Симптомите на алергията могат да варират от леки до тежки, включително обриви по кожата, отоци, коремни спазми, повръщане и анафилаксия, която може да бъде животозастрашаваща.
Още от около 10-годишна възраст Джереми е изпитвал гадене след ядене на месо или дори понякога след вдишване на изпарения от печено месо – нещо, което Уеб вярва, че може да е отключило епизода след нейния рожден ден. При друг случай той е бил хоспитализиран след консумация на бонбони маршмелоу, които обикновено съдържат желатин, произведен от животински части.
Какво прави един регион гореща точка за MMA?
Професор Шерил ван Нунен е ученият, открил връзката между MMA и кърлежите преди почти 20 години, след като забелязва зависимост сред пациентите в своята алергологична клиника в Сидни.
Работейки по източното крайбрежие на Австралия, тя без да иска се оказва в една от двете горещи точки за MMA в света. Другата е в САЩ – въпреки че оттогава случаи на алергията са регистрирани на всички шест континента, където живеят кърлежи.
В Австралия MMA се причинява от ухапването на източния паралитичен кърлеж. След две ухапвания от кърлеж 50% от хората развиват антитела към алфа-гал – захарна молекула, намираща се в слюнката на кърлежа, обяснява ван Нунен. След това те имат 15 до 20% шанс да развият алергия към месо. „Ако хората знаеха на какво са способни кърлежите“, казва тя.
Джереми, който израства, заобиколен от гъста храстовидна растителност в семейния си дом северно от Сидни, е бил хапан от кърлежи още от малко момче.
Не е напълно ясно защо източното крайбрежие, особено районите северно от Сидни, е гореща точка за MMA – в някои области има повече от 700 засегнати на 100 000 души. Но съществуват няколко хипотези, казва д-р Алекс Гофтън, експерт по кърлежите, ръководил скорошно проучване на алергията.
Една от тях е, че все повече хора влизат в контакт с кърлежи там. „Населението в тези ендемични за кърлежите райони се е увеличило драстично през последните 20-30 години“, казва Гофтън. Годините между 2020 г. и 2023 г. също бяха дъждовни заради феномена Ла Ниня – условия, в които кърлежите се развиват отлично – и горе-долу по същото време пандемията от COVID-19 накара още повече хора да се преместят от градовете към природата, добавя той.
Високият процент на диагностициране – има 22% увеличение на случаите всяка година от 2020 г. насам – може да се дължи и на повишената информираност и повечето тестове, казва Гофтън. Използвайки лабораторни данни, той е стигнал до извода, че в Австралия има над 5000 заподозрени случая на MMA – макар да вярва, че това е под реалните цифри.
Алергия, която се проявява „някога, но не всеки път“
Въпреки нарастващата информираност, диагностицирането на алергия към месо може да бъде трудно. Симптомите често се развиват през нощта, часове след като хората са вечеряли, а при страдащите от астма двете състояния често могат да бъдат объркани. Ван Нунен я описва като „алергия, която може да се прояви по всяко време, но не всеки път“.
Симптомите понякога може изобщо да не се появят, докато друг път могат да бъдат влошени от фактори като вида месо, начина на приготвяне и дали е пикантно, както и от това дали човек пие алкохол с него, спортува след хранене или страда от липса на сън.
При тези, които са свръхчувствителни, реакция може да бъде отключена и от продукти от бозайници като мляко и всичко, което съдържа производни на месо от бозайник – например козметични продукти и омекотители за пране, съдържащи ланолин, и дори найлонови торбички в супермаркетите, съдържащи стеаринова киселина. Изпаренията от барбекю или милването на котка или куче също могат да предизвикат алергична реакция.
Елизабет Роули, майка на три деца, която живее в Ханам Вейл на средното северно крайбрежие на Нов Южен Уелс, прекарва години в ходене по лекари и алерголози с надеждата да диагностицират мистериозната болест, която я мъчи.Но мнозина пренебрегват симптомите ѝ, които започват през 2006 г. и варират от загуба на памет и мозъчна мъгла до болки в гърдите, изтръпване в ръцете, болки по цялото тяло и затруднено дишане, което редовно води до припадъци.
„Казваха ми „превръщаш се в хипохондричка – това не е анафилаксия – стегни се'“, спомня си тя. Оттогава тя е създала Facebook група в подкрепа на други страдащи. „Най-вече психически е ужасяващо просто да се опитваш да разбереш какво е това. Мислех си, че полудявам“, казва още тя.
Реми Уилямс, 23-годишна студентка по психология, която живее на Северните плажове в Сидни и е диагностицирана с алергията като дете, казва, че постоянната бдителност върху това какво яде е прераснала в хранително разстройство.
Но още по-голямото въздействие, казва тя, е било да стане свидетел на ефекта върху майка си, която също е имала алергията и два пъти е претърпяла тежки анафилактични шокове по време на полет в самолет. „Беше изключително страшно“, казва Реми. Тя „буквално почти умря пред очите ми“. Изправена пред толкова много потенциални дразнители, ежедневният живот може да стане труден за навигиране.
Роули трудно си намира работа като счетоводител, защото толкова много места отключват алергиите ѝ. Работните места в търговските центрове са изключени поради изпаренията от ресторантите, а дори в по-малка среда навиците за хранене на нейните колеги могат да ѝ влияят. Сутрешният навик на един от шефовете ѝ да яде препечен хляб се превръща в ежедневно изпитание.
„Започне ли маслото да се топи върху него, веднага ми става зле… Но не можеш постоянно да влизаш и да казваш на шефовете: „Съжалявам, не може да ядете това“, споделя жената.
Социалният живот също може да бъде труден, като се има предвид, че много събития и събирания са свързани с храна. „Не можеш да ходиш на барбекюта. Не можеш да ходиш и в някои ресторанти, всъщност в повечето ресторанти“, казва Роули.
Най-голямото притеснение на ван Нунен обаче са онези 85% от хората, които имат алергията, без да знаят – хора, които са развили антителата, но не реагират след консумация на месо. Тъй като MMA може да се прояви неочаквано, тези хора все пак биха могли да реагират при медицинско лечение, обяснява ван Нунен, тъй като много лекарства съдържат животински продукти, като например ваксини, съдържащи желатин.
Известно е за поне един човек, починал след получаване на лекарството цетуксимаб за лечение на рак на дебелото черво, изпадайки в анафилаксия. Друг е починал след преливане на кръв.
Ван Нунен казва, че е „добре известно“, че е имало и други смъртни случаи от MMA. Най-добре документираните обаче са тези на американски пилот на самолет, починал часове след изяждане на хамбургер през 2024 г., и този на Джереми.
Основният извод от смърт като тази на Джереми, казва ван Нунен, е, че 94,8% от хората, които умират от анафилаксия в следствие на хранителна алергия, умират, защото тя отключва астмата им. „Те минават директно в астматичен статус и… освен ако не ги интубирате в рамките на определено време, ако получат дихателен арест, имате четири минути, в противен случай изпадат в мозъчна смърт“, обяснява тя.
Едно от нещата, които дават сила на Уеб след смъртта на сина ѝ, е споменът за „позитивния мироглед“, с който Джереми е гледал на живота. „Той успяваше да свърши всичко, не губеше нито минута“, казва тя.
Това я е направило амбицирана да повиши информираността за алергията, отнела живота му, и да подобри протоколите за лечение, така че други семейства да не трябва да преминават през същата болка.
Освен че говори публично за смъртта на Джереми, Уеб сътрудничи и с болницата, където той е бил лекуван, за да помогне за разработването на обучения относно MMA. Тя работи и по научна разработка заедно с ван Нунен, която трябва да бъде представена на конференция по-късно тази година.
„Сега позитивният мироглед на Джереми всъщност помага на хората, въпреки че той си отиде. Мисля, че той би се гордял с нас“, казва тя.
Как да избегнете ухапвания от кърлежи:
- Покривайте тялото си, когато сте сред природата и храстите, пъхайте панталоните си в чорапите и носете светли дрехи, за да забелязвате лесно кърлежите.
- Не лягайте директно на земята и не си правете пикник на гола земя.
- Използвайте репеленти, съдържащи DEET или пикаридин.
- Проверявайте тялото си за кърлежи след разходка в рискови райони и не забравяйте да проверявате и домашните си любимци.
- Ако ви ухапе кърлеж, помнете правилото „замрази, не стискай“ – използвайте замразяващ спрей, за да убиете кърлежа и да го оставите да падне сам, вместо да използвате пинсети, които могат да накарат кърлежа да изхвърли токсини в кръвта ви.
- Ако нямате спрей, съдържащ етер, потърсете медицинска помощ за отстраняването на кърлежа.