М ощна самоделна бомба експлодира в центъра на Осло. След експлозията отекват първите изстрели от продължилата 72 минути без прекъсване стрелба на Ютьоя. Преди десет години, на 22 юли 2011 г., Норвегия изпадна в ужас, пише Пиер-Анри Дее от Франс прес, цитирана от БТА.
В този дъждовен следобед мирната скандинавска нация спеше летен сън,
когато трагедията се яви в образа на Андерш Беринг Брайвик, крайнодесен екстремист, дегизиран като полицай.
В 15:25 ч. микробус, натоварен с 950 кг експлозив, създаден от изкуствен тор, експлодира в близост до сградата, в която се намира офисът на премиера Йенс Столтенберг от Работническата партия, който понастоящем е генерален секретар на НАТО.
При атентата загинаха осем души и десетки бяха ранени.
За щастие, извършителят на атаката, 32-годишният Брайвик, попада в задръстване и много от правителствените служители вече са си били отишли преди експлозията.
Столтенберг, който в момента на нападението работи в официалната си резиденция, намираща се на около два км от сградата на офиса, остава невредим.
Брайвик се качва в друг автомобил, който е паркиран по-далеч от сградата на премиерския офис, за да може да избяга с него. В автомобила той чува по радиото, че, противно на очакванията му, 17-етажната правителствена сграда не се е срутила. Тогава той решава да премине към изпълнението на втория етап от плана си.
В 17:17 ч. Брайвик, който продължава да е с полицейската си дегизировка, пристига на остров Ютьоя,
разположен на около 40 км северозападно от Осло, на който, както всяка година, стотици младежи, симпатизиращи на Работническата партия, са се събрали на летен лагер.
Брайвик стига до острова с шлепа "Турбьорн", който свързва острова със сушата, и застрелва ръководителката на лагера Моника Бьосей и полицай, натоварен със задачата да охранява лагера. Въоръжен с полуавтоматични пушка "Ругер" и пистолет "Глок", той започва да обикаля острова и да преследва объркани младежи, чието доверие се опитва да спечели, като се представя за полицай, дошъл да ги защитава.
В кафенето, разположено в началото на стръмна пътека, той убива 13 души.
Други десетима загиват, докато се държат за ръце на "пътеката на любовта", минаваща по протежението на брега, а 14 са убити близо до водната помпа.
Масовото убийство продължава 72 дълги минути: впоследствие са събрани 189 гилзи.
Ужасяващо насилие
Част от младежите, озовали се в капан на острова с повърхност от 0,12 кв.км, се хвърлят в студените води на езерото. Обитателите на съседен лагер, които чуват изстрелите, тръгват бързо с лодките си, за да окажат помощ, и Брайвик започва да стреля и по тях.
"Ще умрете, марксисти",
крещи нападателят, който е употребил енергийна смес от ефедрин, кофеин и аспирин.
На два пъти той позвънява в полицията, за да предложи да се предаде. "Приключих с операцията си и искам да се предам", казва той. След всеки разговор обаче стрелбата продължава. Той стреля по всички, които му се изпречат на пътя, и убива ранените: 56 от 69-те му жертви са намерени с куршум в главата.
Полицейски екип идва от Осло и се опитва да се добере до острова с надуваема лодка,
която потъва по средата на езерото, защото е претоварена. Полицаите успяват да се доберат най-сетне до острова с помощта на мореплаватели любители.
В 18:34 ч. Брайвик най-накрая е арестуван,
без да оказва съпротива.
От 564 участници в летния лагер 67 са застреляни, а двама загиват вследствие на падане или удавяне. Трийсет и трима са ранени с куршуми.
Норвегия е сполетяна от най-голямата трагедия в следвоенната си история.
Повечето жертви са на възраст под 20 години. Най-младата жертва е отпразнувала четиринадесетия си рожден ден пет дни преди атаката.
Признак за ужасяващия характер на насилието, упражнено от Брайвик, са осемте огнестрелни рани по тялото на 18-годишен младеж.
Брайвик признава, че е имал за цел да извърши възможно най-зрелищната атака,
да направи, както сам се изразява, "фойерверки", за да привлече вниманието към своя "манифест" - документ от 1500 страници, в който той изложи антимюсюлманската си идеология. В отговор Столтенберг обещава "още повече демокрация, още повече човечност, но без никаква наивност".
На процеса по делото си Брайвик признава фактите, но пледира невинен.
През 2012 г. той бе осъден на 21 години затвор, като има възможност наказанието му да бъде удължено до живот, ако бъде преценено, че той продължава да е заплаха за обществото.
Масовият убиец Брайвик осъди Норвегия за "нехуманно" отношение
Психиатри: Масовият убиец Брайвик не е луд
Бащата на Брайвик ще пише книга за масовия убиец
Андерш Брайвик не успя да промени Норвегия
"Жените от развалините" - кои са те?
17 юни 1953 г.: Въстание, насилие, терор
"Кървавата неделя": Какво се случи на 30 януари 1972 г.
криза, която тихо расте" />
