Ж ени разчистват следите на следвоенната разруха с голи ръце. Пренасят каменни отломки, носят тухли. Самоотвержено и с оптимизъм. Тази картина се е запечатала трайно в колективната памет на поколения германци. Така са обрисувани жените от първите дни след Втората световна война в разказите на очевидци, във фотографиите, в паметниците. В самото понятие "жените от развалините" (Trümmerfrauen) се съдържат препратки както към развалините, така и към възстановяването. Това са героините, разчистващи пътя към германското "икономическо чудо", пишат от "Дойче веле".
Кое е истина и кое - преувеличено?
Този въпрос се обсъжда и в книгата "Митът за жените от развалините" на историчката Леони Требер, излязла през 2014 г. Именно на тази тема е и докторската дисертация на Требер.
17 юни 1953 г.: Въстание, насилие, терор
В едно интервю тя споделя, че "жените от развалините" са играли по-скоро второстепенна роля. В подкрепа на това твърдение авторката събира много факти. Интересно е, че дори в Берлин, където в разчистването на развалините, се включват 60 000 жени, те представляват едва 5% от всички граждани. В британската окупационна зона в тази дейност се включват 0,3% от женското население и в този смисъл не можем да говорим за масов феномен, посочва Требер.
Самата тя е била изненадана от тези данни. Тя също е смятала, че "жените от развалините" са били много повече.
За разчистването са отговаряли преди всичко строителни фирми, разполагащи с необходимото за целта оборудване. "Ако това е трябвало да го вършат жените с кофи в ръце, то руините щяха да си седят и до днес по местата", казва историчката.
Денят, в който студентите се опълчиха на СССР
Професионалистите обаче действително са имали нужда от помощ, за да се справят с планините от боклуци. Общият им обем е бил 400 млн. кубически метра. След 1945 г. в разчистването на улиците са били включени и военнопленници, както и бивши членове на Националсоциалистическата партия НСДАП. Но и това не е било достатъчно, затова властите са се обърнали с призив за помощ към местното население. В западните окупационни зони тази помощ е била доброволна, докато в съветската част бързо е станала задължителна.
Разчистването е била тежка и опасна дейност, която германците приемали като наказание, твърди авторката. В Нюрнберг, например, на призива на градските власти откликнали едва 610 човека и шефът на строителното ведомство окачествил това като позор, а съгражданите си обвинил в безразличие.
"Кървавата неделя": Какво се случи на 30 януари 1972 г.
В Берлин жените били привлечени към разчистването, в замяна на което получили привилегията да участват в разпределянето на дажбите с храна. Медиите също имали принос - те възвеличавали образа на бодрите и засмени труженички, подчертава Леони Требер.
В Западна Германия този образ бързо бил забравен
Във ФРГ образът на "жените от развалините" бързо потънал в забрава. Но в ГДР той дълго време служел като стимул - така представителките на нежния пол били мотивирани да заемат традиционно мъжки специалности.
Най-трагичните опити за бягство през Берлинската стена
"Разбира се, че трудещите се насред развалините жени са били силни", заключава Леони Требер. "Но те явно са били малцинство и са участвали в разчистването далеч не така въодушевено и по собствено желание", допълва тя.
криза, която тихо расте" />
