Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. (Гео Милев)
Леонид Йовчев е единственият, който може да се справи с ролята на Гео Милев. Той може да е над нормалното и тривиалното посредственото,прието за добро. Така режисьорът Иван Добчев обяснява избора си на актьор за "Гео", премиерен спектакъл на голямата сцена на Народния театър, отбеллязващ 120 години от рождението и 90 години от гибелта на големия български писател (1895-1925). Пиесата е по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ”.
Тази книга, мисля си, не е биографичен роман, а история за двама млади мъже (Гео Милев и Георги Шейтанов), обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора, разказва авторът.
Като режисьор
Гео Милев успява да осъществи една постановка на сцената на Народния театър -
„Мъртвешки танц” от Аугуст Стриндберг. Премиерата е на 11 януари 1920 г. и в главните роли са привлечени първите сили на театъра – Коста Стоянов в ролята на Едгар, Златина Недева и Адриана Будевска, които се редуват в ролята на Алис, Кръстьо Сарафов в ролята на Курт и Донка Сарафова в ролята на Джени.
В исторически план постановката на Гео Милев се счита за значителна крачка към модернизацията на националната сцена.
През 1923 г. ръководството на театъра възлага на големия ни поет постановката на едноактната трагедия на Хуго фон Хофманстал „Електра”. Преводът е на Гео Милев в стихове, а в централните роли са разпределени така: Вела Ушева (Електра), Марта Попова и Петя Герганова (Хризотемис), Адриана Будевска (Клитемнестра). Спектакълът стига до генерална репетиция, но членовете на Артистическия комитет решават да бъде ,,изключен от репертоара”.
Особено силно е присъствието на Гео Милев на сцената на Народния театър като преводач с преводите на Шекспировия ,,Хамлет”, използван в две постановки на Н. О. Масалитинов съответно през 1933 г. и през 1943 г., на ,,Монна Ванна” от Морис Метерлинк, реализирана от Сирак Скитник през 1924 г., и на ,,Егмонт” от Гьоте, постановка на Владимир Тенев от 1932 г.
Екипът:
Драматизация и постановка – Иван Добчев; сценография – Венелин Шурелов; костюми – Петя Боюкова; музика – Христо Намлиев; фотограф – Яна Лозева;
Действащи лица и изпълнители
Хронисти: Мильо Касабов - Марин Янев, Мила Гео Милева - Алиса Атанасова, Борис Милев - Зафир Раджаб, Мария Милева - Ева Данаилова, Кирил Кръстев - Павлин Петрунов, Хаджилиев - Румен Драганов (студент);
Ахархисти: Пенка Шейтанова - Неда Спасова, Мариола Сиракова - Кристина Кулиш (студент), Жельо Грозев - Димитър Илиев (студент), Стефан Ефито - Росен Гицов (студент), Христо Баето - Димитър Бисеров (студент);
Протагонисти: Гео Милев - Леонид Йовчев, Георги Шейтанов - Александър Кънев (студент);
Сатанисти: Никола Гешев - Валентин Ганев; Владимир Начев - Йосиф Шамли, Кочо Стоянов - Сава Драгунчев, Тана - Албена Ставрева, Танаска (вещерка) - Сребрина Георгиева, Таска (вещерка) - Виктория Колева,
Войници с каски: Стилиян Желязков, Михаил Стоянов, Георги Сиркатов, Бюрхан Керим, Константин Еленков, Пламен Петков;
Момичета: Кети Райкова, Ели Колева, Аделина Желязкова; Михаела Илиева, Самуела Церовска, Надежда Колева, Дани Атанасова;
Драматург - Георги Борисов;
Асистент-режисьор - Боян Крачолов;
Втори асистент-режисьори - Олга Недялкова и Меглена Димитрова;
Художествено осветление - Иван Добчев;
Художник на плаката - Венелин Шурелов;
Фотограф - Яна Лозева.
