А ксентий Иванович Попришчин, героят на Гогол от „Дневникът на един луд“, казва, че ще направи от своя живот шедьовър. И той почти успява, друг е въпросът какво влага в думата шедьовър. Едно обаче е сигурно – Нина Димитрова е създала представление-шедьовър, в което е впрегнала докрай огромния потенциал на един 23-годишен актьор – Стелиан Радев. Театралната публика вече го познава – той е приемникът на Васил Василев-Зуека в „Шинел“.
Много въображение, но повече труд и педантизъм, има в моноспектакъла, разгърнат до съвършенство и с размах на една малка сцена, около която публиката е като у дома си. Така, четейки гениалния текст на Гогол през очите на няколко талантливи артисти, зрителят попада в свят, създаден от ... велкро. Това е онзи механизъм за бързо закопчаване, който имат много дрехи, обувки и чанти. Велкрото се използва в сърдечната хирургия и при космическите полети – за прихващане на свободно летящите предмети при нулева гравитация.
Гениално и просто
Е, една българка, е успяла да внедри тези лепящи се едно за друго парчета, превръщайки ги в какво ли не – от царски доспехи, фрак и мантия до прозорец, врата, църква, свещник, палитра, портрет, тояга, оръжие и още десетки неща, които буквално се сменят пред очите ти като в анимация. Сценографията и костюмите са на Нина Димитрова, но в съавторство със Зуека. Срещаме се с Нина веднага след премиерата на „Дневникът...“ и, съвсем естествено, първият ни въпрос е дали е доволна от това, което е видяла – като зрител, доколкото е възможно за човек, врял и кипял в нещата, но и като реакции на публиката, и като актьорска игра:
Нина Димитрова: Аз винаги съм доволна от Стенли (б.р. – Стелиан Радев). Почти всички бяха много скептични, когато преди три години го поканих да играе в „Шинел“ на мястото на Васил Василев-Зуека. Защото
някой е приел нещо за стандарт и стереотип
и човек свиква с нещата, но се оказа, че Стенли изненада всички. Мен обаче не може да ме изненада, защото знам колко талантлив е. Срещнах го още в НАТФИЗ, когато професор Здравко Митков ме покани да стана негов асистент. Всъщност, Стенли е наш студент. Още тогава разбрах, че това момче има невероятна дарба и че ако въобще някога ми е минавало през акъла да възстановявам „Шинел“, то Стелиан Радев беше причината за това. Преди това не вярвах, че това е възможно да се случи. Вече две години играем заедно в „Шинел“, където той е блестящ, а тук – в „Дневникът на един луд“, той вече е сам, където блести целият мащаб на таланта му. И той ще става все по-добър и по-добър, когато и зрителят започне да му подава. Аз много се радвам, че той успява да закроти публиката, води я и й разрешава кога да се смее, кога да затихва. Стелиан е вълнуващ актьор...
Даниел Димитров: Говорите за него като за актьор с огромен опит...
Нина Димитрова: Вече ми казаха, че съм абсолютно луда да взема 23-годишно момче, което няма опита дори на 40-годишния герой на Гогол, който играе. Освен това,
както знаете, звездобройството е на мода
и по този повод ми беше казано, че рискувам с млад, неизвестен актьор. Точно това е лудостта. Да са живи лудите! И Стелиан Радев ще го докаже.
Винаги съм вярвала, че по-важното е човек да бъде талантлив, не е важно колко е известен. Никой не се е родил известен на този свят.
Даниел Димитров: Винаги когато гледам Ваше представление, ме вълнува това до къде може да стигне Вашето въображение в сценографията и режисурата, и въобще в начина, по който правите един спектакъл. От къде се вдъхновявате и от къде идва усещането за тази брилянтна импровизация, която всъщност е въпрос на перфектна подготовка?
Нина Димитрова: Това е стил, може би. Не знам. Аз обичам да изпипвам детайлите. Това е причината да правя представления на такива големи интервали. Те трябва да бъдат
изпипани като часовников механизъм
няма излишно движение, няма излишна дума. Представете се един илюзионист, който прави фокуси и нещата му изпопадват от ръцете. При нас е горе-долу същото. Сценографията е партньор и тя става партньор, благодарение на актьора, боравещ с нея.
Даниел Димитров: Какво бихте казала на онези, които сравняват постановката на „Дневникът на едни луд“ с предишни версии на родната сцена?
Нина Димитрова: Не искам да давам никакви съвети. Нека дойда и гледат! Аз призовавам лудите и любопитните, а тези, които живеят по стандарт, нека продължават да живеят така.
Даниел Димитров: Да Ви очакваме ли скоро като актьор в нов спектакъл?
Нина Димитрова: Сега ще продължа с другото момче – другия наш студент, Димитър Нестеров (от „Какво направи дядо“). Искам да подаря на двете момчета – Димитър и Стелиан, по един откачалник.
Ще се опитаме да се преборим с един велик текст
на Кърт Вонегът – „Кланица 5“, където Митко ще се превъплъти в световноизвестния перковец Били Пилгрим. Това е най-красивата и най-налудничава, и в същото време – с лекота и тъга, гледна точка, към една трагедия, каквато е бомбардировката над Дрезден.
Даниел Димитров: Догодина Ви предстои голямо турне в Япония, където отново ще играете на японски. После идва Беларус...
Нина Димитрова: За по-малко от година и половина момчетата научиха представленията на три езика – английски, руски и японски. Удивителни актьори. Затова се радвам, че имам възможност да им дам този шанс.
Защото като гледам колко талантливи хора завършват НАТФИЗ, а нямат шанс... Защото тези – стереотипните, са свикнали да си гледат едни и същи. А истината е в друго, то е като във футбола – ако не започнеш да тренираш младите, след десет години няма да имаш отбор.
Театър "Кредо" съществува от 1992 г., а спектакълът „Шинел“ по Гогол е сред най-дълго играните – до момента над 570 пъти на 9 езика, показан е на над 150 международни фестивала и е отличен с 14 международни награди. Постановката е хит на най-големия световен форум на изкуствата в Единбург (Великобритания) през 1996 и 1997 година и е в класацията „Топ 20“ на най-добрите му събития. През 2000 г. „Шинел“ е игран на сцената на „Барбикан център“ в Лондон, а критиците на в. „Гардиан“ го нареждат сред 5-те най-добри заглавия в лондонския театрален афиш.
„Каквото направи дядо...“ по Андерсен, друга продукция на „Кредо“, започва своя 10-ти юбилеен сезон на сцената на театър „199“. Спектакълът е представян на над 40 международни фестивала, игран е над 160 пъти на 4 езика и е отличен със 7 международни награди.
Автор: Даниел Димитров
криза, която тихо расте" />
