Н яма нищо по-хубаво от случайната среща. До този прозаично-простичък извод стигат две жени и двама мъже в "Случайна среща", комедия на английския майстор на драматургията и тв ситкомите Ерик Чапъл.
Двете приятелки Лиз и Джули са в откровен финансов и душевен фалит след скорошните си разводи. Клайв все още страда по изоставилата го съпруга, а Малкълм е от заклетите женкари и ергени. И четиримата опитват късмета си на сбирка на необвързаните бизнесмени и професионалисти, където традицията повелява да се представиш в най-добрата светлина, послъгвайки за несъществуващи успехи и благополучно служебно положение.
Дали всичко опира до лицемерието в общуването или това е просто един театър, копиращ истински сцени от живота. И докога животът ни ще бъде слаб театър, а театърът ще е отражение на живота, отразявайки по най-абсурдния начин това, което правим самите ние. Раждане - брак - деца - развод, наистина ли това е всичко, след което остава само смъртта, пита една от героините на Чапъл. И докато това вълнува нежния пол, някои от мъжете знаят защо никога няма да надянат брачния хомот - защото
"дивият жребец никога не тегли каруца"
А всъщност всички сме едни и същи в стремежа си към лъжата да бъдем други - портиер в болницата се представя за специалист по медицина, продавам на сергия на пазара - за експерт по вноса, а касиерки в банката - за висши банкови служители... Въпреки това, истината никога не може да се скрие - и то сред хората от твоята черга. Защото с купеното от секънд хенд палто от норка винаги ще бъдеш разпознавана от своите като "оная с одрания заек" или като "мрачна, свадлива и нетолерантна Лиз", и т.н., и т.н.
И тогава трябва да се появи онази "поезия в полет", макар и с танцуващия санитар, която да обезсмисли всичко материално и да те впрегне в ритъма на най-силното чувство - любовта. Нищо, че и това ще е за кратко... Но, както казва друг от героите на Чапъл: "Дори животните живеят по двойки". Така, забавно и забавящи емоциите си, жените и мъжете преминават пътя от лъжата до голата истина, за да разберат, че между двете има знак за равенство. Обяснението: "Не само ние пуснали въдиците тази вечер!".
„Да пишеш пиеси и да ги публикуваш е като да пускаш съобщение в бутилка - никога не знаеш при кого ще попадне” (Ерик Чапъл)
Чапъл е роден през 1933 г. Още като ученик показва в часовете по английски език, че има талант да разказва истории. Но като човек, произлизащ от работническата класа, решава да учи счетоводство и да си осигури стабилно обществено положение. Независимо от дългите години работа като одитор, отново се изкушава от писането.
След няколко твърде неудачни романа, които никой не иска да публикува, го осенява идеята да пробва силите си в драматургията. Признанието идва с първата пиеса, поставена на сцена през 1973 г. - „Бананова кутия”. Нейният успех привлича вниманието на Yorkshire Television и Чапъл е поканен да адаптира пиесата в сценарий за сериала „Пълзяща влага”.
Същевременно одобрение получава още един проект на Чапъл за ситком. Така на него му се налага да работи успоредно и по сценария на сериала „Катеричките”. Двойното усилие е възнаградено. За „Катеричките” Чапъл получава телевизионната награда The Pye за най-добър начинаещ автор, а за „Пълзяща влага” – наградата БАФТА за най-добра ситуационна комедия.
Печелейки си славата на майстор като сценарист, Чапъл участва в създаването на няколко успешни сериала и написването на над 200 серии. Автор е на 27 комедии. „Случайна среща” е една от най-новите му пиеси, чиято първа премиера е през ноември 2011 г.
Екипът:
Превод: Татяна Иванова;
Постановка: Бойко Илиев;
Сценография: Нина Пашова;
Хореография: Светлин Ивелинов;
Фотограф: Симон Варсано; Художник: Христо Алексиев; Драматург: Ина Шкарова;
Участват: Албена Павлова, Жанет Иванова, Кирил Ефремов, Кирил Бояджиев.
Автор: Даниел Димитров
