Приемането на държавния бюджет не означава общо замразяване на доходите, но и не носи увеличение за всички. Докато възнагражденията в частния сектор продължават да се определят от пазара на труда, част от плащанията, зависещи пряко от държавата, остават без промяна.
Това коментираха пред NOVA изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов и бившият икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова. И двамата определиха Бюджет 2026 като довършителен, тъй като е приет след продължителен период на работа с удължителен закон и не предвижда съществени нови политики.
Кои доходи не са замразени
Според Добрин Иванов не може да се говори за замразяване на възнагражденията в бюджетната сфера, защото увеличението с 5%, приложено чрез удължителния закон, е запазено и в окончателно приетия бюджет.
Бюджет 2026: Спор за минималната заплата и нови мерки за запълване на дефицита
Това означава, че вече направеното увеличение не се отменя, но бюджетът не предвижда ново общо повишение над него.
При заплатите в частния сектор държавният бюджет няма пряко действие. Там доходите зависят от финансовото състояние на работодателя, търсенето на работници, производителността и договореното между служителя и компанията. По думите на Иванов възнагражденията в частния сектор продължават да нарастват.
Кои плащания остават без увеличение
Ваня Григорова обърна внимание, че част от социалните плащания на практика остават замразени. Сред тях тя посочи обезщетенията за отглеждане на дете и за безработица.
Това не е ново решение, появило се с окончателния бюджет. Размерите им са без промяна още от началото на годината и приетата финансова рамка не предвижда актуализация.
Затова отговорът на въпроса дали доходите са замразени зависи от вида им. Няма общо спиране на увеличенията, но отделни групи не получават компенсация за повишените разходи за живот.
Какво става с минималната заплата
Минималната работна заплата е 620,20 евро. Основният спор вече не е за размера ѝ през тази година, а за начина, по който ще бъде определяна занапред.
Добрин Иванов посочи, че работодателите и синдикатите не са успели да договорят нов механизъм. Според него досегашната формула не отчита достатъчно икономическия растеж и производителността и трябва да бъде заменена с по-обективен модел.
Той изтъкна, че между 2024 и 2026 г. минималната заплата е нараснала с 55%, докато икономическият растеж за същия период е 8,5%, инфлацията – 17%, а производителността на труда – 4%.
„Настоящият механизъм е несправедлив. Затова е правилно да бъде отменен и да се изработи по-обективен модел. Минималната работна заплата трябва да се договаря между работодателите и синдикатите”, подчерта той.
Ваня Григорова защити различен подход – минималните възнаграждения да се договарят и по икономически сектори. Според нея държавата трябва да насърчи реални преговори между синдикати и работодатели, защото при липса на договорен механизъм съществува риск минималната заплата също да остане без увеличение.
Истинският тест ще е следващият бюджет
И двамата участници в разговора определят сегашния бюджет като преходен. Причината е, че основната му задача е да осигури работата на държавата до края на годината, а не да въвежда дългосрочни реформи.
Затова по-важният въпрос е как ще бъде подготвена следващата бюджетна рамка. Тогава трябва да стане ясно дали ще има нов механизъм за минималната заплата, актуализация на замразените социални плащания и мерки за ограничаване на дефицита, без тежестта да се прехвърля изцяло върху доходите.
Добави ни в предпочитани източници в Google
