Българските домакинства едновременно увеличават парите си в банките и поемат все повече дълг. Към края на юни депозитите им достигат 56,4 млрд. евро, а кредитите – 31,5 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка.
На пръв поглед картината изглежда спокойна – спестяванията са значително повече от заемите. По-важният сигнал обаче е в скоростта: депозитите нарастват с 18,6% за година, докато кредитите се увеличават с 21%. Това означава, че задлъжняването вече изпреварва натрупването на средства по банкови сметки.
Депозитите дават буфер но не за всички
Разликата между общия размер на депозитите и кредитите е близо 25 млрд. евро в полза на спестяванията. Това показва, че домакинствата като цяло поддържат значителен финансов резерв в банковата система.
Тази сметка обаче не бива да се чете като доказателство, че средният българин има повече спестявания, отколкото дългове. Данните са общи за всички домакинства и не показват как са разпределени парите. Част от хората може да разполагат с големи депозити и никакви заеми, докато други изплащат кредит, без да имат съществен резерв.
Затова статистиката говори повече за състоянието на сектора като цяло, отколкото за финансовото положение на отделното семейство.
Спестяванията в банките растат, но не забогатяваме
Защо депозитите растат толкова бързо
За година парите на домакинствата в банките са се увеличили с близо 9 млрд. евро. Ръстът остава висок, макар вече да се забавя спрямо предходните месеци – от 19,3% през май до 18,6% през юни.
Част от увеличението е свързано с въвеждането на еврото. Преди и след смяната на валутата домакинства внесоха налични средства по банкови сметки, където те бяха превалутирани автоматично. Това повишава статистиката за депозитите, без непременно да означава, че всички тези пари са ново спестяване от текущи доходи.
Ръстът може да отразява и по-високи доходи, предпазливо поведение при икономическа несигурност и предпочитанието част от свободните средства да останат лесно достъпни. Самите данни на БНБ обаче не показват коя причина има най-голяма тежест.
БНБ: Спестяванията на домакинствата нараснаха с 19,3% за година
Жилищните кредити дърпат дълга нагоре
Основният двигател на задлъжняването са жилищните заеми. Те вече са 18,7 млрд. евро и представляват близо 60% от всички кредити на домакинствата.
За една година обемът им е нараснал с почти 4 млрд. евро, или с 26,4%. Потребителските кредити също се увеличават, но значително по-бавно – с 14,8%.
Това показва, че голяма част от новия дълг не се използва за текущо потребление, а за покупка на имоти. При растящи цени на жилищата хората обикновено трябва да теглят по-големи заеми дори когато купуват същия тип имот. Затова нарастването на общия кредитен портфейл не означава непременно, че броят на кредитополучателите се увеличава със същия темп.
Добра или тревожна е картината
Ръстът на жилищните кредити не означава непременно, че имотният пазар продължава да се разширява. Броят на сделките вече намалява, но високите цени карат купувачите да теглят по-големи суми. Така общият размер на жилищните заеми може да расте дори при охлаждане на пазара.
По-важният сигнал е, че кредитите се увеличават по-бързо от депозитите. Това не е автоматично тревожно, но прави домакинствата по-уязвими при спад на доходите, поскъпване на кредита или по-високи разходи за живот.
Рискът не е еднакъв за всички. Семейство със стабилен резерв може да посрещне временен финансов проблем много по-лесно от домакинство, което отделя голяма част от дохода си за месечни вноски и няма спестявания за непредвидени ситуации.
Българите остават предпазливи към инвестициите
Ръстът на депозитите показва, че българите продължават да подхождат консервативно към спестяванията си. За много домакинства банковата сметка остава най-познатото и сигурно място за свободните средства, въпреки ниската доходност.
Причината обикновено не е очакването за печалба от лихвата, а нежеланието да се поема риск и ограниченото познаване на други възможности за инвестиране. Така парите остават лесно достъпни, но постепенно губят покупателна стойност.
През юни годишната инфлация в България е 5,4%. Това означава, че ако доходността по спестяванията е значително под този процент, реалната стойност на парите намалява, дори сумата по сметката да не се променя.
Депозитът остава подходящ за авариен резерв и средства, които може да потрябват скоро. За по-дълъг период обаче държането на всички спестявания в нискодоходна сметка трудно предпазва парите от инфлацията.
Добави ни в предпочитани източници в Google
