Потреблението в България расте по-бързо от икономиката, докато производството, износът и инвестициите не успяват да поддържат същото темпо. Това създава дисбаланс, който може да поддържа инфлацията висока, предупреди икономистът Георги Ангелов в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
„Потреблението расте повече, отколкото сме произвели“, обясни той. По думите му това означава, че част от търсенето се покрива чрез внос и чрез средства, осигурени с държавни и частни заеми.
Последната макроикономическа прогноза на Българската народна банка също показва, че частното потребление ще остане основният двигател на икономическия растеж. Централната банка обаче очаква темпът му да започне да се забавя през втората половина на 2026 г. и през 2027 г., тъй като по-високата инфлация ще намалява реалния разполагаем доход на домакинствата.
Промишленото производство на България устойчиво пада
Икономиката расте, но по-бавно
БНБ прогнозира, че реалният брутен вътрешен продукт ще нарасне с 2,8% през 2026 г. и с 2,7% през 2027 г. През 2028 г. растежът се очаква леко да се ускори до 2,9%.
Прогнозата за първите две години е понижена спрямо предишните очаквания на централната банка. В същото време прогнозата за инфлацията е повишена.
Основният принос за растежа ще продължи да идва от покупките на домакинствата. Това означава, че икономиката разчита в голяма степен на вътрешното търсене, докато по-слабият износ и недостатъчният ръст на производството ограничават възможностите за по-балансирано развитие.
Защо силното потребление може да вдига цените
Когато търсенето на стоки и услуги се увеличава по-бързо от възможностите на компаниите да ги произведат и доставят, се създава натиск върху цените.
„Няма как да има повече пари в икономиката, без тя да е произвела повече, и да не се получи инфлация“, заяви Георги Ангелов пред NOVA NEWS. Според него, когато допълнителното търсене не води до инвестиции в производителност и нови машини, част от фирмите реагират чрез повишаване на цените.
БНБ очаква средногодишната инфлация да достигне 5% през 2026 г., а в края на годината – 5,9%. Основен принос се очаква да имат по-високите цени на енергийните стоки. За 2027 г. прогнозата е инфлацията да се забави до 3,5%, а през 2028 г. – до 2,9%.
Тези оценки са изготвени към края на май и включват допускания за по-високи енергийни цени. Развитието на международните пазари и геополитическото напрежение остават сред основните рискове пред прогнозата за инфлацията.
Живеят ли българите масово на кредит
Въпреки бързия ръст на заемите, българските домакинства все още не са сред най-задлъжнелите в Европейския съюз.
Кредитният консултант Тихомир Тошев посочи, че в България има приблизително 18 млрд. евро ипотечни кредити и около 12 млрд. евро потребителски кредити. Задълженията на домакинствата са приблизително 25% от БВП при средно около 50–51% за ЕС, докато спестяванията надхвърлят 56 млрд. евро.
Затова не може да се твърди, че българите като цяло вече живеят предимно на кредит. Общите показатели остават сравнително ниски спрямо много европейски държави.
Проблемът е концентриран по-скоро при определени групи хора и видове заеми.
Рискът е при бързите кредити
Според Тошев най-сериозните затруднения се наблюдават при част от потребителите в по-бедните райони, които не успяват да покриват нарастващите си разходи.
Ще има ли повече защита за клиентите на бързи кредити
При проблем с плащането на банков потребителски кредит някои хора прибягват до бърз заем, за да покрият старата вноска. Така се създава дългова спирала – нов кредит се използва за обслужване на предишен, а общите разходи и просрочията постепенно нарастват.
„Имаме много сериозен ръст на лошите кредити при бързите кредити, за мен там е основният проблем“, коментира Тошев. При ипотечните заеми необслужваните кредити остават под 1%, а темпът на растеж вече започва да се успокоява, допълни той.
Каква е ролята на държавния дефицит
Според Георги Ангелов допълнително търсене се създава не само чрез заемите на домакинствата, но и чрез бюджетния дефицит.
Когато държавните разходи надвишават приходите и разликата се финансира с нов дълг, в икономиката навлизат допълнителни средства. Те подкрепят доходите и потреблението, но когато производството не се увеличава със същото темпо, могат да засилят инфлационния натиск.
Икономистът посочи, че държавата е поела около 10 млрд. евро нов дълг за една година, като част от тези средства влизат в банковата система и увеличават възможностите за кредитиране.
Това не означава, че всеки държавен заем автоматично води до инфлация. Значение има за какво се използват средствата. Разходите за инфраструктура, машини и други инвестиции могат да увеличат производствения капацитет. Когато обаче парите се насочват основно към текущо потребление, търсенето нараства по-бързо от предлагането.
Какво означава прогнозата за домакинствата
За хората основният риск е, че номиналното увеличение на заплатите невинаги означава реално подобрение на жизнения стандарт.
Когато доходите растат, но цените се повишават със сходен или по-висок темп, покупателната способност се увеличава слабо или дори намалява. Именно затова БНБ очаква по-високата инфлация постепенно да забави частното потребление.
Спестяванията в банките растат, но не забогатяваме
Картината не е, че всички българи харчат повече, отколкото изкарват. По-скоро икономиката като цяло потребява повече стоки и услуги, отколкото може да произведе в страната, а разликата се покрива чрез внос, държавен дефицит и кредити.
Докато потреблението остава силно, а производството и инвестициите изостават, рискът от по-високи цени ще остане. Устойчивото решение не е просто хората да харчат по-малко, а икономиката да произвежда повече и с по-висока производителност.
Добави ни в предпочитани източници в Google
