Н овите разходи в бюджета и увеличаването на осигурителната тежест предизвикаха спор дали финансовата рамка на държавата е достатъчно устойчива. Темата коментираха изпълнителният директор на Съюза на стопанската инициатива Михаил Кръстев и финансовият анализатор Деян Василев в ефира на NOVA NEWS.
Кръстев заяви, че Съюзът на стопанската инициатива не подкрепя предвиденото повишаване на осигурителните прагове. По думите му проблемът с публичните финанси не е от тази година, а се натрупва от повече от шест години и трябва да бъде решен с по-сериозни реформи.
„Не подкрепяме повишаването на максималния осигурителен доход. Това е ефективно изземане на средства от икономиката“, каза Кръстев.
Според него мярката ще натовари бизнеса, който работи „на светло“ и плаща най-високите възнаграждения в страната. Той посочи, че допълнителната осигурителна тежест ще засегне именно компаниите, които дават високи заплати и вече внасят значителни средства в бюджета.
Бюджет 2026 се сблъска с критики: Синдикати и бизнес искат по-смели реформи
Кръстев подчерта, че бизнесът подкрепя идеята за стабилизиране на публичните финанси, но не и заложените размери. По думите му трябва да се действа по-смело при ограничаване на разходната част на бюджета, защото разходите са силно увеличени, а реформите не са достатъчни, за да ограничат дефицита в дългосрочен план.
Финансовият анализатор Деян Василев също предупреди за рискове във фискалната рамка. Според него бюджетният дефицит може да бъде сведен до 3%, но за това са нужни по-ясни решения и ограничаване на неефективните разходи.
„Това правителство вкарва неясни и раздути разходи, които ще навредят на България“, заяви Василев.
Той посочи като тревожна и прогнозата за увеличаване на външния дълг. Според него болезнените реформи са неизбежни, а част от капиталовите разходи в бюджета остават неясни и без конкретни проекти.
Василев предупреди още, че правителството трябва да прекъсне автоматичното нарастване на разходите. По думите му в бюджета има значителни капиталови разходи, а държавата си оставя възможност да харчи средства, които не са излишък, а надвишават нормалната бюджетна рамка.
Остра критика към бюджета: Държавата харчи на заем и трупа проблеми
Дебатът идва след гласуването на бюджета и на промените в осигурителната система. От 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход се повишава до 2 300 евро. Това означава, че работещите с доходи над досегашния праг и техните работодатели ще дължат осигуровки върху по-висока сума.
Променя се и осигуряването на държавните служители. От 1 август осигурителните вноски за тях вече няма да бъдат изцяло за сметка на осигурителя. Първоначално тежестта ще се разпределя в съотношение 80:20 — 80% за осигурителя и 20% за служителя. От 1 януари 2027 г. съотношението трябва да стане 60:40, както е при останалите работещи.
Предвидено е възнагражденията на засегнатите служители да бъдат компенсирани така, че след приспадане на личните осигурителни вноски и данъка нетният им доход да не бъде по-нисък от този към 31 юли 2026 г.
Тези решения трябва да увеличат приходите в осигурителната система, но според част от бизнеса и финансови анализатори те не решават основния проблем — бързото нарастване на разходите. Работодателските организации предупреждават, че по-високият максимален осигурителен доход ще натовари именно компаниите, които работят „на светло“, декларират реалните възнаграждения и плащат високи заплати.
В същото време бюджетът вече включва по-високи социални разходи. От 1 юли пенсиите са увеличени по швейцарското правило със 7,8%, а средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 543,46 евро.
Така спорът около бюджета вече е за ефекта от одобрените мерки — дали по-високите приходи от осигуровки ще са достатъчни за стабилизиране на системата, или без ограничаване на разходите натискът върху публичните финанси ще остане.
Добави ни в предпочитани източници в Google
