П одготовката на Бюджет 2027 ще премине по нови правила и при по-силен европейски контрол върху публичните финанси. До понеделник Министерството на финансите трябва да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година и актуализираните прогнози до 2029 г., съобщава NOVA.
Темата коментираха в „Твоят ден“ бившият социален министър Христина Христова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.
Христова обясни, че новите правила не са свързани единствено с членството на България в еврозоната или с размера на бюджетния дефицит. Те са част от новата европейска рамка за наблюдение на публичните финанси.
Докога България ще е страна на евтиния труд
„От една година сме в ситуация на нова надзорна рамка на финансите и бюджетите на държавите от Европейския съюз“, посочи тя.
По думите ѝ европейските правила трябва да бъдат отразени и в българското законодателство чрез промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискалния съвет.
Бюджетът вече ще се планира за по-дълъг период
Една от съществените промени е в начина, по който държавата планира финансите си за няколко години напред. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план.
„Вече всяка държава от Европейския съюз е длъжна да дава фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. Когато едно правителство влезе в ролята си, трябва да представи такъв план до края на мандата си“, обясни Христова.
Кабинетът дава старт на бюджета за 2027 г.
Добрин Иванов уточни, че за България периодът е четиригодишен. В плана трябва да бъдат заложени основните политики на правителството, както и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит.
„Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит“, каза Иванов.
Променят се и сроковете за Бюджет 2027. Проектът трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври, вместо до 30 октомври, тъй като преди това предстои съгласуване на европейско ниво.
Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и развитието на разходите.
„Голяма мистерия е какво ще бъде представено“
За работодателите големият въпрос е какви реформи ще бъдат заложени в новия бюджет.
„Голяма мистерия е какво ще бъде представено в Бюджет 2027. Ние се надявахме и очакванията ни бяха още в Бюджет 2026 да видим основните реформи, които бяха обещани в предизборната кампания и които видяхме в програмата на правителството“, коментира Иванов.
Той припомни, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова очакванията към следващата план-сметка са значително по-големи.
Като положителна стъпка Иванов посочи постигнатото споразумение за механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като размерът ѝ влияе както върху приходите, така и върху разходите на държавата.
Положително оцени и работата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му очакванията България да загуби средства по плана са намалели значително спрямо прогнозите отпреди няколко месеца.
Образованието е сред секторите с най-голяма нужда от промени
Добрин Иванов постави образованието на първо място сред сферите, в които работодателите очакват сериозни реформи.
Той се позова на последните резултати от PISA и предупреди, че проблемите в училище след няколко години директно се пренасят върху пазара на труда.
PISA: Българските ученици отново са под средното ниво, МОН подготвя реформа на модела
„Тези хора три години по-късно излизат на пазара на труда или влизат в университетите. Това са хората, които след това създават брутния продукт, а те не са конкурентни на своите връстници и като работници не са достатъчно производителни и продуктивни“, заяви Иванов.
Промени са необходими и в здравеопазването и държавната администрация.
Христова: Трябва голямо съкращаване на държавните разходи
Христина Христова определи задачата пред правителството и финансовия министър като изключително тежка.
„Трябва да се направи голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи. Това е най-големият проблем. Последните пет-шест години разходвахме средства, които не сме произвели, които нямаме“, заяви тя.
По думите ѝ през този период са се натрупали сериозни дисбаланси в държавната администрация, включително при възнагражденията в отделните структури.
Христова смята, че трябва да бъдат преразгледани и механизмите, при които определени заплати се увеличават автоматично.
Освен администрацията тя открои образованието, здравеопазването и пенсионната система като сфери, в които промените не могат повече да се отлагат.
„Ние вече драстично не произвеждаме хора с необходимите за икономиката ни и за общественото ни развитие качества. Това е много голям проблем“, каза Христова за състоянието на образованието.
Добра вест за пенсионерите: Властта търси начин за по-високи пенсии
Ранното пенсиониране също трябва да се преразгледа
Бившият социален министър постави въпроса и за устойчивостта на пенсионната система.
Т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите засега се запазва, но Христова смята, че е необходим по-широк анализ на начина, по който функционира системата.
Тя постави и въпроса за обхвата на ранното пенсиониране. Христова припомни препоръки на европейски експерти то да бъде ограничено основно до професии, при които хората действително са изложени на сериозни рискове - например при работа под земята, във въздуха и под водата.
По думите ѝ проблемът не е само финансов. Ниското доверие в публичните системи и усещането за несправедливост също създават сериозно обществено напрежение.
Иванов: Предстои голяма административна реформа
Добрин Иванов заяви, че вече има първи стъпки към промяна чрез реорганизация на отделни министерства и ведомства, съкращаване на персонал и закриване или обединяване на структури с дублиращи се функции.
„Предстои голяма административна реформа“, прогнозира той.
Иванов допуска, че възможности за обединяване има дори при някои министерства.
Сериозни промени са необходими и в сектор „Сигурност“, включително в МВР.
„Там имаме очакване наистина да се извършат съществени реформи, тъй като през последните години бюджетът е огромен и това тежи като воденичен камък на публичните финанси на държавата“, каза Иванов.
Добави ни в предпочитани източници в Google
