В предизборните обещания на „Прогресивна България“ и Румен Радев на първо място бяха хората - и „да няма бедни в европейска България“, но в бюджетните сметки ги изпревариха работодателите. Минималната работна заплата (МРЗ), която по досегашната формула би достигнала 690.44 евро през 2027 г., е разчетена с 30 евро по-малко от Министерството на финансите (МФ), пише Deutsche Welle.
Правителството обещава ръст на доходите, но всъщност консервира евтиния труд. България трайно държи последното място в ЕС по минимална заплата - 620 евро, със 160 евро под предпоследната Латвия. Изпревариха ни дори държави извън ЕС като Черна гора (670 евро), Сърбия (743 евро), Северна Македония (624 евро) и Турция (621 евро). Сред балканските държави с национална минимална заплата по-ниска от българската е само тази в Албания.
Вдигат минималната работна заплата до 660 евро за 2027 г.
В тригодишната си бюджетна прогноза МФ предвижда минимална заплата от 660 евро през 2027 г., 680 евро през 2028 г. и 710 евро през 2029 г. Ако тези сметки се сбъднат, годишният ѝ ръст ще се забави съответно до 6.4%, 3% и 4.4%. Увеличението през 2028 г. ще бъде едва 20 евро.
Тези намерения означават, че България ще остане държавата с най-ниската минимална заплата и най-евтин труд в ЕС. Социалната политика на Радев започва с икономия от най-нископлатените, която правителството нарича „нов механизъм“.
Без формула, но на добра политическа воля
Кабинетът на Румен Радев предлага да замени формулата за изчисление на МРЗ - 50% от средната брутна заплата, с тежка процедура. Новият механизъм оставя сегашната МРЗ като минимум, а четири икономически показателя определят горната граница, до която тя може да бъде договорена.
Между двете числа работодатели и синдикати преговарят. Ако не се разберат, правителството има последната дума. Тоест автоматичната формула ще бъде заменена от политическо решение, взето „спрямо възможностите на бюджета“, както обясни социалният министър Наталия Ефремова.
Премахната е автоматичната гаранция, че най-ниските доходи ще следват ръста на средната заплата. На нейно място идва ежегоден пазарлък, в който едните ще искат повече доходи, другите - по-ниски разходи, а кабинетът ще решава колко социална политика може да си позволи.
Старата формула не беше без недостатъци. Тя следваше средната заплата, без да отчита различията между отраслите, предприятията и регионите, а автоматичният ръст увеличаваше и свързаните с МРЗ разходи на държавата и общините. При рязко повишение най-силно ще бъдат засегнати малките фирми, трудоемките производства и бизнесът в районите със слаба икономика. Слабостите на този механизъм налагаха да бъде поправен.
Пламен Димитров: Издръжката на живота е изключително важен критерий за МРЗ
Но кабинетът предпочете да премахне гаранцията, че МРЗ ще расте заедно със средната заплата и си запази възможността да се намесва като арбитър.
Коалицията на евтиния труд
Политическата отговорност за отмяната на формулата е на „Прогресивна България“, която прокара промяната с бюджет 2026. Управляващите обаче не останаха сами - в бюджетната комисия предложението беше подкрепено от ГЕРБ и от „Демократична България“. Отвъд обичайните парламентарни престрелки се оказа, че власт и опозиция могат да намерят общ език - когато решават колко евтино да струва чуждият труд.
От опозицията единствено „Продължаваме промяната“ излезе с конкретна сметка: без отмяната на формулата МРЗ за 2027 г. би била 690.44 евро. Числата обаче ясно показват към кого се е приближил кабинетът: работодателските организации смятат за реалистично увеличение от 5-6%, а МФ залага 6.4%. Забележително „социално“ равновесие - властта е само на половин процентен пункт от горната граница, поискана от бизнеса, и на повече от 30 евро под размера, който би дала отменената формула.
Сметката - за близо 600 000 от всички наети
Последиците няма да се ограничат до малка група неквалифицирани работници. По данни на МТСП последното увеличение на минималната заплата е засегнало близо 600 000 души, почти всеки пети работещ в България. Сред тези хора има и лични асистенти, работещи в социални услуги, приемни родители и хора по програми за заетост.
Добра вест за пенсионерите: Властта търси начин за по-високи пенсии
Властта не крие мотивите си: новият механизъм трябва да „ограничи“ нарастването на разходите за заплати. С МРЗ са свързани възнаграждения в социалните услуги, личната помощ, програмите за заетост и други публично финансирани дейности. Ръстът ѝ увеличава и разходите на общини и доставчици на услуги.
Това обяснява защо МФ иска контрол върху размера ѝ. Но „бюджетът няма възможност“ е политически избор, а в същото време управляващите оттеглиха предложението си за таван на заплатите за шефовете на държавните предприятия.
Машините - скъпи, работниците - евтини
Работодателите обичат да обвързват заплатите с производителността, сякаш тя зависи единствено от усилията на работника. Но производителността е резултат и от машините, технологиите, организацията и квалификацията, в които бизнесът е инвестирал - или си е спестил инвестициите.
Само 35% от българските фирми използват повече от една напреднала цифрова технология при 51% средно за ЕС, а генеративен изкуствен интелект използват системно 22% при 37% в ЕС. За последната финансова година данните на Европейската инвестиционна банка показват, че 71% от българските фирми са инвестирали през 2025 г. при 86% средно за ЕС - най-ниският дял в Съюза. Проучването на ЕИБ определя като инвестиция сума от над 500 евро на един зает.
При такава модернизация е по-лесно да се спестят 30 евро от заплатата на работника, отколкото да се инвестира в машината, която ще направи труда му по-производителен. Българският бизнес едновременно се оплаква от недостиг на работници и настоява да бъде ограничен ръстът на най-ниските заплати. А България вече е европейски шампион по нископлатен труд. По данни на Евростат за 2022 г. ниски възнаграждения получават 26.8% от наетите при 14.7% средно за ЕС. Това означава повече от всеки четвърти работник - най-високият дял в Съюза.
Не може да искаш хората да остават в България, докато доходите им изостават дори от тези в Сърбия, Черна гора и Румъния. Вместо да насърчи предприятията да инвестират, да модернизират производството и да изсветляват плащанията, държавата им запазва най-удобното конкурентно предимство - евтиния работник. Само че моделът „евтин труд“ не решава недостига на хора. Той е една от причините за него.
Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
