Б лизо 18 700 разрешения за работа до 90 дни са били издадени през миналата година на сезонни работници от 55 държави извън Европейския съюз, показва анализ на Института за пазарна икономика, съобщава NOVA.
Старшият икономист в ИПИ Адриан Николов обясни, че данните обхващат само част от работниците от трети страни у нас - тези, получили разрешение за краткосрочна заетост до 90 дни. По думите му през тази година броят им вероятно е още по-голям.
Най-сериозна концентрация на сезонни работници има в туристическите райони. През миналата година около 8000 души са били регистрирани в област Бургас, а около 3000 - във Варна. Значителен брой има и в райони, свързани със зимния туризъм и земеделието.
Докога България ще е страна на евтиния труд
„На практика става дума почти изключително за туризъм. Хотелите и ресторантите са тези, които най-много използват сезонни работници. Другото място е земеделието, където има нужда от много повече работна ръка по време на прибирането на реколтата“, посочи Николов.
Сред основните държави, от които идват сезонните работници, са Узбекистан, Казахстан, Индия и Непал. Според икономиста при краткосрочната трудова миграция ясно доминират страните от Централна и Южна Азия.
Старшият експерт по човешки ресурси Мария Стоева определи процеса като естествено преструктуриране на българския пазар на труда, който от години изпитва недостиг на кадри. По думите ѝ ниската безработица и намаляващото население в трудоспособна възраст правят все по-трудно запълването на определени позиции само с български работници.
Особено сериозен е проблемът при професии, към които от години има слаб интерес - помощници в кухни, камериери и други позиции в туризма и услугите. В същото време автоматизацията не може напълно да компенсира липсата на хора в тези дейности.
Стоева подчерта, че работниците от трети страни все още представляват сравнително малка част от заетите в България. По думите ѝ през последните няколко години общо са издадени около 108 000 - 110 000 разрешения, но реално работещите в страната са значително по-малко, тъй като част от хората впоследствие заминават за други държави или се връщат в родината си.
Според Адриан Николов засега няма данни чуждестранните работници да изместват българите от пазара на труда или да оказват натиск надолу върху заплатите. В районите с по-голяма концентрация на сезонни кадри не се наблюдава ръст на безработицата, а възнагражденията продължават да се увеличават.
И младите започнаха да се притесняват от възхода на AI
„По-скоро става дума за ефект на допълване. Чуждестранните работници запълват места на българския пазар на труда, за които просто няма достатъчно хора“, обясни икономистът.
Според него това позволява част от българските работници да се насочват към по-високопроизводителни и по-добре платени позиции.
Експертите очакват тенденцията за привличане на работници от трети страни да продължи. Мария Стоева подчерта необходимостта от постоянна квалификация и преквалификация на българските кадри на фона на дигитализацията и променящия се пазар на труда.
Добави ни в предпочитани източници в Google
