Б ългарските ученици отново са под средното ниво за държавите, участвали в международното изследване PISA. По-ниски са резултатите на нашите ученици по математика и четене, а по природни науки остават приблизително същите.
Акцент в PISA 2025 е поставен и върху дигиталното образование, мястото на изкуствения интелект и как учениците боравят с технологиите. По отношение на решаването на задачи чрез компютърни умения, средният резултат на учениците в България също е по-нисък от средния за страните, участвали в изпита, пише NOVA.
Колкото до времето, прекарано пред екрани – 42% от децата у нас признават, че се разсейват по време на час, а средният процент от всички участвали ученици, които си го признават, е 23%.
Националният координатор на PISA за България Калин Баев каза, че в тазгодишното изследване са се включили 91 държави и региони от цял свят и повече от 760 хил. ученици на възраст от 15 години и 3 месеца до 16 години и 2 месеца.
По думите му всяко издание на PISA се фокусира върху три основни области – природни науки, четене и математика, като не се изследва предметното знание, а доколко учениците успяват да приложат това, което са натрупали в училище – в реалния живот. Всеки цикъл поставя акцент върху една основна област и тази година това са природните науки, каза Баев и допълни, че тъй като PISA се стреми винаги да бъде актуална с тенденциите и въвежда иновативни модули, тази година това са ученето в дигиталния свят и оценяване на уменията по английски език, чиито резултати ще бъдат ясни през 2027 г.
Калин Баев каза, че 6830 ученици са попълнили реално теста, като 211 са училищата, които се включиха в проучването (различни по вид, подготовка и населено място).
„Наблюдаваме тенденция от повече от 10 години при страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на спад на резултатите – 3 точки спрямо последното издание по природни науки, 15 точки по четене и 9 точки по математика“, посочи Баев.
Резултатите на учениците в България са:
- Природни науки: 421 точки (ниво 2, над базовото ниво за функционална грамотност)
- Математика: 405 точки (малко над базовото ниво)
- Четене: 387 точки (под ниво 2 и под прага на базовата грамотност)
По думите на Баев основната област природни науки продължава да бъде тази, в която учениците се представят най-добре. При четенето се отбелязва ново понижаване на резултатите, както в световен мащаб, така и в страните от ОИСР.
- Проблеми в модела и реакцията на МОН
За поредна година резултатите от проучването на PISA не са добри. Резултатите показват едно – в българския образователен модел, такъв какъвто е в момента, има проблем, заяви министърът на образованието проф. д-р Георги Вълчев.
„Проблемите не се крият само в начина на преподаване, в учебното съдържание, в учебниците и учебните програми. Тези резултати показват, че макар да имаше реформи в българската образователна система, в нея са допускани и грешки. Трябва да ги очертаем, за да можем да предприемем съответните мерки в следващите години“, посочи той.
„Не искаме да припишем тези слаби резултати на предишните управления в МОН, трябва да осъзнаем, че това е обща отговорност. Като общество, ако искаме да променим към по-добро образователната си система, трябва да започнем да говорим открито и честно за натрупаните проблеми и появилите се ефекти в следствие на една или друга политика“, каза още министър Вълчев.
Според него най-общо резултатите показват, че продължава да се задълбочава образователното неравенство в България. Че в много училища у нас, особено там където има социално уязвими групи, има проблем с елементарната грамотност. „Затова в следващите месеци ще предложим серия от мерки, ще ги обсъдим, за да намерим най-точните, най-верните решения, и те ще бъдат насочени в няколко ключови области“, обясни проф. Вълчев.
„Една от тях е промяната на принципа „парите следват ученика“. Това беше формула, която целеше да създаде конкуренция между българските училища. Това доведе до изключително големи изкривявания в системата. В следващите години се предложиха серия коригиращи формули, които позволиха на по-малките училища, на тези, които изпитват затруднения с броя ученици да оцеляват, но не и да се развиват. Създаде се една нездрава конкуренция между училищата в търсене на по-голям брой ученици. Това доведе до занемаряване на базите в по-малките училище, до голяма степен принуди учителите да прикриват отсъствия на ученици“, категоричен беше образователният министър.
Проф. Вълчев каза още, че проблемите с днешните резултати на PISA показват, че в общоевропейски и световен мащаб те продължават да се сриват. По думите му има и положителни примери, които ще бъдат проучени и ако механизмите са удачни за прилагане към обществената действителност у нас, ще се направи опит да бъде адаптиран чуждият опит към българската образователна среда и общество.
„Проблемът идва от общото време, в което живеем, в което учениците виждат, че много по-лесно могат да печелят пари, без да влагат необходимите усилия да се учат, да развиват своите умения, своите качества, така че да виждат смисъл в тях в по-нататъшната си реализация“, каза още министърът и допълни, че другото, което трябва да се промени е проблемът с невладеенето на българския език. „Затова ще предложим и съответните мерки, защото училището, каквото и да направи, ако детето не владее българския език, то няма как да бъде обучавано по нормален начин“, подчерта проф. Вълчев.
„Ще се опитаме да мотивираме учителите, така че те да виждат смисъл в своята работа, макар успехите на пръв поглед там да не са големи. Някак негласно свикнахме и със системата на частните уроци. Това си личи най-добре при външното оценяване в 7-и клас. Дори и добре справящи се ученици попаднаха в плен на схващането, че детето не може да продължи успешно, не може да достигне до добри резултати, за да се запише във възможно най-доброто училище според преценката на детето и семейството“, категоричен бе образователният министър.
Той подчерта, че ще бъдат предложени и серия от мерки, свързани с повишаване на дисциплината. „За жалост през годините, люшкайки се между реформите, отричайки старото, не успяхме да намерим добрия баланс между дисциплина и място, където децата да се чувстват уютно. Крайно либерални възгледи влязоха без необходимото основание и това поставя както учителите в нездрава среда, така че те да не могат да изпълняват своите задължения, така и самите деца, които се опитват да съблюдават мерките за дисциплина, да се чувстват ощетени от съучениците си, които пренебрегват тези мерки“, посочи проф. Вълчев.
Той беше категоричен, че нямат намерение да връщат старите времена, а ще се опитат съвместно със социалните партньори, с българското учителско съсловие да бъдат върнати трите основни фокуса в образователната система.
„Учителят трябва да се чувства защитен в своя статут, да може да работи спокойно и да се отчитат обективно неговите резултати, отчитайки и базата, от която тръгва. На второ място да върнем фокуса върху ученика. От тази година предложихме въвеждане на единен подход при оценяването и ранното детско диагностициране на индивидуалния профил на всеки ученик, за да можем всичко това да го прехвърлим в следващите степени и така да се отчитат не само слабите страни на ученика, а и силните му страни. Ще се опитаме да обогатим предлагането на извънкласните форми на работа, ще продължим с подобряването на материалната база, с изграждането на възможности за масов ученически спорт“, каза министърът.
Проф. Вълчев подчерта, че ще се опитат да възстановят скъсаната връзка между семейството и училището. „С времето се създадоха нагласи, че семейството прехвърли отговорността за обучението на детето изцяло върху училището и повечето семейства започнаха да гледат на образователната система като на клиенти. Няма в света образователна система, която да бъде успешна, ако семейството не подкрепя детето и не подкрепя учителите в усилията то максимално да разгърне своите способности“, категоричен бе той.
„Ще се опитаме да възстановим и всичко това, което правим за повишаване на квалификацията на учителите. Децата имат нужда от вдъхновени, от можещи, знаещи учители, такива които да грабват вниманието“, каза още образователният министър.
