Р едовните избори за президент и вицепрезидент на Република България са насрочени за 25 октомври 2026 г. с решение на Народното събрание. В случай че никой от кандидатите не спечели над 50% от подадените гласове на първия тур при необходимата избирателна активност, евентуалният балотаж (втори тур) ще се проведе на 1 ноември 2026 г.
От 7 септември 2026 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) официално започна приема на документи за регистрация на партии, коалиции и инициативни комитети. Крайният срок за регистрация на инициативните комитети е 14 септември.
Предизборната кампания стартира на 25 септември 2026 г. и приключва в 24:00 ч. на 23 октомври, след което следва денят за размисъл (по традиция в неделя).
Основни претенденти и подкрепа
До момента (8 септември) са ясни някои от основните кандидати, които ще се борят за президентското кресло. Това са:
- Илияна Йотова – подкрепена от инициативен комитет и политически формации.
- Андрей Гюров – издигнат от инициативен комитет, с подкрепата на ПП-ДБ (с кандидат за вицепрезидент Георги Кандев).
- Радостин Василев – кандидат от партия МЕЧ (с кандидат за вицепрезидент Красимир Манов).
- Иван Христанов – лидер на партия „Единение“.
- Николай Ненчев – подкрепен от БЗНС.
- Александър Томов – от името на „Българска социалдемокрация – Евролевица“.
- Георги Димов – издигнат от инициативен комитет „Народна сила“ (с кандидат за вицепрезидент Димитър Шивиков).
- Лъчезар Аврамов – кандидат издигнат от инициативен комитет (с кандидат за вицепрезидент Ивайло Атанасов).
От ГЕРБ/СДС обявиха за днес (8 септември) пресконференция, на която трябваше да съобщят дали ще издигнат свой кандидат за президент на предстоящия вот и евентуално да посочат кой би бил той. В последния момент обаче събитието беше отменено, а по-късно стана ясно, че коалицията няма да издига кандидат.
Докато част от традиционните партии се колебаят, фокусът на общественото внимание отново се насочва към независимите кандидати и формулата на инициативните комитети. Но какво всъщност представлява този механизъм?
- Кой застава зад кандидатите
Зад кандидатурата на Илияна Йотова застава внушителен състав от авторитетни българи, като за председател на нейния инициативен комитет е избран световноизвестният учен и полярен изследовател проф. Христо Пимпирев.
В подкрепа на нейната визия за институцията се включва и голямата прима на българската поп музика Лили Иванова, чието присъствие дава силен културен и национален акцент на инициативата. Подкрепа оказва и първият български космонавт Георги Иванов, който остава емблематична фигура в съвременната история на страната. Подкрепа за Илияна Йотова дава и скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов.
Медицинската и научна общност е представена от акад. Лъчезар Трайков, световнопризнат невролог с водещи изследвания в областта на деменциите и Алцхаймер, който е бивш ректор на Медицинския университет в София и председател на Дружеството по неврология.
Българската археология и опазването на културно-историческото наследство имат силно застъпничество в лицето на проф. Николай Овчаров, популярен с мащабните разкопки на древния скален град Перперикон и храма край Татул, и проф. Людмил Вагалински - дългогодишен директор на Националния археологически институт с музей при БАН, главен редактор на списание „Archaeologia Bulgarica“ и ръководител на ключовите проучвания в античния град Хераклея Синтика.
Политическия сегмент и лявото пространство в комитета представлява лидерът на БСП Крум Зарков.
От своя страна, Андрей Гюров разчита на широк граждански инициативен комитет, целящ да демонстрира надпартиен характер, висока експертиза и демократично обединение. Културните среди зад неговата кандидатура са представени от обичаната актриса Ели Скорчева, носителка на редица филмови награди, и от утвърдения актьор и режисьор Ивайло Христов, чийто филм „Каръци“ спечели Голямата награда на Московския кинофестивал.
Литературният свят и съвременните български белетристи дават своята подкрепа чрез известните автори Захари Карабашлиев - писател и главен редактор, автор на бестселърите „18% сиво“ и „Рана“, и Здравка Евтимова, един от най-превежданите ни съвременни писатели, чийто разказ „Кръв от къртица“ влезе в американски учебници по литература.
Силно присъствие в комитета имат експертите от академичните среди, медиите и хуманитаристиката: популярният медиен експерт, публицист и дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет доц. Георги Лозанов; историкът проф. Веселин Методиев - бивш министър на образованието и един от създателите на Нов български университет; както и Екатерина Михайлова - юрист, изтъкнат специалист по конституционно право и парламентаризъм, преподавател и бивш заместник-председател на Народното събрание.
Кандидатурата на доц. Георги Димов за президент е издигната от Инициативен комитет „Народна сила“. Комитетът се състои от родолюбиви и граждански организации, бивши представители на въоръжените сили и общественици, като представител на комитета при издигането беше Лилия Йорданова.
Проф. Лъчезар Аврамов участва в надпреварата, като неговият инициативен комитет е сформиран главно от представители на академичните среди, Българската академия на науките (БАН) и независими граждански сдружения, издигащи алтернативни граждански кандидатури за президентските избори.
- Гражданската алтернатива в избори: Силата на инициативния комитет – от учредяването до деня след победата
Партиите и коалициите са основните играчи на българската политическа сцена, но демократичната система в страната дава възможност на гражданите да предложат своя алтернатива, която да не е обвързана с политически централи. Това се осъществява чрез независими кандидати.
За да може един гражданин да се кандидатира за публична длъжност без партийна благословия, той се нуждае от легален субект, който да го издигне, регистрира и да организира цялата му кампания. Точно този субект е инициативният комитет, който функционира като временно гражданско сдружение с една много конкретна цел.
Колко хора са нужни, за да има инициативен комитет
Изборният кодекс на България определя различен минимален брой членове за учредяване на инициативен комитет, в зависимост от мащаба и вида на изборите. Когато става въпрос за избори за президент и вицепрезидент на републиката, законът изисква комитетът да се състои от най-малко 21 дееспособни български граждани, които притежават право да гласуват и имат постоянен адрес в страната.
За парламентарни избори, при издигане на независим кандидат за народен представител, е необходима подкрепата на поне 80 избиратели с постоянен адрес на територията на съответния изборен район. При изборите за членове на Европейския парламент инициативният комитет е с по-малък състав, като се учредява от между 3 и 7 души с избирателни права.
При местните избори, които включват избор на кметове и общински съветници, броят на членовете на комитета варира значително според населението на общината или кметството. В най-малките общини са нужни 21 души, но този брой достига до 200 избиратели за общини с над сто хиляди жители или за Столична община. Един избирател има право да участва само в един инициативен комитет за съответния вид избор.
Структура и регистрация
Структурата на инициативния комитет е максимално опростена, за да не натоварва гражданската инициатива с излишна бюрокрация, но тя подлежи на строго правно регламентиране. Ядрото на комитета са учредителите – това са всички граждани, които подписват решението за създаването му.
Основно задължение на тези членове е да изберат едно лице, което да представлява комитета легално. Това е т.нар. представляващ, председател или просто представител, който е единствен с правомощия да комуникира със съответните избирателни комисии.
За да придобие легитимност, комитетът трябва да премине през процес на регистрация. Учредителният акт се подава в Централната избирателна комисия за национални избори или в Районната/Общинската избирателна комисия за местни или частични избори.
Документацията включва заявление за регистрация, списък с личните данни на всички членове и нотариално заверено писмено съгласие от самия кандидат, че приема издигането на кандидатурата му от този комитет. Ако законът го изисква за съответния вот, се внася и определен паричен депозит.
Какво прави този комитет
Работата на инициативния комитет е динамична и преминава през няколко ключови етапа в хода на изборния процес. Първата фаза е регистрацията в избирателните комисии, където се представят всички необходими документи. След като комитетът е официално регистриран, той започва изпълнението на най-важната си задача: събирането на подписка в подкрепа на независимия кандидат. Това е най-голямото изпитание, защото без достатъчно валидни подписи кандидатурата няма да бъде допусната до вота.
За президентски избори са необходими най-малко 15 000 валидни подписа на избиратели, които подкрепят кандидата. При парламентарните избори кандидат-депутатът се нуждае от поне 1000 подписа от своя многомандатен изборен район.
Паралелно със събирането на подписи, инициативният комитет носи и пълна отговорност за финансирането на кампанията. Комитетът е длъжен да отвори специална банкова сметка, чрез която се извършват всички разходи, и по която се постъпват дарения. Този процес е под засилен контрол, като инициативният комитет носи пълна правна и финансова отговорност пред Сметната палата за прозрачността и произхода на средствата.
Последната фаза е самата организация на кампанията – изготвяне на рекламни материали, събития, медийни участия и назначаване на застъпници и наблюдатели, които да следят за честността на вота в изборните секции.
Ролята на инициативния комитет след победата
Един от най-важните аспекти е каква е ролята на инициативния комитет, след като издигнатият от него кандидат спечели съответния пост. В този момент е налице рязко разграничение между правната и политическата реалност. От правна гледна точка, инициативният комитет е временно сдружение, чието юридическо съществуване е обвързано единствено с изборния процес
Веднага след окончателното обявяване на изборните резултати, законът изисква от комитета да извърши няколко финални административни действия. Той трябва да внесе окончателния си финансов отчет пред Сметната палата, което обикновено става в срок до един месец след вота. След като отчетът е приет и банковата сметка е закрита, инициативният комитет престава да съществува като правен субект.
Когато кандидатът поеме поста си, дали като Президент, народен представител или кмет, той полага клетва като индивидуален държавен орган или представител на целия народ, а не на комитета. Спечелилият кандидат не носи никаква юридическа отговорност пред инициативния комитет за решенията, които взема в хода на своя мандат. Правната форма на ИК изчезва.
Въпреки това, от политическа и обществена гледна точка, членовете на инициативния комитет често продължават да играят важна роля, макар и неформално. Много често изявени хора от ИК биват назначени за съветници или секретари в екипа на новоизбрания президент или кмет, сформирайки неговия политически апарат.
Комитетът може също така да продължи съществуването си като гражданско сдружение, неправителствена организация или впоследствие дори да се трансформира в нов политически проект или партия, като продължава да подкрепя политиката на даденото лице в неговата нова роля.
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
