И зследването на звездите бели джуджета има някои печални новини за бъдещето на Земята. Оказва се, че дори ако тя не бъде погълната, когато Слънцето е най-голямо, един ден може да бъде разкъсана от слънчевия труп.
Въпреки че от време на време се случва да избухне мегасветкавица, Слънцето е много стабилна звезда. То трябва да е такова, иначе нямаше да сме тук - но няма да е завинаги. Както всички звезди с такъв размер, то ще се превърне в червен гигант, а след това ще се срине до бяло джудже.
Червените гиганти отделят много повече топлина от своите предшественици, така че дори началото на тази фаза ще бъде достатъчно, за да изпече Земята извън границите на обитаемостта.
По-добре е човечеството да си е намерило друг дом дотогава, в случай че все още сме наоколо.
Въпреки че Земята няма да може да поддържа живот, когато това се случи, все още се спори дали самата планета ще оцелее, като може би ще бъде мемориал, към който изгнаниците да се обръщат. Това е въпрос, който подлежи на обсъждане, но Меркурий и Венера със сигурност ще бъдат погълнати.
Сега обаче нови изследвания показват, че дори Земята да се справи, това няма да е краят на заплахите, пред които е изправена.
Професор Борис Гаенсике от Университета на Уоруик, Англия, и д-р Аморнрат Аунверийвит от Университета Наресуан, Тайланд, ръководят екип, който в продължение на много години е събирал наблюдения на три бели джуджета.
Те откриват промени в яркостта на всяка звезда, които обясняват с поглъщането на обекти, при което се отделят прахови частици.
Въпреки че белите джуджета имат по-малка маса от своите предшественици, след като са изхвърлили част от нея, те са толкова по-плътни, че гравитационното поле в близост до тях е много по-интензивно.
"Предишни изследвания бяха показали, че когато астероиди, луни и планети се приближат до белите джуджета, огромната гравитация на тези звезди разкъсва тези малки планетни тела на все по-малки парчета", казва Аунверийвит в изявление.
Какво представлява "проблемът с трите тела"
При този процес се образува прах, който временно закрива звездите. Той също така води до промяна в състава на външните слоеве на белите джуджета, което ни позволява да определим състава на консумираните обекти.
"Самият факт, че можем да открием отломки от астероиди, може би луни или дори планети, които се въртят около бяло джудже на всеки няколко часа, е доста зашеметяващ, но нашето изследване показва, че поведението на тези системи може да се развива бързо, в рамките на няколко години", каза Гаенсике.
"Макар да смятаме, че сме на прав път в нашите изследвания, съдбата на тези системи е много по-сложна, отколкото някога сме си представяли.", казва той.
В случая с трите целеви звезди едната е била стабилна, но очевидно се е възстановявала от нещо катастрофално преди повече от десетилетие.
Втора звезда бавно се изсветлява, но предишни наблюдения през 2015 г. разкриват хаотични колебания.
Третата е най-загадъчната, като потъмнява на всеки няколко месеца, а през тези периоди промените са с всяка минута.
"Тези дългосрочни промени може да са резултат от продължаващо разрушаване на планета или сблъсък между множество фрагменти, като и двете водят до временно повишено производство на прах", пишат авторите.
Тези звезди биха изчистили районите около тях по време на фазата си на червени гиганти. Следователно обектите, които в момента се разпрашават, трябва да са имали по-отдалечени орбити, като тези на Марс или астероидния пояс. След като е започнала фазата на бялото джудже, нещо трябва да е нарушило орбитите на нещастните обекти, карайки ги да се приближат достатъчно близо до мъртвата звезда, за да изпитат ефекта на нейната гравитация.
Не е ясно какво точно причинява подобни смущения, но фактът, че всяка от тези звезди или консумира нещо съществено в момента, или го е направила през последните години, предполага, че това е общ процес. Белите джуджета в това изследване далеч не са случайна извадка. Авторите предлагат няколко процента от белите джуджета да разпадат отломки по всяко време, което вероятно повечето правят през по-дълги периоди от време.
Ако Земята оцелее във фазата на червения гигант, тя ще бъде много по-голяма мишена от някой малък астероид и следователно ще бъде по-трудно да бъде разрушена.
От друга страна, в този момент тя ще е оцелялата с най-вътрешна орбита, което прави шансовете ѝ да избегне прашната съдба несигурни.
* Във видеото: Любопитни факти за космоса
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
