П рез 1908 г. Мари Болдън, афроамериканска тийнейджърка, става първата шампионка по правопис в САЩ, като по пътя към върха се справя със сложни думи като "acquiesce", "descendant" и "millinery". Но постижението ѝ бързо е засенчено от расови предразсъдъци, а историята ѝ рядко се разказва.
Повече от век по-късно започва търсенето на нейния отдавна изгубен медал с цел да се хвърли светлина върху триумфа на г-жа Болдън и да се отпразнува нейната победа.
Родена в Охайо, 13-годишната г-жа Болдън е една от 15-те осмокласници, избрани да представят град Кливланд в първото национално състезание по правопис в САЩ.
Според исторически данни и разкази тя се е класирала на последно място в квалификациите за своя отбор, но училищният инспектор Уорън Хикс е бил твърдо решен тя да участва.
Това се случва въпреки съпротивата на други състезатели, главно от град Ню Орлиънс, които заплашват да се откажат от участие в състезанието, тъй като ще трябва да се изправят срещу чернокож опонент на сцената.
Г-жа Болдън става индивидуален шампион през същата година, побеждавайки ученици от три други града, след като изписва безупречно 100 думи в писмен тест и четири думи на сцената. За постижението си тя получи златен медал.
"Просто стиснах зъби и реших, че няма да пропусна нито една дума", казва тя пред репортер на вестника по онова време. Нейното постижение беше аплодирано от 6000 възрастни, които станаха свидетели на историческата ѝ победа.
Състезанието по правопис на английски език, което г-жа Болдън е спечелила, е било част от годишния конгрес на Националната асоциация на преподавателите, който се проведе в театър "Хиподрум" в Кливланд.
То предхожда със 17 години първото по рода си Scripps National Spelling Bee - ежегодно състезание, в което оттогава участват ученици от САЩ и техните територии и дори от други страни като Канада, Индия и Япония. През 2021 г. състезанието има своя първи победител от афроамерикански произход - 14-годишната Зайла Авант-Гард.
В момента то се провежда за 95-та година, като тазгодишният шампион ще бъде коронясан на телевизионно събитие в четвъртък.
Но освен няколко вестникарски статии и споменаване в книга, озаглавена "Чернокожите американци в Кливланд", новаторската победа на г-жа Болдън преди 115 години до голяма степен остава непризната през по-голямата част от живота ѝ.
До смъртта ѝ през 1981 г., когато семейството ѝ открива вестникарска статия за подвига ѝ, разказва внукът ѝ Марк Браун пред Би Би Си.
"Казахме си: "О, Боже, баба е била новатор", каза г-н Браун, пенсиониран 68-годишен учител, който живее в Канада.
"Смаян съм, че това излиза наяве сега".
В статиите, посветени на победата ѝ, г-жа Болдън казва, че не е участвала в конкурса "за лична слава, а за да се опита да помогне да се почете моята учителка и моето училище".
Но нейната победа беше посрещната с ожесточена расова съпротива. Някои политици и преподаватели отказаха да признаят г-жа Болдън за шампионка по правопис и разкритикуваха състезанието за това, че е позволило на нейния расово интегриран отбор да се състезава с изцяло бели отбори.
Победата ѝ е била особено оспорвана в Луизиана, южен щат, който някога е бил един от центровете на търговията с роби в САЩ, където вестниците предполагаха, че отборите от Ню Орлиънс са загубили състезанието поради това, че не са били спокойни, че трябва да се състезават с чернокож ученик.
Планираното в чест на г-жа Болдън състезание по правопис, организирано от организацията YMCA в Ню Орлиънс, също е отменено от кмета на града с мотива, че има опасност от "расов бунт".
Г-н Браун, който описва баба си като "тиха", казва, че тя никога не е говорила за победата си.
"Не е привличала много внимание към себе си", каза той. "... и мисля, че за много хора, които по онова време са били смятани за "цветнокожи", не е било желателно да привличат вниманието към себе си, защото много пъти то е било негативно."
По-късно г-жа Болдън се премества в Канада със съпруга си. Според г-н Браун мотивът им да се преместят е бил убеждението, че в Канада афроамериканците са третирани по-добре, отколкото в САЩ.
Постиженията на г-жа Болдън сега се радват на по-голямо внимание, отчасти благодарение на софтуера за изучаване на езици Babbel, който в сътрудничество със семейството ѝ проучва нейната история. Те също така започнаха издирване на златния ѝ медал, който все още не е намерен.
"Когато проучванията ни доведоха до нейната история, не можахме да повярваме колко малко известна и недостатъчно отбелязана е тя", казва Малкълм Маси, езиков експерт в Babbel.
Г-н Маси заяви, че се надява търсенето на изчезналия медал да привлече вниманието към историята на г-жа Болдън в САЩ и да напомни, че състезанията по правопис на английски език са "средство за изравняване на възможностите".
Г-н Браун заяви, че се гордее изключително много с баба си, и каза, че нейната история е напомняне за жертвите и борбите, понесени от миналите поколения.
